Вторник,

Хърсев: Важно е да знаем накъде ще кара влака новият шеф на БНБ

От: Валери Роев -
887
Хърсев: Важно е да знаем накъде ще кара влака новият шеф на БНБ
A
A
A
  • Централната банка ще трябва да възстанови фукнциите, които имаше до 1997 г.
  • Гуверньорът трябва да разбира от макроикономика, не само от банково дело
  • Само може да спечелим от членството в Еврозоната, нормално е да има скептицизъм към всичко ново
  • Хората, които купуват злато и сребро в кризата, губят страшно много
  • Хубаво е да се върне традицията кандидатите за гуверньор да представят своя разработена визия, казва финансистът Емил Хърсев в специално интервю за вестник СТАНДАРТ

 

- Г-н Хърсев, предстои избор на нов управител на БНБ. Какъв трябва да е профилът на бъдещия гуверьор?

- Винаги за ръководител на Централната банка се търси първо човек, който да разбира от макроикономика, а не толкова от банково дело. Централната банка, за разлика от търговските, няма за цел да прави печалба, да обслужва конкретни банкови сделки и клиенти.

Като бъдещ участник в Европейската система на централните банки БНБ по-скоро трябва да си постави за цел не да изгражда или да продължи изграждането на националната инфраструктура, колкото да я интегрира най-вече към европейската система за плащания. Ние в голяма степен имаме готовност, защото от години се работи по този въпрос. Практически българската национална платежна инфраструктура е интегрирана в европейската.

Сериозно предизвикателство е възобновяването на работата на Централната банка като кредитор от последна инстанция - т.е. възобновяване на операциите по рефинансиране на търговските банки, финансиране на държавата чрез изкупуване на държавни ценни книжа, операции на открития пазар. Това са класически функции на една Централна банка. В България поради въвеждането на Валутния борд от 1997 г. такива не са извършвани. От тази гледна точка е необходимо да се върнем към едни позабравени традиции. Разбира се, със съвсем друга, по-различна и вече доста по-модерна спрямо това, което имахме към 1997 г. система за организация на сделките на паричния пазар. Каквато е изградена в Европейската централна банка /ЕЦБ/. В момента върви процесът на адаптирането на БНБ към тази система. Засега все още е на хартия, доколкото Законът за БНБ забранява на Централната банка да рефинансира по какъвто и да е начин търговските банки, както и да финансира бюджета на България. Т.е. това може да се върши само пробно. БНБ от много години участва на пазара за държавни ценни книжа - на други държави, разбира се. Там инвестира валутния резерв на страната. Колегите в Централната банка имат опит за работа на тези пазари. За тях ще е без проблем да възобновят операциите и с ценни книжа на българската държава в момента, когато бъде разрешено това по закон. Аз не виждам никакви проблеми, мисля, че от години БНБ има практическа готовност. Разбира се, на книга е едно, а когато реално започнат да се извършват тези операции, тогава обикновено се наблюдават в последния момент някои проблеми, които възникват – примерно в организацията на депозитара за държавни ценни книжа и връзката му с платежната ни система. Това са неща, които се очакват, но до голяма степен съвместно с ЕЦБ е направено обследване на системата, направени са препоръки, голяма част са изпълнени. Върви техническа работа, която остава незабелязана за масовата публика, но е важна, за да може Централната банка да възобнови в пълна степен фукнциите си, от които сме се отказали със силата на Закона за БНБ от 1997 г. Докато не тръгне да работи една машина, колкото и перфектно да е конструирана и всички детайли да са обмислени теоретично, когато се пусне, винаги има тестов период. От тази гледна точка е важно кога ще имаме крайна дата за членство, за да може всички системи да бъдат тествани.

- Предстоящото членство Еврозоната ще е от основополагащо значение за работата на БНБ в следващите години?

- Изключително важно е. Това променя из основи работата на институцията, защото се възобновяват сериозни финансови ангажименти с голямо икономическо значение и финансова тежест – това са милиарди, които се въртят на пазара на ДЦК на всички държави членки на ЕС. Не само местни, но и чуждестранни инвеститори очакваме да се включат на този пазар. Те и сега участват, и сега има инвеститори в български ценни книжа, но без участието на Централната банка един истински развит вторичен пазар трудно би могъл да се очаква. Именно Централната банка е основен играч в него във всяка страна, където тя оперира на открития пазар. В момента този пазар функционира без най-важния си, системен и организиращ участник.

