Събота,

Как Зеленият пакт ще промени живота ни. Ползите!

От: СТАНДАРТ -
A
A
A

Зелената сделка е стратегически план за развитие на Европейския съюз за следващите 7, дори 30 години и база за работата на Европейската комисия. Тя се превърна в комплексна стратегия за трансформация и изграждане на ниско-въглеродна икономика, на производство, базирано на щадящото използване на ресурсите и кръговата икономика, на иновациите и дигитализацията. Това заявяват евродепутатите от ДПС, членове на групата „Обнови Европа”, Илхан Кючюк, Искра Михайлова и Атидже Алиева-Вели в обзорен материал по темата. В него те представят своя поглед върху Зеления пакт и неговото многопластово приложение, за да се превърне в работеща стратегия за растеж.

Ето статията на Илхан Кючюк, Искра Михайлова и Атидже Алиева-Вели:

Зелената сделка (или Зеленият пакт), предложена от Европейската комисия в края на 2019 година като новата стратегия за растеж на Европейския съюз, спечели много поддръжници, но и не малко критики и откровена опозиция.

В този обзорен материал ние, представителите на ДПС в ЕП, членове на групата „Обнови Европа”, представяме нашия поглед върху Зеления пакт и неговото многопластово приложение, за да се превърне в работеща стратегия за растеж. Ние сме убедени поддръжници на Зеления пакт и сме категорични, че той предоставя огромни възможности за развитие на България, при условие, че страната ни успее да изработи своите национални стратегии, планове, работни програми и преди всичко да се обедини около национална цел за ускорено догонващо развитие.

 Зелената сделка е стратегически план за развитие на Европейския съюз за следващите 7, дори 30 години и база за работата на Европейската комисия. Тя се превърна в комплексна стратегия за трансформация и изграждане на ниско-въглеродна икономика, на производство, базирано на щадящото използване на ресурсите и кръговата икономика, на иновациите и дигитализацията. Обедини в едно целенасочено усилие, технологичните постижения на последните години, с очакваните иновативни решения и с желанието на европейските граждани да бъдат ангажирани с превенцията на климатичните промени и общата европейска подкрепа за технологични, производствени  и социални промени, които ще се отразят върху живота на всеки европеец.

В началото на пандемията от COVID-19, в първата половина на 2020 година, някои страни членки с по-консервативно, популистко или отказващо реформи управление, очакваха Зелената сделка да бъде оставена на заден план и амбициозните ѝ цели да бъдат отложени заради набиращата сила здравна криза, колебливата в първите месеци роля на Европейския съюз и очакванията за икономическа криза с неясни параметри. За съжаление, България беше между тези страни членки и си позволи да загуби ценно време за подготовка на реформи, трансформации и стратегическо планиране на националния преход в рамките на Зеления пакт. Тази грешка на българското правителството ще ни струва скъпо. Беше пропуснато ценно време и страната ни трябва да наваксва в подготовката и съгласуването на стратегически документи, в година на парламентарни и президентски избори.

През 2020 година Европейският парламент и Съветът на Европейския съюз положиха огромни усилия за изграждане на инструментите за реализация на Зеления пакт. Приключиха преговорите по повечето фондове и програми, които ще реализират рамката и ще гарантират инвестиции за възстановяване и трансформация, заедно с Механизма за възстановяване и устойчивост – от общите правила за Структурните фондове и Европейския регионален и социален фонд до програми като „Хоризонт Европа” и Европейски фонд за отбрана, „Еразъм” и Механизъм за справедлив преход.

Паралелно с тези усилия Европейската комисия гарантира приложението на Зелената сделка като представи почти всички инициативи, законодателни актове и предложения, които допълват първоначалното предложение, насищат законодателната картина и изпълват с реални решения намеренията и амбициите на проекта: План за инвестиции за устойчива Европа, Механизъм за справедлив преход, Законодателен акт за климата, Нова Европейска промишлена стратегия, План за действие за кръговата икономика, Стратегия от фермата до трапезата, Стратегия за биологично разнообразие, Стратегия за интегриране на енергийната система, Стратегия за водорода, Вълна за саниране, Стратегия за метана, Стратегия за устойчивост на химикалите, Стратегия на ЕС за използване на потенциала на енергията от възобновяеми източници в морето за неутрално отношение към климата, Законодателни актове за дигитални услуги и дигитални пазари, Европейска инициатива Баухаус.

