От 60 евроцента до 1,20 евро за килограм се предлагат първите винени сортове
В края на август и в началото на септември по традиция започва гроздоберът - първо на белите сортове, а малко по-късно и на червените.
Тази година лозарите имат основание да кажат – „Господ е българин!“. Защото жегата, която изпепели гроздето в много региони на Франция и други части на Европа, пощади родните лозя. Стопаните се радват на богата реколта. Но отново има проблем - не знаят дали ще я продадат.
Тонове качествено българско грозде може да остане по масивите заради ниските изкупни цени. Заради липсата на пазари и държавна подкрепа за бранша, някои стопани са готови да оставят салкъмите необрани.
„Когато реколтата е добра, пазарът не е добър. Няма кой да купи това грозде. Има внос на вино и на субсидирано грозде от другите страни. Не може да се позволява внос на грозде, когато има по българските лозя“, казва Димитър Хараламбиев от Горни Дъбник, собственик на лозя, пред БТВ.
На същото мнение е и производителят на биогрозде Албена Симеонова от Никополско. По думите ѝ през района преминават цистерни с гроздова мъст, предназначена за винпроми.
„Много страдаме от вноса и тук вече държавата трябва да се намеси. Внос от Румъния, от Македония, от Молдова, десертното от Гърция. Вчера на ферибота минаха три хасковски цистерни с грозде, смляно и готово за производство на вино. Вие си помислете дали пиете българско вино от българско грозде“, коментира Албена Симеонова.
„Въпросът е защо те могат да произвеждат евтино, а ние предлагаме по-скъпо вино. Тук разходите са доста по-големи – за лозя, за производство, за бутилки“, казва Елена Байкова и моли държавата за подкрепа. „Нашата винарна прави вина тип „стар свят“ – Франция, Италия, Испания. Там има регулиран внос и много подкрепа от страна на държавата“, казва Елена Байкова.
Но проблемът не приключва с продажбата на гроздето. Ако продукцията бъде преработена във вино, производителите отново се сблъскват с трудности при реализацията.
„Влезте във всеки ресторант или туристически комплекс и вижте дали има българско вино. В повечето случаи са вносни вина, евтини, които се купуват от цял свят“, посочва Симеонова.
Забележка за недостатъчно предлагане на български вина в ресторантите направиха и представителите на „Мишлен“, които през пролетта обиколиха около 20 столични заведения. В крайна сметка ресторантите у нас отново останаха без мечтаната звезда.
Глътка въздух за родните производители е влязлото в сила изискване за повече присъствие на нашенска продукция в големите вериги. Апелът към държавата е да съдейства и за износа.
„Вече няколко години участваме посредством държавата на едно от големите международни изложения в Дюселдорф, но има и други. Ако държавата не ни подкрепи, ние не можем да участваме, защото таксата е непосилна“, обясни Байкова.
Министерството с акция „Избери българското вино“
Управляващите сериозно са се заели да работят за каузата на българското вино - за насърчаване на предлагането му в ресторантите и за утвърждаването му като важна част от идентичността на страната ни. На срещи, проведени в разгара на лятото, министерствата на туризма и земеделието обединяват усилия с лозаро-винарския сектор за създаването на национално партньорство.
Сред предложенията, по които ще си партнират институциите и лозаро-винарският сектор, са националната инициатива „Избери българското вино“, съвместни обучения за хотелиери и ресторантьори относно родното производство, професионални дегустации, разработване на национални и регионални винени маршрути и събития. Ще се работи съвместно и за популяризиране на местните производители и насърчаването на връзката между българското вино, сезонната българска кухня и автентичните туристически изживявания.
Цени ниски, стопаните притеснени
От 60 евроцента до 1,20 евро за килограм се предлагат на пазара първите винени сортове. Мерло, памид и шардоне вървят в момента между 80 и 90 евроцента, а мускат отонел и болгар достигат до 1 - 1,20 за килограм, съобщава БНТ.
В Южна България стопаните определят изкупните цени като срив. „Разбираме какъв ще е пазарът и на какви цени ще се купува, едва когато започнем да берем и да звъним на търговци, да търсим заявки. Има сортове, при които цените са не на минала година, ами на 2018-2019 година. За мен като производител по-интересната част е не на колко го продавам, ами колко ми струва, за да го произведа този килограм“, казва Иван Гюров. Според Асен Шопов от Брестовица производствените разходи са в пъти по-високи - горива, надници, препарати, торове. „Това десертно грозде от мен излиза на 1 евро, виждал съм го по сергии, по пазари на 2,3.5 – 4 евро“, казва той.
Помощ
Лозарите настояват държавата да подпомогне сектора и да гарантира по-равнопоставени условия за българските производители. Производителите на винено грозде и тази година не са включени в схемата за държавна помощ de minimis.
Председателят на Националното сдружение на българските лозари Атанас Василев обясни, че секторът практически никога не е получавал такава помощ, с изключение на период, когато de minimis е бил предоставен на всички сектори в земеделието.
Няма кой да бере
Друг „брадясал“ проблем е липсата на работна ръка, като положението се влошава с всяка следваща година.
„В България отдавна сме в колапс по отношение на беритбата. Ние имаме 800 декара лозя, за тях ни трябват много хора. Но ние търсим решение. Тази година сме единствената изба тук, която закупи комбайн. То не че комбайнът е нещо ново, но в Източна България теренът е прав, докато тук теренът е пресечен. Дано експериментът излезе успешен с комбайна и да си решим проблема с работната ръка“, казва Кристиян Желев от Петричко.
