Народното събрание въведе таван на цените на тока от 200 лв. за небитовите потребители. Ще има ли пари държавата, за да покрие разликата в цената?
"Средства има, не намирам смисъл да се елиминира пазарът, всяка такава намеса ражда изкривяване, къде и как ще се прояви - ще видим. Бизнесът държи да са му ниски разходите, всеки си прави сметка, че всеки спестен лев е в негова полза", коментира финансистът доц. Емил Хърсев.
Той не подкрепи стремежа да се помага на всички.
"Трябва да помагаш на онзи, който има нужда от помощ. На очевидно умряла фирма не ѝ прави изкуствено дишане, само ще загубиш пари. А от такава, която има шанс да се изправи на крака - може и да си върнеш тази помощ. Това е мярка, която до нищо няма да доведе", заяви доц. Хърсев.
Икономистът доц. Григор Сарийски подкрепи тази теза.
"Когато изкривите пазарните стимули, как ще стимулирате предприятията да се занимават с инициативи за енергийна ефективност? Все едно досега за високи оценки да се е давала стипендия, а сега - за всякакви резултати", обясни доц. Сарийски пред Bulgaria ON AIR.
Най-разумно, според него, ще бъде, ако се помага на на предприятията, които наистина имат нужда от помощ, а не да се дават помощи и на тези, които са на печалба.
И двамата са категорични, че трябва да има нов бюджет за 2023 г., а не да бъде удължаван действащият сега.
"Засега целите на финансовата политика на бъдещо правителство не са ясни, защото не се знае кой и в каква конфигурация ще го сформира. Вървим към строга финансова дисциплина, спасяване на това, което може да се спаси, пестене на всякакви държавни разходи", заяви доц. Хърсев.
Другият проблем, който очерта доц. Сарийски, е свързан с липсата на приемственост: "Проблемът е, ако бюджетът го направи служебният кабинет, а го изпълнява следващото правителство - това е като да намерите в чекмеджето си готов архитектурен план и по него да строите, просто това не е вашият строеж".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