Изреждането не е изчерпателно, но дава картина на огромната по обем и широкообхватна материя, която изпълва с конкретно съдържание предложението за Зелената сделка и я превръща в Стратегията за растеж на ЕС за следващото десетилетие. По всички тези и други предложения ЕП отговори с ясни позиции и  законодателни решения.

Очакванията са 2021 да бъде годината, през която ще получим отговорите и предложенията на държавите членки. Трябва да бъдат подготвени, съгласувани и договорени националните планове за възстановяване и устойчивост, плановете за справедлив преход за регионите в преход, оперативните програми, подкрепени от структурните и кохезионните фондове, неформалните национални планове за участие в хоризонталните програми на ЕС.

Една от основните области, които обхваща Зелената сделка е енергетиката.

Още през 2018 и 2019 година се очакваше държавите членки да завършат работата по националните планове за енергетика и климат. Отново със съжаление трябва да отбележим, че забавянето на българския план води само до загуби и невъзможност да се изградят работещи връзки и координация между инструментите, които биха могли да подкрепят реформите и прехода към нисковъглеродна на първи етап и свободна от въглеродни емисии енергетика в бъдеще. Пакетът законодателни и стратегически предложения на ЕК и позициите на ЕП покриват проблематиката на превенция на изменението на климата, декарбонизацията на производството на енергия, диверсификацията на енергийните източници, поетапното намаляване използването на изкопаеми горива, в това число и природен газ, до пълното им изключване от енергийния микс на територията на Европа, повишаването на енергийната ефективност на промишленото производство с минимален въглероден отпечатък, висока енергийна ефективност на сградния фонд, целенасочени инвестиции за развитие на водородните технологии, разширяване на дела на възобновяемите енергийни източници и разширяване на технологиите за прилагането им в т.ч. и съхранението на възобновяема енергия.

Производството на водород и прилагането му в индустрията, енергетиката, транспорта е в дневния ред на страните членки и на ЕС като обща политика. Стратегията за водорода, предложена от ЕК, поставя много въпроси, на които отговорът е в технологичното развитие, което дори страни с потенциала на Германия виждат в сътрудничество с другите държави членки. Възможностите за България са големи, ако навреме и категорично се включи в процесите на сътрудничество  при разработка на водородни технологии и стратегии за прилагане на водорода, като основен елемент на зелената трансформация.

Комплексен елемент на прилагането на Зеления пакт за енергийна ефективност е вълната за реновиране - инициатива, която предполага рязко увеличаване на броя енергийно ефективни сгради в Европа, в рамките на следващите 10 години, с перспектива процесът да продължи до 2050 година. Предвижда се реновиране на обществени – държавни и общински, многофамилни и еднофамилни жилищни сгради. Сградният фонд е един от активните консуматори на енергия и е с отпечатък от около 36% от водородните емисии в Европа. Повишаването на енергийната ефективност чрез реновиране съчетава в себе си използването на модерни рециклирани материали, иновативни дигитално базирани технологии, рязко увеличаване на броя на заетите в строителството, заради обемите работа и повишаване на професионалната им квалификация, развитие на иновативни малки и средни предприятия в строителството, гарантиране на дигитално управление на енергийната ефективност на сградите и паспортизация на сградния фонд за дългосрочно и ефективно управление. Вече знаем, че 90% от сега съществуващия сграден фонд в Европа ще функционира и през 2050 година. Инвестициите в неговото реновиране гарантират постигането на целите за климатично неутрално управление на енергийната ефективност в 30-годишен период. България е една от държавите със сграден фонд с ниска енергийна ефективност. Страната ни изостава с паспортизацията на сградите и възможностите на вълната за реновиране са от огромно значение за строителния сектор, но и за местните власти и собствениците на имоти. Очакванията са към Националния план за възстановяване и устойчивост.

Важен елемент на Зелената сделка за България и други страни членки на ЕС, зависими от изкопаемите горива и особено въглищата, е Механизмът за справедлив преход, който има амбицията да подкрепи районите в преход към зелени решения. Двата компонента на Механизма - Фондът за справедлив преход и Механизмът за общински кредити са с ясни цели и дават възможност за премерени, балансирани решения за технологични промени, социална сигурност и гъвкави инвестиции на местните власти.

В координация с Националния план за възстановяване и устойчивост, плановете на районите в преход биха могли да гарантират плавен зелен преход за регионите в България. Необходимо е управленско усилие, необходими са ясни послания към работещите в минната индустрия и топлоелектрическите централи, необходимо е управленско самочувствие и визия. Само при тези условия Механизмът за справедлив преход ще изиграе своята роля в общия контекст на Зелената сделка.

Най-новата и на пръв поглед неясна инициатива на ЕК за реализация на Зелената сделка е Новият европейски Баухаус. Това не е фонд или програма, няма разработени  форми за кандидатстване,  няма индикатори и управляващи органи. Това е инициатива, която има амбицията да допринесе за промяната на средата на живот на европейските граждани, в съответствие с тяхната загриженост за изменението на климата, щадящото използване на природните ресурси, кръговата икономика, опазването на биологичното разнообразие. Инициатива, която цели да приближи Зеления пакт до ежедневието – като ценности, философия, технологии и култура.

В центъра на европейския Зелен пакт са Стратегията за Биоразнообразието и Стратегията „От фермата до трапезата“, както и финансови инструменти, които да послужат за плавния преход. Разбира се, непосредствено свързана със Зеления пакт е и Общата селскостопанска политика (ОСП). Основното е постигане на баланс между природата и системите за производство на храна, защита на здравето и благосъстоянието на хората, живеещи в ЕС и повишаване на конкурентоспособността и устойчивостта на Съюза.

Стратегията за биологичното разнообразие за периода до 2030 г. цели засилване на устойчивостта на Европа чрез спиране на загубата на биологично разнообразие и изграждане на здравословна и устойчива хранителна система. Стремежът е съображенията за биологичното разнообразие да станат неразделна част от цялостната стратегия на ЕС за икономически растеж. Стратегията предлага да се определят обвързващи цели за възстановяване на увредените екосистеми, да се подобри здравето на защитените местообитания и видове в ЕС, да се върнат опрашителите в земеделските земи, да се намали замърсяването, да се озеленят нашите градове, да се подобри биологичното земеделие и състоянието на европейските гори.

Амбицията за ускорен преход към устойчива хранителна система в ЕС е част от стратегията „От фермата до трапезата“ и цели да гарантира неутрално или положително въздействие върху околната среда и да спомогне за смекчаване на изменението на климата и адаптиране към неговото въздействие. В допълнение, предвидените мерки следва да предотвратяват загубата на биоразнообразие и да гарантират  продоволствената сигурност и общественото здраве. Всеки човек следва да има достъп до достатъчна, безопасна, питателна храна, произведена по устойчив модел. Нещо повече, цели се още запазване на достъпността на храните, като същевременно с това се генерира по-справедлива икономическа възвръщаемост.

За България е от съществена важност обаче постигането на баланс между отделните стълбове на устойчивостта - екологичен, икономически и социален. Всички предприети действия трябва да следват и идеята за повишаване на доходите на земеделските производители, гарантиране на продоволствената сигурност и предоставяне на нужната подкрепа за секторите и хората, които трябва да направят значителни инвестиции за постигане на желания зелен преход. Искаме да се гарантира, че стратегиите няма да създадат допълнителни тежести за земеделските производители, нито да доведат до намаляване на земеделското производство в ЕС, което от своя страна би увеличило нашата зависимост от трети страни.