- Той отсъства от него от 1997 г., когато обаче ситуацията беше доста различна...

- Помните и специфичните български инструменти, които прилагахме тогава поради липсата на финансови пазари – на работещи и достатъчно ликвидни борси. Имам предвид аукциона на депозити на БНБ. Тогава БНБ оперираше с едни малко по-примитивни инструменти от тези, които банките в ЕС и САЩ използваха. Но те ги използваха на базата на изградената и от години функционираща инфраструктура на финансовите пазари, т.е. на борсите. Ние тогава функциониращи борси нямахме. Тепърва се изграждаха. Няма как да очакваш изведнъж да започнат сделките с деривати, след като и базовите инструменти са едва възникнали и имат изключително ниска ликвидност. А в същото време икономиката имаше нужда от това рефинансиране и продължава да го има, разбира се. Но ние просто приехме друг паричен режим като механизъм за регулиране на паричното обращение. Аз никога не съм бил особен привърженик на тази форма (Валутния борд б.а.), считайки я за осакатена. Тя изигра своята роля. Оказа се, че в България Валутният борд функционираше образцово благодарение на стриктното спазване на правилата от страна на БНБ. Тя има основна заслуга за това.

- Той толкова отбразцово функцинираше, че сякаш се привързахме към него и в общественото мнение се появи скептицизъм към приемането на еврото и премахването на борда?

- Общественото мнение във всяка страна винаги е скептично настроено към всичко ново. Това е естествената инерция – опасението, че това, което идва, може да се окаже по-лошо от настоящото. Това е разбираемо и се отнася не само за толкова важни неща като паричното обращение и националната парична единица. В  нея са измерени и се съхраняват огромна част от спестяванията на нацията. Притесненията са абсолютно обясними. Но това съществува и за най-прости неща. Човек не иска да изхвърли стария си скрин, има сантименти и колкото и да е станал негоден, си го пази с години.

Но толкова важно нещо, каквото са парите за всички нас в пазарното общество, не може с лека ръка да бъде пренебрегнато. Страховете ще ги има винаги. Имало ги е във всяка държава. Например в Германия и до ден днешен има движение, което си поставя за цел да върне марката заради исторически сантименти. Разбира се, намират и логически аргументи – колко по-добра е била марката от еврото. В някаква степен те са и верни. В една много по-малка, много по-интегрирана валутна територия, каквато е Федералната република, която е и значително по-развита от средното за Еврозоната, е нормлано паричното обращение да функционира по-добре отколкото в една в една голяма, размита, още не интегрирана територия с много дълбоки проблеми между Севера и Юга. Вече са и налични проблеми между Запада и Изтока, както и различно ниво на инфлация. Много по-трудна е политиката на ЕЦБ, сравнено с паричната политика на Дойче Бундесбанк преди влизането на Германия в Еврозоната.

- В това отношение – „доста по-развита от средното за Еврозоната“ България не би трябвало да има опасения?

- Ние от това присъединяване нищо друго, освен положителни ефекти не можем да имаме.  Присъединяването, разбира се, има своите рискове. Но всички тези рискове и цялото отрицателно въздействие ние вече сме ги поели. Това стана през 1997 г. От този момент нататък ние можем да имаме само положителен ефект от присъединяването към Еврозоната. Не че няма отрицателни ефекти – това, което го говорят колегите евроскептици, е вярно. Но всичко това вече се е случило в България  - същото, което се е случило и в другите страни, когато от националната валута приеха общата.

- Най-често споменаваните опасения са свързани с цените и инфлацията.

- Да, има инфлация в Еврозоната. В историята на света не е имало период от един век (дори при златно-паричен стандарт), при който да не се е наблюдавала инфлация. По едно време дори държавите са наемали шлосери в монетните дворове, които са изпилвали златните монети. Поради тази причина в момента имаме този нарез на монетите отстрани на гурта. Там се нанасят резки. Целта е да се забележи, ако някой пили монетата – ще изпили и резките и всеки ще може да види, че монетата е пипана и съдържа по-малко злато.

- Златото става ли отново актуален актив за разплащания, коментира се държавите да могат да търгуват със златните си резерви?

- Това са примитивни неща от отдавна минали години. В Швейцари мина подобен референдум – въвеждане на истински пари със златно покритие. Отхвърлиха го. Швейцарците са разумен народ. Те знаят, че връщане назад в историята до никъде не води.

Много повече се разви инфраструктурата на финансовите пазари, далеч не е нужно да се връщаме към методи за разплащане от Средновековието. Но сигурно ще има хора, които предпочитат да усетят тежестта на стойността в ръката си. Те си купуват злато, сребро, платина – губят много от тези сделки, защото когато има кризи от каквото и да е естество, се поражда желание всички да притежават реалната стойност на своите спестявания на сигурно място, така че да могат и в двора да си го заровят като Страхил войвода. Но това поражда търсене на един метал, който е ограничен в природата, поради което цената му се качва. А когато мине кризата, всеки започва да се освобождава от тези наличности, тъй като има нужда от оборотен капитал – не може да разнася торби със злато и да плаща с тях. Тогава цената пада страховито – виждали сме спадане с 20-25% на цените на благородните метали в интервал от 3 месеца. Тази радост да си притежаваш стойността, да можеш да си пипнеш богатството, струва много пари.

- Всъщност по-скоро за валута на бъдещето се сочат електронните пари – работи се за дигитално евро, догитален юан...

- Някои от тези финансови инструменти, които се издават с технологията блок чейн, просто не са крипто – притежателите им са регистрирани. Те са цифрови финансови инструменти, но не са крипто инструменти. Не са непременно валути. По този начин се издават например акции. Има един колега, който така издаде дялове в кооперации в Германия – с дигитален финансов инструмент. Инструментът не е анонимен, напротив - регистрира се собственикът.

Тези инструменти не са нещо толкова ново. Да, разбира се, че ще бъдат маркетирани така. В нищо от гледна точка на финансите не се отличават съвременните дигитални финансови инструменти, базирани на технологията блокчейн, от електронните пари, каквито познаваме от края на 60-те години, когато възникват. Които се отразяват по записвания в електронните регистри на банките. Обикновено Централните банки са издатели на тези електронни пари. Да, технологията е различна, но не до там, че да ги направи нещо принципно ново и различно от познатите ни електронни пари.

- Изборът на нов централен банкер все пак не трябва ли да бъде съобразен с тези промени във финансовия свят?

- Трябва да бъде съобразен. Все пак е желателно да е колега, който да разбира накъде се движи светът, да има своите идеи в тази област и те да са в унисон с общата идеология, споделяна от валутната общност, към която се присъединяваме. Това е естествено при избора му. Едва ли Народното събрание би избрало някой с много екзотични идеи. Аз мисля, че би трябвало Народното събрание да си припомни традицията, която имахме при избора на доста управители – до г-н Искров включително. Дотогава кандидатите за управител на БНБ разработваха свое виждане. Изискваше го парламентраната комисия, която разглеждаше техните номинации. Представяха ни доста интересни техни разработки за това как си представят да се развива Централната банка и върху тази база се провеждаше дискусията. Така беше при всички. От избора на проф. Вълчев – първият управител на БНБ, който трябваше да управлява институцията в условията вече на пазарна икономика, та до избора на г-н Искров. Тази технология беше изключително полезна, защото това бяха наистина безкрайно интересни материали, включително тези на неизбраните колеги. Те също имаха своите изключително оригинални и много ценни идеи. Избраните управители са ползвали идеи на своите опоненти тогава.

Може да се избере и някой с изключително екзотични идеи. Това не означава, че е глупав. Само да напомня, че идеята за пари със златно покритие в условията на плаващ курс принадлежи на великия икономист Ъруин Фишер - човек с огромни заслуги в икономиката. Оставил е името си на такива сериозни инструменти, с които сега смятаме хармонизираните индекси, нарича се по методологията на Фишер. Работил е върху началата на иконометрията. И с едно изключително екзотично виждане в областта на паричното обращение, считано дори за налудно. Фишер е бил последовател на евгениката – той е смятал, че трябва по-глупавите да се избиват или поне да се кастрират химически. Става въпрос за Нобелов лауреат, с огромен принос за икономическата наука.

Аз все пак бих очаквал да видя нещо написано от тези хора, които ще бъдат издигнати. Дори и да е само подредено изложение на принципите, които колегата споделя и това, което си мисли, че трябва да развива. Глупаво е да купуваш котка в чувал. По-добре човекът да каже какви са му възгледите, за да може да получи съответните възражения и съответно да бъде направен информиран избор - като избираме някого, да знаем той накъде ще кара влака – към Луната или към Бургас.


Всички новини от категория Бизнес.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички