- "Рачешкият" занаят идва от Персия, практикували по по-бедните еснафи
Дисаги, чували и черги от козя козина хранели в миналото стотици семейства
Фактът, че и до днес стотици българи гордо носят фамилиите Мутафчиев и Мутафчийски, говори колко разпространен в миналото е бил едноименният занаят у нас. Меката му била Панагюрище. Но и районът на Габрово се славел с текстилната си школа.
В Севлиево имало цели 11 работилници, в Трявна 5-6, в Габрово 1. Обикновено
в един цех се трудели по 4-5 души
Защото работата е много и все тежка - от отглеждането на козите, през стригането, чепкането, преденето - до тъкането и ушиването на цветни дисаги, конски колани, характерните големи прешови (чували за жито), торби за барут и черги в естествените цветове на животното. Точно с такива дисаги Бай Ганьо обикаля Европата...
Днес от някога многолюдното съсловие на мутафчиите е останал един единствен мъж - Христо Маринов, майсторът мутафчия в музей "Етър". Преди броени дни с решение на културното министрество той бе обявен за живо човешко съкровище. И стана част от националната листа на България за нематериалното културно наследство. Заедно с него статутът, с който страната ни може кандидатства в ЮНЕСКО, получиха още пет изчезващи традиции: алтън гайдите от Калофер, Венцислав Николов, който плете рибарски мрежи - традиционен занаят от с. Кошава, Видинско, плевенската винарска традиция, общността на ботевградското с. Липница - 12 представители на родове, които "дават" оброци, носители на обичая "Оброкът" и фолклорната група за турски народни песни и танци от с. Веселина, която пази обичая "Къносване на булка".
Думата мутаф е персийска. Съставна е и
произлиза от му - усуквам, и таф - влакно
Мутафчийството бил занаятът на по-бедните еснафи, разпространен почти в цяла България. И е тясно свързан с отглеждането на кози. Единствено от тяхната козина стават грубите, но много здрави и красиви чували за зоб, зърно, барут. Козята козина трудно се овлажнява. Сложен в торба, изработена от нея, барутът остава сух.
Всичко започва с набавянето на кръкмата - остриганата козя козина. За да се превърне в нишка за тъкане, тя трябва да се изчисти ръчно от бодили, сплъстени топчета и нечистотии. След това да се разчепка и сортира по цвят и дължина.
Следва преденето, което става на чекрък. Началната връвчица се казва верушка. След като я изтегли, мутафчията слага под лявата си мишница "вулия" - кожена торба, в която на къделя е свита козината. Превързва се през кръста с "черкез" - кожен колан, закачен на "юрган" - въже, задвижващо мутафчийския чекрък. Майсторът стои прав през цялото време и бавно се движи назад, като едновременно преде една и пресуква две нишки. Заради това движение някога казвали, че на мутафчиите не им върви. Имали "рачешки" занаят.
Изпредената козя козина се тъче на вертикален мутафчийски стан. Дължината на мутафчийските изделия зависи от височината на стана. Най-големите са около четири метра.
Занаятът е мъжки. Прекалено трудоемък е. А в миналото - в Персия и Индия, откъдето навлиза у нас през 1700-а година,
тъкачите са били мъже
не жени като по нашите земи.
За Христо Маринов 40-годишната отдаденост на мутафчийството започва след казармата. По образование е монтьор. И в социалистическите времена трябвало три години да работи по специалността си. Не беше моят живот, казва Христо. Така един ден нарамил своите дисаги и се оказал в Етъра. От врата на врата, от работилница на работилница, пробвал няколко занаята, докато накрая останал в мутафчийската работилница. Започнал, както повелява занаятчийската традиция - от чирак. И макар че двамата стари майстори го учели на всичко, бързо разбрал, че занаят наистина се краде. Но си обещал - ще проявява творчество, но няма да отстъпи от 150-годишната технология, която използва и до днес. Експериментира с боите, за да покаже, че и козите изделия могат да бъдат пъстри и красили, тъче колани, плете въжета. Но го прави точно така, както преди векове са го вършели дедите ни.
Някои от инструментите, с които майстор Христо си служи, са още от времето на Възраждането, а станът в работилницата му на етърската чаршия е
отпреди 120 години
Изтъканото е в домовете на хора от различни краища на България и на Европа, дори от Япония и Австралия.
"Започнаха да не се обръщат към мен по име, а да ме наричат съкровище", усмихва се майсторът. Но предпочита да е съкровище за жена си и децата.
Най-ранните сведения за съществуването на мутафчийството в България са от ХVттт век. Занаятът се развива възходящо до Кримската война (1853 - 1856). След този период започват промени в икономическото развитие на Османската империя, на чиято територия започват да се внасят евтини западни стоки. Това води до упадък на много занаяти, сред които и мутафчийството.
През 70-те години, когато се изгражда занаятчийската чаршия в Етъра, една от действащите работилници е мутафчийската. Единствено тя пази днес традицията и красотата на усуканото персийско влакно.
ФОТО: Етнографски музей на открито "Етър"
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
