Металите са изиграли значителна роля в развитието на човешката цивилизация, от най-древните оръжия до съвременните високотехнологични машини. Не всички метали обаче са създадени еднакви.
Някои притежават невероятна твърдост, здравина и способност да издържат на екстремни условия.
Затова Interesting Engineering е посочил деветте най-твърди метала, известни на човечеството.
Бор
Твърдост по скалата на Моос: 9.5
Борът е открит едновременно през 1808 г. от френските химици Жозеф-Луи Гей-Люсак и Луи Жак Тенар, както и от британския химик сър Хъмфри Дейви. Името на елемента произлиза от боракс, първия добиван минерал.
„Въпреки изключителната си твърдост, доближаваща се до тази на диаманта, борът остава твърде крехък за директна употреба в инструменти или конструкции. Вместо това той се използва широко в стъкларската промишленост за създаване на боросиликатно стъкло, в ядрената енергетика като абсорбатор на неутрони и в производството на високотехнологична керамика“, се отбелязва в статията.
Волфрамов карбид
Твърдост по Моос: 9.0-9.5
Волфрамовият карбид е един от най-твърдите изкуствени материали, който се образува чрез комбиниране на волфрам и въглерод под висока температура и налягане.
За първи път е разработен в началото на ХХ век, за да отговори на нуждите на промишленото рязане и пробиване.
„Несравнимата му твърдост прави волфрамовия карбид незаменим за свредла, режещи инструменти и минно оборудване, подложени на силно износване. Използва се и в износоустойчиви покрития, матрици за изтегляне на тел и съвременни компоненти на двигатели. Извън индустрията, той намира приложение във военни бронебойни снаряди и бижута, където устойчивостта му на надраскване и блясъкът го правят популярен избор за пръстени и луксозни аксесоари“, добавя изданието.
Хром
Твърдост по Моос: 8.5
Хромът е открит за първи път през 1797 г. от френския химик Луи-Никола Воклен, докато изучава минерал от Сибир. Хромът е известен като най-твърдия чист елементарен метал и като легиращ агент, който укрепва и подобрява други метали.
„Най-известното му приложение е в неръждаемата стомана, където съдържанието на хром от поне 10,5% придава на сплавта отлична устойчивост на корозия. Хромът се използва и в декоративно хромиране за автомобили, фитинги и машини“, обяснява Interesting Engineering.
Волфрам
Твърдост по Моос: 7.5
Волфрамът е изолиран за първи път през 1783 г. от испанските химици Хуан Хосе и Фаусто Елгуяр. Те го извличат от волфрамитна руда, използвайки редукция с дървени въглища.
„Известен с изключителната си твърдост и рекордно високата си точка на топене от 3422°C, волфрамът е незаменим при приложения с висока температура и високо напрежение. Здравината му го е направила предпочитан материал за жичките на електрическите крушки, а аерокосмическата индустрия използва волфрамови сплави за направата на ракетни дюзи и топлинни екрани“, подчертава публикацията.
Ванадий
Твърдост по Моос: 7.0
Ванадият е открит за първи път през 1801 г. от испано-мексиканския минералог Мануел дел Рио. Днес ванадият е ценен заради мощния си ефект върху стоманените сплави. Добавянето на малки количества от този метал може значително да увеличи якостта на опън и износоустойчивостта.
„Високоскоростните инструменти разчитат на ванадий, за да поддържат остри ръбове при високи температури, а автомобилната индустрия използва закалени с ванадий стомани в пружини, оси и колянови валове. Освен металургията, ванадиевият пентаоксид катализира производството на сярна киселина, а новите приложения включват редокс батерии на базата на ванадий за мащабно съхранение на енергия“, обяснява публикацията.
Рений
Твърдост по Моос: 7.0
Реният е последният открит естествен елемент през 1925 г. Той е открит от германските химици Валтер Нодак, Ида Таке и Ото Берг. Реният е ценен заради изключителните си свойства: има точка на топене 3186°C и запазва здравината си при екстремни температури.
„Тези свойства го правят незаменим за лопатките на турбините на реактивни двигатели, където суперсплавите на основата на рений издържат на интензивни натоварвания и високи температури. Волфрам-рениевите сплави се използват в термодвойки, способни да измерват температури до 2200°C, а нефтохимическата промишленост използва катализатори на основата на рений за хидрогениране и реформинг“, се отбелязва в статията.
Осмий
Твърдост по Моос: 7.0
Осмият е открит през 1803 г. от английския химик Смитсън Тенант, заедно с иридий, който е открит в черния остатък, останал след разтваряне на сурова платина в царска вода. Въпреки че осмият е най-плътният естествен елемент, неговата крехкост и токсичност значително ограничават употребата му.
„В исторически план е бил използван за направата на пера за писалки и игли за фонографи, където твърдостта и износоустойчивостта са били от решаващо значение. Съвременните приложения остават специализирани, включително разпознаване на пръстови отпечатъци и електрически контакти с високо износване“, се казва в публикацията.
Тантал
Твърдост по Моос: 6.5
Танталът е открит през 1802 г. от шведския химик Андерс Густа Екеберг, който го намира в минерали от Финландия и го кръщава на името на Тантал от гръцката митология. Неговата устойчивост на корозия и добра твърдост го правят идеален за оборудване за химическа обработка, изложено на тежки условия на околната среда.
„Електронната индустрия широко използва танталови кондензатори поради високото им съотношение капацитет-обем в устройства като смартфони и компютри. Танталът се използва в медицинската индустрия; в аерокосмическата индустрия танталовите сплави се използват във високотемпературни турбинни компоненти“, подчертава публикацията.
Иридий
Твърдост по Моос: 6.5
Иридият е открит едновременно с осмия през 1803 г. от Смитсън Тенант, който изолира и двата елемента от черния остатък на разтворена платинена руда.
Иридият е ценен заради изключителната си твърдост и отлична устойчивост на корозия, дори при много високи температури. Това го прави незаменим за приложения, изискващи изключителна здравина.
„В авиацията електродите с иридиев накрайник се използват във високопроизводителни запалителни свещи, осигурявайки по-дълъг експлоатационен живот и надеждно запалване при екстремни условия. През последните години електронната индустрия започна да използва иридий за производство на светодиоди и усъвършенствани технологии за показване“, заключава Interesting Engineering.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com