Море от мляко за сирене по Български държавен стандарт (БДС) са готови да дадат кравефермите, ако бъде прието предложението продуктите по държавна рецепта да са само от местни суровини.
Няма обаче кой да плати добра цена за него, твърдят производителите. Заради свитото потребление в страната, млечните продукти по стандарт не са масови, а за обикновените се ползва най-често вносна суровина. В същото време големи кравеферми, които отговарят на всички евроизисквания, са принудени да продават суровината си на доста ниски цени. На пръсти се броят тези, които имат сключени постоянни договори за изкупуването на продукцията с големи преработватели, и получават добри пари. Затова и голяма част от млякото, което се произвежда в страната, остава неизползвано, а за да не го изхвърлят, стопаните са принудени да го дават на безценица. И докато нашите животновъди едва свързват двата края, млекозаводите внасят евтина суровина със съмнително качество.
Проблемът е в разрешителните режими, които позволяват да се внася мляко от Унгария например, на далеч по-ниски цени от това, което е произведено у нас, коментира директорът на националната Асоциация за развъждане на черно-шарената порода - Добрич, Ангел Йонов. В някои кравеферми в момента млякото се изкупува по 70 стотинки за литър без ДДС, като то е с гарантирано качество. В същото време това, което се внася, не е с ясен произход, казват още стопаните. Йонов смята, че трябва да бъдат променени доста нормативни уредби, за да бъде гарантирано изкупуването на млякото на стопаните, което пък ще се отрази благоприятно върху сектора и ще стимулира неговото развитие. Като пример за това, че се произвежда достатъчно количество мляко в страната, той посочи ферма в Поповица, която дневно изкарва по 40 т мляко - количество, достатъчно да захрани средно млекопреработвателно предприятие, допълва Йонов.
Годишно производството на мляко у нас е около 900 хил. т, като по-големите животновъдни ферми произвеждат между 500-600 хил. т, останалото количество е продукция на дребните фермери, чийто стопанства са с 5-10 крави, допълва Йонов.
При месната промишленост обаче нещата са по-сложни. Голяма част от свинекомплексите в годините назад бяха ликвидирани и затова няма достатъчно суровини за колбасите. И тук обаче Йонов смята, че има нужда от промяна в регламентите. В момента се изисква да се докаже, че суровината в колбаса е месо, но без да е с точен произход. Това според производителите ощетява българските животновъди, отглеждащи добитък за месо.
Двоен аршин за кредитите
Кредитите за животновъдите са почти табу, докато зърнопроизводителите нямат проблем да вземат заеми от банките. Фермерите, които се занимават с отглеждане на добитък, не могат да предложат обезпечения, които да са атрактивни за трезорите. "Това обикновено са имоти, които не представляват интерес. Като прибавим и кризата, и високия процент необслужвани кредити, които имат банките, положението става още по-трудно за фермерите. Затова ние от години настояваме за създаване на Гаранционен фонд, който да подпомогне отрасъла", каза Ангел Йонов. Зърнопроизводителите в Добруджа работят от години с определена банка и имат трайни взаимоотношения с финансовите институции. Всеки от нас притежава и добро обезпечение, което може да предложи на банката като гарант по кредит при нужда, казват още земеделците.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
