Синьото гориво от Новий Уренгой ще стигне поне до 2100 г.
София-Новий Уренгой-София. Повечето хора по света свързват природния газ с топлината. Докато дойде до нас и ни стопли обаче, синьото гориво преминава през 40 метра замръзнала земя, разказват работниците от Газодобивния комплекс № 22 на "Газпром добича Уренгой". Причината е, че сондажите на предприятието се намират в т.нар. Краен Север в Сибир, където 9 месеца от годината е зима, температурите падат до минус 48 градуса. Поради което в последните 40 метра до повърхността земята е вледенена. Именно през нея минават сондите, чрез които газът се добива и тръгва по тръбите към фабриките и домовете на хората в Русия, Азия, Европа, включително и България.
Уренгойското газо-кондензатно находище е едно от най-големите в света. В него се намират всички видове въглеводороди - газ, газов кондензат и нефт. В момента "Газпром добича Уренгой" има 22 газодобивни комплекса, в които влизат над 3000 сондажа, добиващи трите вида продукти. Два комплекса се занимават единствено с нефт, а има и предприятия, произвеждащи дизелово гориво, компресиран природен газ и бензин. Газодобивен комплекс №22 пък е единственият, добиващ т.нар. Ачимовски газ, който се вади от дълбочина над 4000 метра.
За малко над 40 години от създаването си "Газпром добича Уренгой" вече е рекордьор с отчетения през 2008 г. добив от 6 трлн. куб. метра синьо гориво. Първият газ е подаден към газопреносната мрежа през 1978 г. До 1987 г. броят на сондажите се увеличава непрекъснато и са достигнати рекордните количества от 306 млрд. куб. метра газ за година. През 2013 г. пък сметката на 22-те предприятия на компанията "Газпром добича Уренгой" вече надхвърля 6.5 трлн. куб. м. Освен природен газ обаче от сондажите на повърхността се измъкват и газов кондензат, чийто добив вече е достигнал 135 тона, както и нефт - 13 млн. тона. Паралелно предприятието разработва и нови комплекси.
В близките 10 години се планира "Газпром добича Уренгой" да увеличи добива на газов кондензат над 2,5 пъти, а до края на 2022 г. производството на нефт трябва да нарасне цели 17 пъти и да достигне 5,3 млн. тона годишно. За да се постигнат тези резултати, в предприятието работят с най-морените технологии от цял свят. За сондажите се използва техника не само на руски, но и на германски, американски и други производители. Голямо внимание се обръща и на екологията. Системната политика в това направление позволява да се намали до минимум влиянието на добива върху околната среда, като паралелно се работи и за възстановяването на природата в Крайния Север. "Инсталациите са най-модерните, доставени от най-сериозните производители по света и на практика нищо не се излива или изпуска във въздуха", разказва зам.-директорът по производството на Газодобивен комплекс №22 Рустем Мухетдинов. А реално добивът не е лесен, особено на големите дълбочини.
Предприятието, в което работи Мухетдинов, е рекордьор в това отношение и е единственото, което се занимава с добив на т.нар. Ачимовски газ, чиито залежи са на 4000 метра дълбочина. Синьото гориво обаче не е чисто, а понякога има примеси от нефт или кондензат. За да се изчисти, продуктът минава през т.нар. нискотемпературно сепариране в специална инсталация, изградена на територията на комплекса. Там добитият продукт се обработва при минус 30 градуса и така се разделя на газ, вода, кондензат и метанолов разтвор, обяснява Мухетдинов. Въпреки че добивът в това поле е по-сложен и малко по-скъп, залежите са много големи. Разчетите сочат, че от комплекса ще може да се добиват газ, нефт и кондензат до около 2100 г. В момента компанията разработва ново поле, от което се очаква добивът да започне до 2017-2018 г. Има обаче и още 2 неразработени, които ще влязат в експлоатация в зависимост от търсенето и поръчките от Европа, обяснява още Мухетдинов. При добив от 5-те полета едновременно се очаква, че годишният добив от комплекс №22 ще бъде около 30 млрд. куб. метра газ плюс още около 12 млн. тона кондензат.
Така само от едно от 22-те си находища в района "Газпром добича Уренгой" ще произвежда около 10 пъти по-голямо количество синьо гориво от годишната консумация на България.
И българи се трудят в Крайния Север
В района около Новий Уренгой оперира не само едноименната компания, но и още две подобни предприятия - "Газпром добича Надим" и "Газпром добича Ямбург". В последното работят и двама българи. Светлана и съпругът й са родом от Бесарабия, наследници на наши бежанци от времето на турското робство. Но са дошли в Крайния Север, за да си изкарват хляба. През отпуските се връщат по родните места, но понякога отскачат и до България, с която не късат връзка. Обикновено ходят на почивка в курорти по Черноморието. Светлана разказва, че при едно от посещенията си, когато са завели двете си деца на лагер в Китен, дори са открили свои роднини, наети за сезонна работа по морето.
Чуждестранни служители има и в трите компании, добиващи газ, нефт и кондензат в Крайния Север. Естествено, преобладават руснаците, но има и украинци, молдовци, хора от републиките в Северен Кавказ. Оттам са началникът по управление на разработването на газовото производство в "Газпром добича Уренгой" Илдар Гилмутдинов и зам.-ръководителят по производството на Газодобивен комплекс №22 Рустем Мухетдинов. Двамата са сред сериозните и образовани специалисти, благодарение на които синьото гориво излиза от недрата на замръзналата земя и достига до потребителите в Русия, Европа и Азия.
Елените на ненците не харесали мястото
В "Газпром добича Уренгой" работят и представители на местното население - ненците. Традиционно този народ, който от векове обитава районите на Крайния Север и днес наброява около 24 хил. души, се занимава с еленовъдство. В Новий Уренгой обаче вече са създадени условия за малките ненци, които могат да получат модерно образование и да работят в газовите компании като пораснат. Някои родители дават децата си в специалните пансиони, но засега те не са много. Повечето продължават да водят номадския начин на живот и да гледат северни елени, чието месо и кожи използват за себе си или продават на града. Вероятно с тези животни е свързано не особено голямото желание на ненците да работят в Новий Уренгой и газодобивните комплекси. Хората в града разказват, че през вековете районът се е смятал от ненците за лошо място. Причината била в песъчливата почва в региона, през която лятно време малки количества газ са излизали на повърхността на земята. Елените ги надушвали и бягали от тези земи. След тях тръгвали и ненците, за които животните са свещени. И което място не е добро за елените, не е добро и за хората. Затова и една от легендите гласи, че Уренгой всъщност означава "лошо място". Но пък младите все по-малко имат проблем с тези вярвания на дедите си и вече се забелязват по града, учебните заведения и находищата.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
