Традициите във винопроизводството и културата на виното по българските земи са по-древни от самата ни държава. Исторически факт е, че по земите на древните траки виното е било част от ежедневието и езическите ритуали на племената. Свидетелствата са навсякъде из нашите земи: основните артефакти от археологически разкопки тук най-често са съдове във формата на кани, ритони, амфори или фиали, за които се знае, че са служели за сервиране на вино. След формирането на българската държава през вековете виното по нашите земи продължава традициите на тракийските племена. Дори и по време на османското владичество то присъства осезаемо в бита на хората. В наши дни българското винопроизводство преживява истинско възраждане. В това можем да се уверим по време на форума на българското вино DiVino.Tastе. На 16 и 17 ноември в зали 6 и 8 на НДК производители от близо 60 изби ще представят най-доброто от продукцията си, а посетителите ще имат възможност да се запознаят с модерното лице на българското вино.
Виното е нещо, което днес приемаме за даденост. То обаче не винаги е било част от традициите и обичаите ни, макар да се оказва, че все пак е един от най-древните бизнеси в света. Митологиите обикновено създават впечатлението, че всички древни евразийски народи сами са откривали виното. Многобройните проучвания обаче доказват, че неговото разпространение е до голяма степен резултат от културни влияния. Бог Озирис например научил първите египтяни да отглеждат лозата и да правят вино. Според някои интерпретации преди него слънчевият бог Амон Ра, създателят на света, дал на хората и пиянството. Със сигурност знаем, че има открити сцени с гроздобер и дейности, свързани с виното, от третото хилядолетие пр. Хр. В римската митология авторството върху виното е приписано на Сатурн - бога на посевите и вегетацията, но по-късно той останал в сянката на Бакхус (Дионис).
За античния гръко-римски свят виното не е било просто напитка. То е център на цивилизацията, нейна основна емблема наравно с хляба и зехтина. Именно тези три продукта определят в най-голяма степен ритъма в живота на античния човек. Производството им силно е повлияло върху развитието на технологиите и търговията, а от празниците на техните богове се раждат изкуствата. Плиний Стари съобщава около 600 г. пр. Хр., че римляните започват да отглеждат културната лоза явно под влияние на гръцките колонии в южните части на полуострова. В архаичните времена (VIII-III в.пр. Хр.) не е било разрешено на мъже до 30 години да пият вино. За жените забраната е била пълна. Според френския историк Пиер Гримал историята на света се е променила в деня, в който гърците предават на своите поробители изкуството да се хранят по-добре. Усилията да се покаже власт и могъщество чрез трапезата започват да се проявяват към края на II в. пр. Хр. Победоносните римски легиони пренасят в Италия хранителни навици, между които и модата на виното. Постепенно в Рим мъжете започват да демонстрират мястото си в социалната йерархия чрез предпочитания към едни или други вина и възможността да си ги доставят. През III век сл. Хр. вината от Галия (част от днешна Франция) вече са били доста популярни в Рим.
В бита и духовния свят на средновековния човек виното присъства също така внушително и сериозно, както в Античността. В християнския космос то се явява като един от кодовете на вярата. Съвсем различно е обаче отношението към него. Това не е виното на езическото веселие, не е неистовото вино на гръцките Дионисий и римските сатурналии, а едно ново вино на трезвостта и въплъщение на Христовата кръв. Лозата и ферментиралият гроздов сок са споменати повече от 400 пъти в Библията. Сигурно е, че под влияние на църквата между V и IX век границите на културната лоза (vitis vinifera) в Европа се разширяват доста извън пределите, в които тя се простира по време на Римската империя.
Ной е бащата на лозарите
Според Библията, първият лозар бил праведният Ной, а лозята му са локализирани в един широк район около планината Арарат и в южната част на Кавказ, т.е. на територии днес в Турция, Сирия и Армения. За древните гърци виното е дар от бог Дионис. Според един популярен мит първият винопроизводител бил цар Ойнос (гр. - вино). Пастир на стадата му пък бил Стафилос (гр. - грозде), който веднъж забелязал, че една от козите постоянно бяга от стадото и се прибира след другите, при това в доста весело настроение. Той я проследил и видял, че яде плодове от непознато дърво. Набрал от тях и ги отнесъл на своя господар, който установил, че изстисканият сок след време придобива опияняващи свойства. Ойнос го принесъл в жертва на Дионис. Богът върнал жеста, като научил човека да прави вино и го нарекъл с неговото име, а плодът бил кръстен на козаря Стафилос.
Търсят в Индия първия майстор
Някои теории опитват да свържат произхода на лозата и виното с древна Индия. Санскритската дума за грозде "rasa" през старогръцкото ras (зърно) и латинското racemus (чепка, грозде) е стигнала до френската дума raisin. Факт е, че виното е тясно свързано с корените на всички древни цивилизации, които имат нещо общо с Европа. То присъства и в древните градове на Месопотамия, за които е доказано, че са живели изключително под знака на създадената от тях бира.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
