Ново чудо! Разглеждаме под вода античен град

Който не може да се гмурка, ще прави виртуална разходка с 3D очила

Ново чудо! Разглеждаме под вода античен град | StandartNews.com
  • Каварна с проект за първия у нас музей на дъното на Черно море
  • Който не може да се гмурка, ще прави виртуална разходка с 3D очила

 

Какво ще кажете да се гмурнете в морето и да разгледате под вода цял античен град? Догодина ще е възможно. Най-новата атракция в Каварна вече събира своите фенове.

Своеобразната подводна експозиция доказва, че музеите вече няма да са това, което бяха. Тенденцията не е от днес. Десетки музеи в Западна Европа и САЩ адаптират своите експозиции към интерактивните средства и новите технологии, като по този начин отварят нов път към знанието, любопитството и желанието на младите на научават нещо ново по по-различен начин.

Затова и в Каварна вече

ще плуваме сред археологическите обекти

или пък, с помощта на 3D очила, ще се разхождаме от сградата на музея по морското дъно...

Невероятният проект е на Историческия музей в Каварна и Центърът за подводна археология. През тази година те започнаха обозначаване на подводен маршрут, който да бъде използван от туристите. Под водата ще бъдат маркирани архитектурни забележителности на потънал античен град край пристанището на Каварна. През настоящето лято бяха маркирани и разчистени трасетата, а от следващата година обектът ще може да бъде посещават.

Пред "Стандарт" директорът на Историческия музей на Каварна Пенко Георгиев разкри, че идеята за подобен вид атрактивен и интерактивен музей е много отдавна. Още през 2000 година музейните работници откриват антична сграда, част от град, в пристанището на Каварна. Там те намират много съдове, каменни котви, които им подказват, че това е старото пристанище на Бизоне. Само ще споменем, че още през 134 г.сл.н.е.

за Бизоне съобщава Ариан

в своето съчинение "Обиколката на Черно море", като уточнява, че местността е безлюдна и отстои на шестдесет стадия от Тетрисиада, а от Дионисопол - на осемдесет. Градът е основан през VII-VI в.пр.н.е. от траките с името Бизоне. В последствие тук се заселват и гръцки колонисти от "Месембрия", които се разположили в района на пристанището. През III-II в.пр.н.е. тук временно се заселват скитите.

През тези години градът играе важна посредническа роля в търговията между местните селища и търговците от о-в Родос, "Хераклея", "Синоп", Египет и други. Северното Добруджанско, българско крайбрежие, въпреки че е неудобно за пристан поради скалистите си брегове, е било притегателен център за търговците от Черноморието и Средиземноморието поради това, че местните хора са произвеждали и търгували с висококачествено, пшенично зърно.

През втората половина на I в.пр.н.е. катастрофално земетресение поглъща част от античния град Бизоне в морето. Челната

част на нос Чиракман се откъсва

и потъва. През римския период градът е бил възстановен под същото име и бързо се издига и процъфтява. Селището се възражда, а пристанището се оживява. Градът съществувал в този си вид до VII век, когато бива разрушен от славяните и прабългарите, които създават укрепеното селище Каварна.

Историята на този град обаче отново оживява през 2000 година, когато се откриват много каменни  пластики от сграда. Тогава именно възниква и мнението, че това е пристанищна сграда, като през последните години учените успяват да я обследват и да открият много находки.

"Тази сграда най-вероятно е потънала бавно в морето, а не е свързана със земетресението от I век преди Христа. Всичко говореше, че тя е изоставена, а не е разрушена", споделя Пенко Георгиев.

Изследователите започват по-активно изследване на района, като правят и специално сканиране със сонар, като това им позволява да бъдат обозначени местата, на които са открити различните артефакти, както и самата сграда, намираща се днес под водата. Тогава се ражда и идеята за създаване на подводен маршрут за любители на археологията и впечатлени от историята и миналото туристи.

"В Черноморието в годините назад сме откривали потънали кораби, артефакти и селища, но се оказа, че е много сложно те да бъдат посетени, тъй като времето в Черно море не винаги позволява.

Видимостта под водата е различна

но за наш късмет в залива на Каварна има такава възможност - да се създаде маршрут с гмуркане и подводна разходка.

Запленени от откритието, учените се задълбочават в изследването на сградата и успяват да докажат, че нейната роля освен административна била и пристанищна, като около нея са извършвани товаро-разтоварителни дейности.

Друга идея, която учените се надяват да реализират е и пълното заснемане на района и създаването на възможност подводна разходка дас е прави от сушата, с помощта на 3D  очила.

"За да влезе под водата все пак човек трябва да има някакви умея, трябва да има оборудване, трябва да има и такава правоспособност и възможност да го направи", споделя Георгиев. И понеже откритието предизвиква интерес за хора, които не могат да се гмуркат, за тях ще бъде изградена възможността за разходка под вода с помощта на виртуалната реалност.

"Ще имат възможността да се "гмуркат" в дълбините на залива на Каварна и да разгледат тези забележителности", споделя с усмивка директорът на историческия музей.

Той се надява по-любознателните, след като се разходят на сухо из дълбините на морето, да се провокират и амбицират

да изкарат водолазни курсове

и да започнат да се гмуркат. В Каварна и района такива школи има. "Това е възможност да стане един пълноценен продукт, който да бъде обвързан с водолазни курсове, с посещение на такава атракция. Моите надежди са в бъдеще това да се превърне в първия подводен музей в България", споделя още Пенко Георгиев.

Дали Каварна ще се превърне в първия град у нас с подводен музей предстои да видим в следващите години. Това, разбира се, зависи не само от желанието и работата на музейните работници и археолози, но и на местната власт, както и желанието на държавата да развива е обогатява такъв тип туризъм, за който България има голяма възможност да развива. Бъдещето обаче е тук и посредством новите технологии.

"Напоследък се опитваме да правим представяне с по-нестандартни методи, като по този начин културно-историческото наследство впечатлява все повече с интерактивните начини на представяне", споделя Георгиев.

Според него в съвсем скоро време туристите ще могат да използват и 3D очилата за разходка. "Въпрос на финансиране е да бъде направено това 3D заснемане, да бъде напълно реализирано, но смятам, че

в началото на следващата година

ще можем да предложим такава разходка на нашите посетители", казва още той.

Докато обаче чакаме модерните технологии да се превърнат в пълноправен помощник на музейните работници и учени, можем да се насладим на откритията в Черно море и по един аналогов начин. В музея се откриват често интересни и атрактивни изложби. Последната такава е посветена на повече от двадесет години археологически проучвания в района.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай