Неделя,

Как да се спасим от най-мрачните прогнози? Кирил Ананиев пред Стандарт

От: Даниела Денева -
1026
Как да се спасим от най-мрачните прогнози? Кирил Ананиев пред Стандарт
A
A
A

* Очаквам растеж между 0 и 1% и инфлация около 10 на сто, казва Кирил Ананиев, депутат от ГЕРБ, в интервю за Стандарт

* Икономиката е на ръба. Разумно правителство може да я спаси

* Държавата трябва да продължи с помощите за хората и бизнеса, но не на калпак

* Ако не се справим с политическата криза, не можем да решим и останалите

* През 2023 г. доходите ще нараснат с не повече от 9%

* Влошаване на стойностите при нашите европейски партньори може да докара лека рецесия

* Много са важни капиталовите инвестиции, които не успяхме да осъществим през 2022

- Господин Ананиев, накъде ще тръгне икономиката през 2023 г.?

- Финансовият, икономическият и политическият анализи показват, че през 2023 г. българският бизнес и гражданите ще бъдат поставени пред някои изпитания и предизвикателства.Това се предопределя от редица външни и вътрешни фактори, както и от обективни и субективни причини.

Вследствие на влошената външна икономическа и политическа среда и некомпетентното управление на последното редовно правителство, вече повече от година и половина преживяваме поредица от сериозни кризи. Най-голямата е политическата. Без да разрешим проблема с нея, ние не можем да решим адекватно и останалите кризи.

Затова моят призив, както и на по-голямата част от българското общество, е да се върнем към нормалния политически живот, да възстановим доверието в политическите партии, за да може да се сформира правителство, което да има своя програма, приоритети, да има парламентарна и обществена подкрепа, за да може наистина да възстановим нормалния ритъм на живот както в икономиката, така и в социалната сфера. 

Макроикономическите прогнози, които се правят не само от експертите у нас, но и от редица международни финансови институции, показват, че през 2023 г. растежът ще е близо до нулата - между 0 и 1%, което не е добър индикатор за възстановяване на икономиката.

Има реална индикация за влошени основни фактори, които определят растежа на българската икономика. Първо, това е международната среда. Световната и европейската икономики се намират в сериозен спад. Нашите основни икономически партньори са от ЕС. Когато при тях има влошаване на икономическите показатели, тогава и възможността за увеличаване на нашия износ се влошава. Това е изключително важен фактор, тъй като ние сме отворена икономика и износът има голямо значение. На второ място, значение за този почти нулев растеж на реалния БВП има и потреблението.

Заради високата инфлация то се свива и по мои анализи няма да надхвърли повече от 1% ръст спрямо предходната година. Третият важен фактор са инвестиционните разходи. Миналата година имахме много сериозен спад на капиталовите разходи както по линията на европейските средства, така и по линия на националното финансиране. Което не даде шанс да подкрепим реално икономиката, тъй като тези инвестиции бяха свързани с повишаване на икономическия растеж и производството, базирано на висока добавена стойност. Надявам се през тази година да бъдат осъществени тези инвестиции.

Най-вече инвестициите по Плана за възстановяване и устойчивост /ПВУ/, останалите европейски програми, както и инвестициите, предвидени да се изпълняват с национално финансиране - с пари от бюджета. Но за това е много важно да има редовно правителство, което да приеме своя програма и да може да бъде политически гарант за нейното изпълнение, да носи своята отговорност и да реализира целите, които си е поставило. 

- Тези средства за капиталови разходи, които бяха заложени в миналогодишния бюджет и не бяха реализирани, прехвърлят ли се за тази година?

- Не. Да разделим нещата на две. Първо, за европейските средства по ПВУ и оперативните програми. Тези пари, които пристигнаха, бяха използвани за оформяне на крайния дефицит на касова основа и за това дефицитът за миналата година е много нисък - около 389 млн. лева, което е 0,2% от БВП. Само че тези инвестиции, предвидени в ПВУ, трябва да се финансират през настоящата година, т.е. трябва да бъдат извадени средства от националния бюджет, за да бъдат покрити разходите. Това ще доведе до нарастване на дефицита на касова основа.