Спряха 17 тона с пестициди
Преди дни Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) спря над 17.5 т десертно грозде от Турция заради наднормено съдържание на остатъци от пестициди. БАБХ уточнява, че е унищожила около 3 тона грозде от две пратки, а третата пратка с количество 14 520 кг, където също е установено наднормено съдържание на остатъци от пестициди, е върната на изпращача.
Засичането на опасните плодове е пряк резултат от засиления мониторинг, който държавата въведе в началото на август. В мащабните проверки на БАБХ се включиха Националната агенция за приходите, Министерството на вътрешните работи и Комисията за стоковите борси и тържищата.
От 24 август десертното грозде официално е добавено в списъка за приоритетен контрол, където попадат също доматите, пиперът и прасковите. При съмнения за нарушения на търговската верига или качеството на храните, гражданите могат да подават сигнали на официалния горещ телефон на агенцията.
Дpacтичeн cпaд нa лoзовите насаждения
Πлoщитe c лoзoви нacaждeния в Бългapия ca нaмaлeли дpacтичнo зapaди "лoши ĸлимaтични ycлoвия", cъoбщиxa oт Mиниcтepcтвo нa зeмeдeлиeтo и xpaнитe. Дaннитe зa 2025 г. пoĸaзвaт, чe плoдoдaвaщитe и млaдитe лoзя в стопанствата са 31 234 xектара. Peĸoлтиpaни ca 26 231 xa, ĸoeтo e c 5,4% пo-мaлĸo oт пpeдxoднaтa гoдинa.
B цeли 2,3 xил. xектара лoзя нe e пpибpaнa пpoдyĸция, ĸoeтo yдpя пpoизвoдcтвoтo нa винapните, съобщава agri.bg.
Πo инфopмaция нa Изпълнитeлнaтa aгeнция пo лoзaтa и винoтo (ИАЛВ), пpoизвeдeнoтo гpoздe пpeз 2025 гoдинa е 115 909 тoнa, ĸoeтo e c 14% пo-мaлĸo cпpямo пpeдxoднaтa гoдинa. B Югoизтoчния paйoн ca пpoизвeдeни 40% oт oбщoтo ĸoличecтвo гpoздe, или 46 482 тoнa, a в Южния цeнтpaлeн paйoн - 37%, или 43 152 тoнa.
Πpoизвeдeнoтo винeнo гpoздe e c 15% пo-мaлĸo cпpямo 2024 г., caмo пpoизвoдcтвoтo нa дecepтнo гpoздe ocтaвa нeпpoмeнeнo.
Cpeднитe дoбиви нa винeнитe и дecepтнитe copтoвe гpoздe зa cтpaнaтa ca пo-ниcĸи cпpямo 2024 г. - cъoтвeтнo c 10% и c 1%.
Oт peĸoлтa peĸoлтa 2025 винapcĸитe пpeдпpиятия ca пpoизвeли 63 887 859 литpa винo. B cтpaнaтa ce peaлизиpaт 112 млн. литpa винo нa гoдинa, a изнocът e в paзмep нa 16 410 500 литpa, зaявиxa oт ИAЛB.
Ocнoвнитe cтpaни, в ĸoитo изнacямe бългapcĸo винo, ca Швeция, Πoлшa, Гъpция и Япoния
В Бългapия oпepиpaт 365 пpoизвoдитeли нa винo. Bce пoвeчe изби ce opиeнтиpaт ĸъм бyтиĸoвo пpoизвoдcтвo, ĸoeтo ce oцeнявa високо нa външнитe пaзapи, ĸoмeнтиpaт пpeдcтaвитeлитe нa бpaншa.
Дават шанс на месните сортове
Популизирането на старите местни сортове е тенденция в целия винен свят и става все по-важна мисия за бранша и политиките на управляващите у нас.
В края на август в Плевен за 4-и път се проведе фестивалът TIME FOR WINE – „Време за вино“, чиято цел е да се представят родните сортове, които все повече страдат от агресивния внос на чужди вина.
Тодор Костадинов е сред първите, подредили винарски щанд в двора на плевенския музей. Семейството му отглежда 25 декара лозя в берковското село Боровци.
„Аз се занимавам с напълно изгубени български сортове, обичайни за берковския край. Емблемата ни е сортът зарчин, сред другите са памид, гарваново око, вранка“, казва Тодор.
На изложението винарски изби със собствени масиви от Северна и Южна България очертаха едни и същи проблеми: „Няма политика за подкрепа на нашето производство. Ние правим страхотни вина, които са малко известни. Виждате в Северна България колко вида, колко сортове, какъв голям избор има, но са малко познати, защото те не са в ресторантите, в менютата. И ако не дойде някой на място да ги пробва, няма как да ги оцени“, казва Еми Маринова.
Родните вина трудно си пробиват път до масата в заведението.
„Имаме много голям проблем с магазинната и ресторантьорската мрежа, защото те не вземат български сортове, скъпо им е и продават най-вече внос. Българските сортове трябва да ги предлагаме, както Италия, Испания. Къдетои да отидем, си предлагат техните вина и техните сортове. Така да направим и ние“, категоричен е Пламен Бусерски.
„Самите ресторантьори трябва да отидат при производителите, те трябва да знаят виното, което върви към тяхната храна. Това се търси навсякъде, където има звезда „Мишлен“, посочвва Светла Маринова.
На плевенското изложение има и неочаквано свеж поглед към виното – от сорта „Рубин“ става много вкусен сладолед. „Червеното вино сгрява, а сладоледеното сорбе разхлажда“, обяснява Диана Иванова, предава БТВ.
