Значително увеличение на приходите от данък печалба отчете Министерството на финансите за първите седем месеца на годината
Фирмите са внесли в хазната 3.734 млрд. лв., показват данните от изпълнението на бюджета към края на юли. Това е повече с 987.7 млн. лв. спрямо 2024 г. или ръст от 36%.
В тази сума влизат 500-те милиона лева, които банките авансово внесоха през юни за очакваната си печалба за 2025 г. Те са дължими през 2026 г., но финансовият министър Теменужка Петкова договори с банките да ги преведат доста по-рано с цел да се свие огромният дефицит, който се заформи още в средата на година. В края на юли недостигът в бюджета достигна 4.3 млрд. лв., което е почти 2% от БВП, при планирани 3% или 6.4 млрд. лв.
Дори да се изключат въпросните 500 млн. лв. авансов данък от банките, ръстът на постъпленията от корпоративни данъци остава висок - 18%. Причина за това може да се търси както в по-добрите финансови резултати на бизнеса за изминалата 2024 г., така и повишената събираемост на данък печалба, като трябва да се знае, че не само банките, а всички фирми са задължени да правят авансови вноски на прогнозната данъчна печалба за текущата година.
От основния приходоизточник за бюджета - ДДС, през първите седем месеца в хазната са влезли 11.643 млрд. лв. Ръстът спрямо миналата година е 16.4% - далеч по-малко от планираното увеличение от 33%, за което всички анализатори предупреждават, че е непостижимо. Показателно за изоставането е, че за първите седем месеца са събрани по-малко от половината (46.8%) от планираната за годината сума.
Всъщност постъпленията на ДДС от сделки в страната в размер на 7.9 млрд. лв. са с доста впечатляващ годишен ръст от 26.5%, особено като се има предвид сравнително ниската инфлация до юли. В тези сделки влиза и платеният ДДС при вътрешнообщностни придобивания, т.е. внос от страни от Евросъюза.
В същото време приходите на ДДС от внос (от страни извън ЕС) намаляват спрямо миналата година - нещо, което отдавна не се бе случвало. Към края на юли са събрани 3.737 млрд. лв. от внос от трети страни, като тази сума е с 16,4 млн. лв. по-малко юли 2024 г. (0,4 % спад). В бюлетина си МФ не посочва причините за този спад. В по-предни месеци министерството е отбелязвало намаление на ДДС от вноса на "Горива и смазочни материали".
Една от причините за по-ниския налог е намаление на обемите и цените на внасяните стоки от страни извън ЕС.
По данни на НСИ спад на вноса в България от трети страни се наблюдава за май и юни. През май стойностният обем намалява с 15.6% годишно или с 3.079 млрд. лв., като най-голям спад НСИ отчита за вноса от Руската федерация - с 68%, следван от този от Египет с 63% и Обединеното кралство с 13%.
През юни вносът на стоки в България от трети страни намалява с 3.1%, като отново най-голям е спадът на внос от Руската федерация - с 61% и Египет с 54%. Данните за външната търговия за юли все още не са публикувани.
В интервю пред БНТ финансовият министър Теменужка Петкова обясни, че спадът на приходите от ДДС от внос, се дължи външни фактори като курса на долара и падането на цената на петрола, както и на плановия ремонт на рафинерията "Лукойл Нефтохим". Ремонтът започна в края на февруари и продължи до края на май - период, в който почти нямаше производство, а вероятно вносът на суров петрол, върху който се начислява ДДС от внос, е бил сведен до минимум.
Компанията обаче е осигурила достатъчно запаси преди ремонта, за да не се усети недостиг на горива на пазара в страната. И това се вижда от приходите от акцизи от горива. За седемте месеца на годината постъпленията от специфичния налог са 1.558 млрд. лв., което е с 58 млн. лв. повече от предната година.
Общо от акцизи са събрани 4.026 млрд. лв. за първите седем месеца - с 270 млн. лв. повече от миналата година. Най-голям дял в акцизите имат тютюневите изделия. Приходите от цигарените акцизи са нараснали с 10% до 2.250 млрд. лв. При алкохола има лек спад - постъпленията са за 188.7 млн. лв., което е с 3.8 млн. лв. по-малко от миналата година.
Висок ръст се наблюдава при постъпленията от данъците върху доходите на физически лица. За седемте месеца са събрани 4.688 млрд. лв. или 58,8% от заложените в разчета за годината. Тези приходи растат с 18% спрямо същия период на предходната година. Това се дължи най-вече на ръста на средната работна заплата, както в обществения сектор (в т. ч. увеличението на заплатите в образованието, държавната администрация, МВР, МО), така и в частния сектор. Друг съществен фактор е увеличението от 1 януари 2025 г. на минималната работна заплата от 933 лв. на 1077 лв. или с 15,4%.
Колкото и да растат приходите от данъци в бюджета, те не може да настигнат темпа, с който се правят държавните разходи. Освен това се наблюдава сериозно изоставане на постъпленията на средства от еврофондовете - те са с 694 млн. лв. по-малко от миналата година. Така като цяло приходната част се е увеличила с 13.5% спрямо миналата година и достига 46.358 млрд. лв.
В същото време разходите са скочили със 17.7% и достигат 50.636 млрд. лв. в края на юли. Този ръст се дължи основно на големите допълнителни разходи за повишените заплати в държавната администрация, МВР, МО, образованието и на ръста на пенсиите от 1 юли.
Тепърва бюджетните разходи ще растат, защото до момента е изпълнена само малка част от капиталовата програма, заложена в бюджета. От планирани 13.4 млрд. лв. заедно с общинските проекти, са усвоени само 5.275 млрд. лв. Вероятно за поредна година капиталовите разходи ще бъдат буфера, който ще позволи на правителството да спази дефицита от 3%, т.е. ще има сериозно орязване на инвестиционната програма.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
