Нов закон поставя общи правила, интегрирана схема и интелигентна система за управление на обществените превози
България прави решителна крачка към модернизиране на обществените превози с въвеждането на единен електронен билет за влак, автобус, самолет и воден транспорт. Министерството на транспорта и съобщенията публикува за обществено обсъждане нов Закон за обществен транспорт, който поставя основата на напълно интегрирана национална система за пътуване. Предвиждат се удобна връзка между различните видове транспорт, цифровизация на управлението, по-ефективно финансиране и ясни стандарти за качествена услуга. Така държавата заявява амбицията си да гарантира достъпност и сигурност на гражданите във всяко населено място.
Цялостна рамка за планиране и контрол
Новият Закон за обществен транспорт за първи път създава цялостна правна рамка за планиране, управление, възлагане, финансиране, цифровизация и контрол на транспорта в страната. Според Министерството идеята е България да се доближи до европейския модел на единна транспортна система, при която различните видове транспорт са в синхрон, а пътуванията са по-удобни и предвидими.
Законопроектът обръща внимание не само на техническия аспект, но и на нормативния - как да се формулират ясни правила за възлагане на обществени превози и как да се определят стандарти за качество на услугата. Предвиждат се и точни критерии за безопасност, достъпност и комфорт, включително възможност за контрол върху изпълнението на договорите с операторите. Документът е публикуван за обществено обсъждане с конкретен срок за становища от страна на институции, общини, превозвачи и граждани.
Вицепремиерът Гроздан Караджов защитава предложението с аргумента, че новите правила ще гарантират равнопоставеност и устойчивост. „С този закон за първи път въвеждаме национална транспортна схема, единен електронен билет, ясни правила за възлагане и финансиране на обществените превози, и стандарти за качество. Целта е проста - удобен, свързан, достъпен и предвидим транспорт за всички граждани“, подчертава министърът на транспорта. Според амбицията на законопроекта регулацията трябва да бъде трайна, предвидима и съобразена с дългосрочните нужди на обществото и бизнеса.
Национална схема ще координира разписанията
Една от ключовите промени, предвидени в законопроекта, е въвеждането на Национална транспортна схема, която ще координира разписанията на всички превозвачи. Целта е да се сведат до минимум времената за изчакване и да се улесни прекачването между различни видове транспорт, така че пътуването да бъде по-бързо и удобно.
Схемата ще се актуализира регулярно, за да се гарантират минимум три транспортни връзки дневно до всяко населено място в България. Това е ключова социална стъпка в подкрепа на достъпа до образование, здравни и административни услуги, особено в по-отдалечените населени места. Планира се премахване на т.нар. „бели петна“ по транспортната карта на държавата, като мярка срещу социалната изолация и обезлюдяването.
Създава се и Национална точка за достъп. Това е модернизиран електронен регистър, който ще предоставя в реално време информация за маршрути, разписания и всички възможни транспортни връзки. Допълнително се предвижда развитие на между общински транспортни решения и дори възможност за превоз по заявка в най-малките населени места - важен инструмент за гарантиране на мобилност там, където редовните линии са икономически нежизнеспособни, но социално необходими.
Пътуване „от врата на врата“
В основата на реформата стои въвеждането на Интелигентна система за управление, която ще обедини мониторинга, планирането и цифровия контрол на обществените превози в реално време. Тя включва Националния транспортен модел - аналитичен инструмент, който ще прогнозира потребностите и ще подпомага вземането на ефективни решения за развитие на транспортната мрежа в краткосрочна и дългосрочна перспектива.
Единният електронен билет ще позволи на пътниците да закупуват с една транзакция превозни документи за влак, автобус, самолет или воден транспорт. Услугата ще работи по общи стандарти, които ще осигурят съвместимост между различните оператори. Приходите от билетите ще се разпределят автоматично чрез клирингова система, гарантираща точност, прозрачност и доверие в модела.
В най-новите разработки на Министерството се отчита и нуждата от мобилност на услугата. Очаква се билетът да може да се съхранява и валидира чрез мобилно приложение, а интерфейсите да позволяват лесно въвеждане на общински градски системи без допълнителни разходи за преоборудване. Така се създават условия за пътуване „от врата до врата“, без бариерата на множество отделни билети и каси.
Примерите на Германия и Нидерландия
В няколко европейски държави вече може да се намерят съществени примери на системи за интегрирано пътуване с един билет или с единна карта, които обхващат множество видове транспорт. В Германия например беше въведен Deutschlandticket (D-Ticket) - абонаментен билет, валиден за почти всички местни и регионални автобуси, трамваи, метро, S-Bahn и RB/RE влакове в страната. Не обхваща високоскоростни влакове (ICE/IC/EC), но значително улеснява придвижването между видове транспорт и намалява нуждата от множество отделни билети за една рамка на пътуване.
В Нидерландия системата OV-chipkaart и технологичният подход OVpay дават пример за това как единна карта или безконтактно плащане може да обхване автобуси, трамваи, метро, влакове, а дори и фериботи и други допълнителни услуги. В тези примери виждаме как интеграцията между оператори и режими на транспорт се осъществява както на техническо ниво (карти, приложения, безконтактно плащане), така и на тарифно/организационно ниво (единен билет или карта за различни видове транспорт).
Тези случаи показват, че инициативата на България за единна система с електронен билет за влак, автобус, самолет и воден транспорт не е изолирана идея. Европейските системи предоставят реална база и модели за възприемане, макар и с някои ограничения и различия в обхвата и финансирането.
Необходимост от общи стандарти в ЕС
На институционално ниво Европейският съюз също разглежда темата за интегрирано, мултимодално пътуване и единни системи за билети и плащане. В проучване на съюза се отбелязва, че макар все още да не съществува единен законодателен рамков акт, който да обхваща изцяло „един билет за всички видове транспорт“, определени директиви и стандарти дават насоки за постигането на подобна цел.
Например докладът „Оставащи предизвикателства пред интегрираната билетна система и системите за плащане в ЕС“ изтъква необходимостта от общи стандарти, електронни интерфейси, споделяне на данни и сътрудничество между оператори и институции. Също така група заинтересовани организации публикува „Общо становище за интегрираната билетна система в ЕС“, в което се посочва, че местните и регионалните власти трябва да имат адекватен контрол и регулаторни правомощия, за да се гарантира, че публичните превози ще отговарят на цели като устойчивост, достъпност и социална справедливост.
На техническо ниво стандартите за обмен на данни и тарифи, като NeTEx и OSDM се развиват с оглед съвместимост и взаимодействие между системите на различните държави и оператори. Разговорите в рамките на европейските институции също така се насочват към стимулиране на цифровизация на транспорта, прекъсване на фрагментацията на билетни системи и създаване на „пътуване от врата до врата“ (door-to-door) чрез мултимодални решения. Съюзът подчертава, че политиката трябва да поощрява не само железопътен транспорт, но и комбинирани решения, които включват автобуси, воден транспорт, самолетни връзки и други модалности.
Така че законопроектът, който България предлага, попада точно в тази европейска тенденция. Той е синхронизиран с работата на ЕС за интегриране на пътническата мобилност и технологичното обединяване на билетните системи.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