Промените в климата застрашават производството на храна и земеделските производители отчитат този факт, като вече са направили редица промени в тази насока. Трябва да се подчертае и ключовата роля на ОСП за защитата и насърчаването на биологичното разнообразие на земеделските земи. Компонентите на зелената архитектура на ОСП също имат голям потенциал за насърчаване на земеделските производители да предприемат допълнителни действия за борба с климатичните промени - предвидените индивидуални и колективни стимули за прехода към по-устойчиви селскостопански системи за производство на храни.

Необходима е и оценка на финансовото въздействие на Стратегията върху земеделските производители, особено малките фермери, включително семейните ферми и МСП. Постигането на целите неминуемо изисква значителни инвестиции на ниво земеделско стопанство, което може да се окаже непосилно за малките производители. Пример за това е достъпът до модерни технологии и дигитализацията на стопанствата. Това налага осигуряването на адекватен достъп до финансиране.

Необходимо е да се насърчат научните изследвания и да се развиват дигитализацията и иновациите.  Мерките следва да бъдат внимателно подбрани и да бъдат доброволни или задължителни. Основополагащо е да се осигури добра координация между всички стратегии и програми, засягащи земеделието и хранителните вериги, както и да се отчетат специфичните условия във всички държави членки, както и мерките, които те вече са предприели.

Устойчивото управление на водните ресурси изисква да се предоставят повече възможности за подкрепа, за изграждане на ефективни и ефикасни напоителни системи. Отговорността за постигане на целите налага тя да бъде споделена между всички участници във веригата на производство и доставка на храни, а не да бъде съсредоточена предимно върху земеделските производители.

Извеждането на чистите храни като приоритет налага по-голяма подкрепа за биоземеделието, както и целенасочена кампания за популяризиране, сред обществото, на важността и нуждата от разнообразна, питателна и чиста храна. Специално внимание следва да се обърне на достъпността на храните. Все още огромен дял от населението не може да си позволи качествена храна. Увеличаването на производителните разходи, неминуемо ще се отрази върху цената на крайния продукт. Успехът на прехода към устойчив модел зависи до голяма степен и от потребителите. Важно е те да могат на направят информиран избор по отношение на качеството и хранителната стойност на отделните хранителни стоки. В този процес е нужно да се отчетат и спецификите на държавите по отношение на етикетиране и да се избегне налагането на модел, който ще постави традиционни национални продукти в по-неблагоприятна позиция. Нужно е да се наблегне на мерки за ограничаване разхищението на храни и хранителни продукти по цялата верига за производство, доставка и потребление.

Стратегическа цел е развитието на модерен, разнообразен селскостопански сектор, с грижа към природата и хората. Ключът за постиганото на тази цел е гарантирането на съгласуваност между политиките и инструментите, като се вземе предвид съществуващото законодателство и се разработят дългосрочни планове, основани на реалистични цели.

Националните стратегически планове по ОСП трябва да осигурят адекватна финансова подкрепа и стимули за насърчаване на нови устойчиви бизнес модели за земеделие и традиционно производство на храни, включително чрез насърчаване на къси вериги на доставки и производство на качествени храни. Финансовата подкрепа по ОСП е от решаващо значение за земеделските производители, за да могат да отговорят на нарастващите екологични стандарти, но няма да бъдат достатъчни, за да могат земеделските производители да постигнат целите, заложени в двете стратегии. Необходимо е те да са придружени от допълнителни, адекватни, мерки и средства за подкрепа.

Иновациите са основен двигател на устойчив растеж и екологосъобразно устойчиво земеделие с увеличена производителност и рентабилност. Стратегиите трябва да бъдат изградени върху силен европейски ангажимент за насърчаване на научните изследвания и развитието на иновативни решения и технологии в ключови области като цифровизация, прецизно земеделие, по-безопасни ефективни и ефикасни средства за растителна защита, торене и ветеринарни лекарства.

За да бъде Европа лидер в модерното земеделие, с грижа към земеделските производители и околната среда, трябва да изгради и платформи за сътрудничество, обмяна на знания, опит, иновации и технологии, с активното участие на всички заинтересовани страни.

Стремежът на Европа към растеж и осигуряване на екологично чиста и лишена от вредни парникови газове околна среда се отразява на всички сфери на действие. Предвидените и целени промени обхващат всички сектори на икономиката, но те ще имат особено отражение върху промишлеността, енергетиката, селското стопанство, градоустройството и транспорта. Несъмнено заетостта на населението ще бъде един от важните приоритети на Съюза, за който ще бъдат отделени значителни финансови ресурси.

Амбициозният стремеж Европа да стане първият климатично неутрален континент в света до 2050 г. поставя въпроси от фундаментално значение пред политиката за социалната заетост. Със сигурност Зелената сделка може да се приеме като историческа възможност за революция на икономиката и безпрецедентна възможност за въвеждане на дигитализацията в почти всяка област на трудa. Но, от друга страна, не може да се игнорира и фактът, че този пакт поставя пред тежко изпитание промишлеността в редица държави на Съюза. Инвестициите в опазването на климата изискват дълъг период на планиране, защото са свързани с въвеждането на нови производствени процеси и нови продукти. В тази връзка е важна политическата стабилност не само в национален, но и в европейски мащаб. 

Зелената сделка цели реализация на много амбициозен икономически преход и изграждане на нов, по- различен ЕС. Трябва да се отбележи изначалната приемственост и споделеност на идеите както от гражданите на много страни в Европейския съюз, така и от развити бизнес организации и финансови институции. Мотивацията на тези подкрепящи е очакването, че зелените технологии, съвместно с дигиталните технологии, ще са определящи за формиране на пазарите към средата на този век и онези, които ги усвоят първи ще имат неоспоримо предимство. Въпреки тази подкрепа обаче, въпросът за необходимите финансови ресурси и скоростта за постигане на такива цели е ключов. Имайки предвид това, ЕС декларира намерението си да не се допусне задълбочаване на социалното неравенство, а да се прилага на практика принципът „никой да не бъде изоставен“, който ние подкрепяме.

Справедливият социален преход е предизвикателство в контекста на екологичния преход и цифровизацията на икономиката, икономическа диверсификация и трансформация на бизнес моделите. Европейският стълб на социалните права има за цел да осигури справедливост в ежедневието на всеки гражданин, независимо дали той учи, работи, търси работа или е пенсионер; дали живее в град или в селски район; независимо от пола, расата или етническия произход, религията или убежденията, наличието на физическо или умствено увреждане, възрастта или сексуалната ориентация.

Освен усилията за борба с неравенствата, особено внимание изисква и пазарът на труда. Създаването на квалифицирана и устойчива работна сила, готова за преход към зелена и цифрова икономика, налага инвестиции в образование, обучения, квалификации, преквалификации. Уменията са от ключово значение за бъдещето. Предвид все по-честите промени в работата и гъвкавите модели на трудова дейност е налице постоянна необходимост хората да учат и да продължават да учат. Прогнозите са, че половината от настоящата работна сила ще трябва да усъвършенства уменията си в рамките на следващите пет години. Образованието и обучението са от ключово значение за уменията. Настояваме за промяна на националната система за образование и обучение, за да предоставят приобщаващо, висококачествено образование и обучение. Един от приоритетите на Европейския стълб на социалните права ще бъде прилагането на актуализирана европейска програма за умения.

Смекчаване на последствията от влошаващата се демографска картина в цяла Европа може да се постигне с прилагане на интегриран подход, основан на съчетание от политически решения в областта на пенсиите, социалната сигурност, дългосрочните грижи, системите за здравеопазване, социалното приобщаване, образованието и грижата за децата.

Европейските малки и средни предприятия са навсякъде около нас: те са около 24 милиона и заедно представляват приблизително 99% от всички дружества в ЕС. През годините те са осигурили огромното мнозинство от новите работни места и европейските общества разчитат на тях до значителна степен. Важността на нашите МСП винаги е била признавана, но Covid-19 ни накара да осъзнаем колко жизненоважни са те, особено в контекста на кризата, която постави огромен брой МСП в несигурно финансово положение: на много от тях се наложи да затворят врати и милиони работни места продължават да са в рисково положение. Подобряването на достъпа до финансиране за МСП беше важно още преди кризата, но сега то се превърна в решаващо за тяхното оцеляване.

Увеличението на целите за климата до 2030 г. ще включва задълбочени оценки на въздействието и ще върви ръка за ръка с фондa за декарбонизация на ЕС, подпомагащ МСП в техния преход към климатично неутрални бизнес модели и в същото време фонда за справедлив преход ще бъде разширен и за МСП в региони, силно зависими от производството на изкопаеми горива, като например община Гълъбово, за да станат отново конкурентоспособни.

Не бива да забравяме още, че МСП са в центъра на двойния преход към зелена и цифрова Европа и са жизненоважен източник на творчество и иновации, с други думи допринасят за бъдещото устойчиво развитие на Европа. Едно е сигурно: нашите стартиращи предприятия, предприемачи и МСП ще бъдат сърцето на възстановяването.

Всеобхватната стратегия на Зелената сделка предлага огромен набор от възможности, въпреки че някои ключови действия много вероятно няма да са подходящи за МСП. Въпреки желанието на ЕС да засили своята „климатична дипломация“ на международно ниво, за да постигне прилагането на Парижкото споразумение, основните компоненти на Зелената сделка трябва да са съвместими с МСП, за да бъде тя успешна. Ето защо, Зелената сделка е стратегия за растеж, насочена към бъдещата конкурентоспособност на ЕС, позволяваща на иновативни, екологосъобразни МСП да разработят технологии, необходими за борба с изменението на климата в и извън ЕС. Също така тя има за цел да подкрепи традиционните и енергийно интензивни МСП, за да направят успешен преход към повече устойчиви бизнес модели.

Пандемията от COVID-19 ясно показа, че запазването на добре функциониращия единен пазар е от жизненоважно значение за ЕС. Кризата показа решаващата роля на транспорта и социалните, здравните и икономическите разходи, когато свободното движение на хора, стоки и услуги е силно ограничено или дори напълно възпрепятствано. Съхраняването на веригите на доставки и координираният европейски подход към свързаността и транспортната дейност са решаващи за преодоляването на всяка криза и за укрепване на стратегическата автономност и стабилност на ЕС.

Като се има предвид големия дял на транспорта в общите емисии на парникови газове на ЕС, целта на ЕС за намаляване на емисиите на парникови газове с най-малко 55 % до 2030 г. и за постигане на неутралност по отношение на климата до 2050 г., ще бъде постигната само чрез въвеждане на по-амбициозни политики за незабавно намаляване на зависимостта на транспорта от изкопаеми горива и чрез полезни взаимодействия с усилията за нулево замърсяване. Успехът на Европейския зелен пакт зависи от нашата способност да направим транспортната система устойчива в нейната цялост.

Покритието и качеството на транспортната инфраструктура в България остават под средното ниво за ЕС, а трансевропейската транспортна мрежа все още не е завършена. Мрежата от мултимодални платформи, някои железопътни и пътни участъци, както и европейските системи за управление на железопътния трафик и интелигентните транспортни системи, все още не са достатъчно развити. В този контекст е необходимо  да се обърне внимание на важни въпроси, свързани с околната среда, тъй като те засягат устойчивия растеж.

Стратегията на ЕК за устойчива и интелигентна мобилност - подготвяне на европейския транспорт за бъдещето отбелязва изрично, че за да постигнем целите на Зелената сделка трябва да преминем от постепенна промяна към коренна трансформация. Ето защо, стратегията набелязва 10 водещи области и план за действие, включващ различни междинни цели, показващи пътя пред европейската транспортна система за постигането на нашите цели за устойчива, интелигентна и стабилна мобилност, като по този начин се посочва необходимата степен на амбициозност за бъдещите ни политики.

Зеленият пакт призовава значителна част от вътрешните товари, превозвани днес по сухопътната инфраструктура, да се пренасочат към железопътния транспорт и вътрешните водни пътища. В този контекст, засилената мултимодалност - взаимосвързаност между автомобилния, железопътния и вътрешноводния (речния)  транспорт, би допринесла за повишаване на устойчивостта на всички видове транспорт.

