Чудесата на България

Буйново - портата към най-дивните гори на Родопите

Овчи чанове и девствена природа примамват туристите

През 2019 г.  няколко мечки дефилираха по улиците на родопското селце и се превърнаха в атракция за фотографи 

Сред лабиринт от ридове и дълбоко вкопани речни долини на Родопите е разположено село Буйново. То се намира само на 3 километра от границата с Гърция и е към община Борино, област Смолян. 

Чистият планински въздух, мекият климат и гостоприемството на местните хора правят Буйново желана дестинация за туризъм.

От тук започват маршрути към най-дивните гори и била на Родопа планина.

Село Буйново, известно в миналото като Наипли, дълги години е било център на заможни кехаи – стопани, притежаващи хиляди овце. Най-влиятелни били родовете Кабаците и Коджахалил, чиято гордост били чановете на стадата, отекващи по долините при завръщането от Беломорието.

В периода 1878–1886 г. Буйново влиза в границите на Тъмръшката република и със своите над 300 къщи се нарежда сред най-големите селища в Родопите. След това, до 1912 г., отново е под властта на Османската империя. През Балканската война хората бягат на юг, но година по-късно се завръщат, когато селото преминава към България. За кратко, през 1913 г., е част от т.нар. Гюмюрджийска република.

Новата държава поставя начело кмет, горски и двама православни свещеници с мисия за покръстване. Това предизвиква бунт, който завършва трагично – въстанието е потушено, а Буйново е опожарено за втори път, заедно със съседните села. Жителите отново търсят спасение в Гърция, а по-заможните и участниците в бунта по-късно се изселват в Турция. Възстановяването на селото остава в ръцете на вдовици и сираци.

През 1928 г. тук е открито първото българско училище. Пет години по-късно жителите предприемат опит за масово изселване в Турция през Гърция, заедно със села от Девинско, но той е осуетен. Успява да избяга само организаторът Асан Карахалилов – Калото. През 1934 г. старото име Наипли е заменено с Буйново.

След 1949 г. започват репресии
 и изселвания от страна на социалистическата власт. Между 1949 и 1956 г. много семейства са преселени във Великотърновско и други райони. Част от тях се връщат, но други остават далеч от родния край. Въпреки трудностите тогава се изграждат училище, читалище, тъкачен и механичен цех, фурна и магазини. След 1989 г. идва упадък – сградите са разграбени, а младите тръгват към градовете и чужбина.

Буйново е място, където легендите оживяват. Неписани предания звучат в гласовете на реката и в звъна на стадните чанове. 

През 2019 г. селото привлече вниманието на цялата страна, когато няколко мечки спокойно дефилираха по улиците и се превърнаха в атракция за туристи и фотографи.

Природата около Буйново е като излязла от приказка – стръмни проломи, ждрела, пещери и скални образувания. Екопътеките водят до Ягодинската пещера, Дяволското гърло, Триградския пролом и връх Виденец. А реката Буйновска, шумна и чиста, добавя нотка романтика и спокойствие.

Буйновското ждрело е едно от най-внушителните в Родопите. То върви успоредно на Триградското и не му отстъпва по красота. През него преминава река Кричим, образуваща живописни вирове и водопади. От двете страни се извисяват няколкостотинметрови скали, които на места се приближават само на няколко метра. Най-тясната част е известна като Вълчи скок. Ждрелото е обявено за природна забележителност през 1971 г. заедно с Ягодинската пещера – и двете са част от „100-те национални туристически обекта“.

Ягодинската пещера е на около 8 км от селото и е дълга близо 6500 м. Тя е благоустроена и впечатлява с всички форми на подземна красота, включително уникалните пещерни перли, за чието образуване са нужни стотици хиляди години. В нея са намерени следи от човешки живот отпреди 6000 години – оръдия на труда и керамика.

Хайдушки дол е сред най-непристъпните и красиви каньони на Родопите. По отвесните му стени расте редкият черен бор, който придава особено обаяние на мястото. Главната забележителност тук е скалният феномен Дяволски мост – естествена арка, свързваща двата отвесни склона на реката. На 200 метра по-надолу е другият Дяволски мост – скален свод с дължина 8–10 м и височина 30 м. В близост се намира и живописният водопад Пръскалото.
 

Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай