Ада тепе завеща на Родопите златното правило - „Печеля – печелиш“.
А „Дънди“ ни показа верния път…
Намиране на чужди инвеститори. Някакво „заклинание“ от София до Родопите. Влиза в лексиката от тази на премиера до тази - на селския кмет. То осмисля претенциите и напоризма за извършването на всички реформи…
Китайците са казали: „Внимавай какво си пожелаваш, защото може и да се сбъдне”.
И като това стане…
Оказва се, че най-големият дерт на всеки дръзнал да инвестира в Родопите е… в самите родопчани.
И по-точно в тяхната липса.
Регионът се обезлюдява кажи-речи с по двама души на всеки час, особено в началото на лятото. Няма кадри за бизнеса, подходящи за заводите, няма дори и… читав персонал за заведенията.
Туризъм. Другата магична дума, с която Родопите трябва да променят своето статукво. А се оказва, че природа имаме, хотели също, но собствениците трябва да търсят персонал под дърво и камък.
В Родопите има две неща в огромно изобилие-прекрасни кътчета и… обяви за работа. Изобилстват, но желаещи няма.
В региона все още властва максимата от едно друго време „Учи, мама, за да не работиш!”. И като се засилиха всички към „книжовните школи” с мерак по-сетне да стават началници, работата стана „много вожд, малко индианец”.
Неоспорим факт е, че образователната система не успя, барабар всичките реформи в сектора, да се нагоди към нуждите на бизнеса, да не говорим за местните възможности.
Разбира се, отново всичко опира до заплащане, но и връзката се губи някъде там-невъзможност да се развие златната мина на туризма поради липса на пробивност, няма и мерак за нея предвид ниските възнаграждения, и целият бранш се върти в един затворен кръг.
„Не мога да намеря качествен персонал"
Идват ученици, студенти, млади хора, за които това е просто начин за временно оцеляване, докато се отвори място за директор на дирекция.
Няма старание, няма желание да се вадят повече пари. Работата се прави през пръсти. За сервитьорите тя приключва с напъна-да се вземе и занесе поръчката, по някое време сметката и чакането за бакшиш. Цялата култура на поведение в професията липсва. Рядкост е някой от персонала да знае западен език. Когато дойдат туристи, настава театър на мимовете.
Започва се ръкомахане, сочене с пръст по менюто, а за специални предпочитания клиентът трябва просто да забрави. Трудно е по този начин да се развива браншът. Но работим с това, с което разполагаме. Това е материалът, това забъркваме и това е крайният продукт.
Родопите се превъръщат в една малка селска спирка преди изкушенията, които се предлагат само на 50-100 километра от областните градове”, коментира собственик на ресторант. Казва, че мнението му се споделя и негови колеги в бранша. Налагало му се е дори той, заедно със семейството си, да сервира по масите поради голямото текучество на персонал.
„Време е да повярваме,че единствената формула за успех в България в дългосрочен план е „Печеля-Печелиш”. Това са думи на проф. инж. д-р Илия Гърков. Миньорът, тръгнал по пътя на развитието, достигнал до един от най-висшите ръководни постове на канадската компания „Дънди Прешъс Металс“.
Която отвори първия рудник от близо половин век насам - „Ада тепе“. И той се превърна в пример. Защото представители на чужди компании пращат свои кадри да учат как се прави.
„Всяко отворено работно място в тази промишленост генерира още поне три в различни други индустрии и в сферата на услугите”, категоричен е Гърков.
Компанията залага само на местни работници, а за някои обучението започна в рудника в Челопеч.
В същото време „Дънди” предостави безплатно своето ноу-хау за останалите работодатели в региона-„Няма кадри-сами ще създадем!”.
От компанията организират всяка година летен стаж за студенти.
Истината е, че инвеститорите вече са тук, други тепърва ще потропат на вратата.
Друг факт обаче също е категоричен за състоянието в Родопите - кадрите вече откриха Европа, а хората, които остават, трябва бързо да се нагаждат към икономическите норми на съвремието.
В противен случай заклинанията инвестиции и туризъм ще са просто едно добро пожелание.
„Родопи voice“
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