ЕС не може да разчита изключително на технологични решения: за да се справим с изменението на климата и да намалим замърсяването са необходими незабавни действия за адаптиране на нашата система за мобилност. При мултимодалността се печели от силните страни на различните видове транспорт, като например удобство, скорост, цена, надеждност, предвидимост и в комбинация могат да се предлагат по-ефективни транспортни решения за хората и стоките. COVID-19 показа също и ключовото значение, което има увеличаването на мултимодалността за подобряване на стабилността на нашата транспортна система, както и готовността на гражданите да възприемат устойчиви алтернативни начини на пътуване. Днешните европейци са готови да преминат към по-устойчиви видове транспорт, особено при ежедневната си мобилност, като основните условия за смяната на вида транспорт са цената, наличността и скоростта.

Засиленото внедряване и използване на възобновяеми и ниско въглеродни горива трябва да върви ръка за ръка със създаването на широкообхватна мрежа от инфраструктура за зареждане с електричество, за да се реализира пълния потенциал за широко навлизане на превозни средства с ниски и нулеви емисии при всички видове транспорт. „Зареждане и презареждане“ е водеща инициатива на ЕС в рамките на Механизма за възстановяване и устойчивост : целта е до 2025 година да бъдат изградени половината от общо 1 000 водородни станции и 1 милион от общо 3 милиона обществени зарядни станции, необходими до 2030 г. В контекста на предстоящото преразглеждане на Директивата относно инфраструктурата за алтернативни горива (ДИАГ), Комисията ще обмисли варианти за цели относно разгръщането на инфраструктура, които са обвързващи в по-голяма степен, както и допълнителни мерки за обезпечаване на пълна оперативна съвместимост на инфраструктурата и услугите за ползване на инфраструктурата за всички превозни средства, използващи алтернативни горива.

Градовете играят и следва да продължат да играят първостепенна роля в прехода към по-голяма устойчивост. Комисията ще се ангажира още повече с градовете и държавите членки, за да гарантира, че всички големи и средни градове, които са градски възли от мрежата TEN-T, ще въведат свои собствени планове за устойчива градска мобилност до 2030 година. Плановете следва да включват нови цели, например за нулеви емисии и нулеви смъртни случаи по пътищата. Активните видове транспорт, като например придвижването с велосипед, отбелязаха растеж, като за градовете са обявени над 2 300 км допълнителна велосипедна инфраструктура. Тази цифра следва да се удвои през следващото десетилетие до 5 000 км под формата на безопасни велосипедни алеи. Комисията също така обмисля разработването на мисия в областта на неутралните по отношение на климата и интелигентни градове,  като стратегически приоритет за съвместните действия за постигане на декарбонизация в много европейски градове до 2030 г.

През 2020 година Европейският съюз, в лицето на Европейската комисия, Европейския парламент и Съвета на Европейския съюз, предприе безпрецедентни мерки както за овладяване на здравната криза, така и за преодоляване на икономическите последици и проектиране на обединените усилия за възстановяване на европейската икономика. Бяха взети решения за архитектурата на Многогодишната финансова рамка, за Механизма за възстановяване и устойчивост, за общата рамка „Ново поколение Европейски съюз”. Те припознават и поставят в своя център Зеления пакт и Дигиталната трансформация като две страни на един процес за възстановяване чрез трансформация.

Изключително важна беше ролята на Европейския парламент, който категорично подкрепи с поредица резолюции Зелената сделка и Ново поколение Европейски съюз и беше в основата на решенията за върховенството на закона, по-добра координация между финансовите инструменти на ЕС, начало на работата на Конференцията за бъдещето на Европа и изграждането на работещ в синхрон механизъм за съвместни действия на Съвета и Парламента, с подкрепата на Комисията. ЕП не само подкрепи, но и положи максимални усилия за по-бързото и ефективно взимане на решения и утвърждаване на иновативните позиции. Водеща беше ролята на групата „Обнови Европа”, която безкомпромисно следва своята мисия за обновяване на институциите, подобряване на работата им и утвърждаване на връзката с европейските граждани, като основен приоритет и коректив за работата на Европейския съюз.

Коментари

Сортирай по: Новите първо

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички