Една от водещите банки у нас даде потвърждение на правителствената прогноза, че се чака пропадане на икономиката, но то ще продължи няколко месеца, а следващата година възстановяването ще е по-бързо отколкото средното в Европа.
Кои са причините?
Сериозният спад на икономиката се очаква да бъде концентриран във второто тримесечие на тази година, а общо за годината се очаква БВП на страната ни да намалее със 7,2% на годишна основа, след което да се възстанови относително бързо през следващата година, твърди Кристофор Павлов, главен икономист на Булбанк на форум, цитиран от инвестор.бг.
Според него пропадането ще е рязко заради спада на доходите на домакинствата. Причината, че най-силно засегнатите сектори от коронавирусната криза като туризма и търговията на дребно се характеризират с много сива икономика.
„Много от заетите хора в тези сектори се осигуряват върху суми, близки до минималната работна заплата, докато реалната, която получават, е близо до средната. В резултат на това компенсираният доход е много малка част от този, който домакинствата са получавали преди пандемията“, обясни Павлов.
Най-големите перманентни загуби на доход се очаква да бъдат концентрирани в секторите на масовия туризъм, пътуванията и транспорта, а селско стопанство и инфраструктурно строителство може да спечелят от кризата благодарение на връзката им с плана на ЕК за рестартиране на икономиката.
Според Павлов загубата на доход на домакинствата ще се усили и от факта, че немалко служители са принудени да излизат в неплатен отпуск, а редица фирми предприеха курс към намаляване на работните заплати. Понижаването на доходите на домакинствата ще се отрази на покупателната им способност, а това ще рефлектира върху икономиката, където те остават най-важният играч, смята Павлов.
Пропадането обаче няма да се задържи дълго, защото мерките на правителството успяха да предотвратят рязък скок на безработицата. „Марката 60/40 и други подобни, насочени към компенсиране на доход на домакинства и фирми, би трябвало да спасят между 200 хил. и 250 хил. работни места. Поради това очакваме безработицата тази година да достигне много приемливото ниво от 7%. Това е значителен успех за българската икономика в сравнение с предишната криза, когато бяха загубени над 400 хил. работни места“, посочи Павлов.
Според него влизането на България във валутно-курсовия механизъм ERMII и в банковия съюз ще е много важен стабилизиращ фактор. „Това ще помогне да се увеличи ликвидността в системата и ще има сдържащ ефект по отношение на цената на финансирането. Това вече се вижда на пазарите и е добра новина, защото означава, че цената на кредита, който получават домакинствата и компаниите в реалната икономика, ще се задържи на ниски нива, а това е от ключово значение, за да могат инвестициите да имат роля в процеса на възстановяване. Присъединяването на България към еврозоната ще позволи и да се стабилизират очакванията за икономиката на по-високи нива и това ще способства за по-бързо протичане на процеса по възстановяване“, смята Павлов.
Според него значителните средства, които България ще получи от ЕС в рамките на усилията за рестартиране на икономиката, също ще бъдат важен фактор за възстановяването. И допълни, че възможностите на правителството бързо да подготви проекти, с които живи пари да пристигат в икономиката още от следващата година, ще е от ключово значение.
По отношение на недвижимите имоти Павлов заяви, че периодът на растеж преди коронавирусната криза не е бил съпътстван от бум в строителството и сделките с имоти, които да дестабилизират по опасен начин пазара в навечерието на пандемията, а цените на имотите изглеждат близо до нивото на доходите в българската икономика.
Компаниите от IT и аутсорсинг сектора у нас не са били тежко засегнати от коронавирусната криза и не е спряла да работи нито за момент, съобщи Илия Кръстев, председател на Управителния съвет на АИБЕСТ. „Част от компаниите в индустрията вече започнаха да се възстановяват и да наемат хора, а глобални компании търсят варианти за диверсифициране на рисковете си. България има уникален шанс благодарение на членството си в ЕС и все пак географското си положение в периферията на съюза да привлече чуждестранни инвеститори, които имат нужда да диверсифицират риска си“, каза Кръстев.
Той обясни още, че правителството предприе фискални мерки за компенсиране на доходите на домакинства и фирми от порядъка на 3% от брутния вътрешен продукт (БВП). Обемът на издадените гаранции у нас е много по-малък в сравнение с Германия, например, където те се равняваха на над 25% от БВП. Тези гаранции обаче бяха достатъчни, за да бъде защитен банковият сектор. Това беше добър ход, защото изключи спекулацията за здравето на банките от дискусиите какво се случва в икономиката. Банките влязоха в кризата в много по-здрава кондиция и нямаше нужда от толкова големи гаранции, чрез които публичният сектор индиректно да се намесва и да защитава позициите им. Това обяснява и разликата в използването на тази мярка в България и в страни като Германия“, каза Павлов.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