А що се отнася до националните средства - нашият бюджет се изпълнява от 1 януари до 31 декември и това, което не е усвоено с приключването на годината, няма как да се прехвърли за следващата. 

- Казахте, че очаквате растеж около нулата. А възможно ли е все пак да има рецесия?

- Не ми се иска да се случи, но има определени индикации за лека рецесия. Разбира се, има редица фактори - и обективни, и субективни, и външни, и вътрешни, които водят до това. Надявам се да не се стигне до рецесия. Наблюдавам непрекъснато процеса на леко възстановяване на европейската икономика, която, както казах, е изключително важна.

Трябва да се наблюдава този процес много отговорно, тъй като при нисък растеж между 0 и 1%, ако се влоши ситуацията при нашите основни икономически партньори, може да доведе и до лека рецесия в България. Рецесия има когато поне две последователни тримесечия се отчита спад в реалния БВП. А ние се движим много близо до нулата, което означава, че сме чувствителни към всички фактори - и външни, и вътрешни, които могат да ни доведат до такава лека рецесия.

Въпреки всичко, все пак искам да изразя своя оптимизъм - ако има редовно правителство, което поддържа разумна финансова политика, което знае как да управлява публичните финанси, как да подреди приоритетите за бизнеса и за гражданите и поддържа балансирана бюджетна политика, може да не се стигне до този сценарий. 

- Смятате ли, че и през 2023 г. държавата ще трябва да подпомага хората и бизнеса?

- Мисля, че и през тази година ще има подпомагане за бизнеса и хората. Аз лично съм привърженик на подпомагане, което е базирано на таргетирани мерки. Не трябва да се раздават помощи на калпак, а да се прецени кой има нужда и кой трябва да бъде подпомогнат, за да издържи в тази нелека ситуация.

 - Каква инфлация очаквате през 2023 г.?

- Очаква се инфлацията за 2022 г. да е малко над 15%. За 2023 г. министерството на финансите и Министерски съвет очакват да е около 6,4%. Но според мен тя ще е около 10%.

- Всъщност това е стагфлация - растеж близо до нулата и висока инфлация - 10%.

.- Да, това са факторите, които определят съдържанието на този термин. Но пак казвам, че сме на ръба - както за стагфлация, така и за рецесия. Имаме все още възможност при едно разумно управляващо редовно правителство да избегнем и едното, и другото.

- Има ли опасност хората да загубят доходи и работни места?

- Очаквам безработицата да се стабилизира около 5%, няма да има резки отклонения, което е важно. Но е важно и движението на доходите на населението. Миналата година имаше около 14% средно увеличение на доходите. За 2023 г. обаче не очаквам да надхвърли повече от 9%. Но все пак и инфлацията няма да е 15%, а по-ниска. 

- Т.е. ако направим сметка с инфлацията - ще имаме лека загуба на доход, около 1% средно?

- Да. 

- Но говорим за средни стойности, а ножицата в доходите е много голяма.

- Да, така е. Инфлацията за 2022 г. на годишна база ще е малко над 15%, но за хората, които имат ниски доходи, най-вече за пенсионерите и работещите бедни, които разчитат на малката потребителска кошница - там увеличението на цените на хранителните стоки, а и не само на тях, е много по-високо от 15%. Излезе изследване, според което от 2020 г. до края на 2022 г. хранителните стоки са поскъпнали с 52%. Ето защо, каквито и помощи да се дават за гражданите, те трябва да бъдат таргетирани. И както и да се подпомага бизнесът - трябва да се гледа финансовото му състояние - дали може да се справи или не и да се подпомагат тези, на които е необходима финансова инжекция, за да съхранят своето производство и работните места.    


Всички новини от категория Бизнес.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com