Българите продължават да държат парите си най-вече в банкови сметки,
сочат последните данни на БНБ.
Депозитите растат с двуцифрен темп от над 10% на годишна база, което означава значителен приток на средства към банковата система.
„Не е изненада, че българите предпочитат депозитите – икономиката расте, доходите също, и това се отразява пряко върху парите в банките“, коментира пред бТВ Лъчезар Богданов, главен икономист в Института за пазарна икономика.
Еврозоната пренарежда навиците
Богданов подчертава, че приемането на България в еврозоната от началото на юли е променило картината по неочакван начин. Вместо традиционното увеличение на парите в обръщение през летния туристически сезон, е отчетено намаляване с близо 2 млрд. лева. Причината – хората връщат средствата си в банки, знаейки, че на 1 януари те ще бъдат автоматично обменени в евро.
Паралелно с това се забелязва разслоение: депозитите с малки суми намаляват, докато тези над 50 хил. лв. растат. „Българинът не познава други алтернативи, освен банковия депозит и недвижимите имоти“, смята Георги Захариев, основател на Финансова академия.
Имотите – вечното убежище
Недвижимите имоти остават втората традиционна форма на спестяване. Новоотпуснатите жилищни кредити вече надхвърлят 9 млрд. лв. за година, а цените продължават да растат. В София апартаменти в „Манастирски ливади“ се предлагат за над 300 хил. евро, докато в Пловдив, Варна и Бургас подобни жилища се търгуват за 220–250 хил. евро.
„Банковото кредитиране достигна близо милиард на месец новоотпуснати кредити за покупка на жилища. Това хвърля гориво на пазара, цените растат и допълнително се създава усещането, че който купи имот, ще спечели“, обяснява Богданов.
Брокерите отчитат, че влизането в еврозоната не е довело до масов скок или застой на цените, но банките вече отпускат кредити при по-строги условия.
Европа срещу „спящите пари“
Докато у нас хората продължават да виждат най-сигурния вариант в банковата сметка, темата за „спящите депозити“ е актуална в цяла Европа. В Евросъюза около 10 трилиона евро стоят неизползвани, а Брюксел планира чрез Съюза на капиталовите пазари да стимулира домакинствата да инвестират в зелени проекти или в отбрана. В България обаче процесът ще е по-бавен, признават експерти.
„Финансовата грамотност у нас е като диетата – всички казват, че започват от утре, но този ден така и не идва. Повечето хора не осъзнават как инфлацията изяжда спестяванията им“, обяснява Георги Захариев.
По думите му, инвестирането е умение, което изисква учене, практика и дисциплина, а възможности като акции, борсово-търгувани фондове и дори криптовалути остават встрани от вниманието на масовия български спестител.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
