Вторник,

Икономисти спорят кое е по-малкото зло - инфлация или рецесия

От: Стандарт -
2236
Икономисти спорят кое е по-малкото зло - инфлация или рецесия
A
A
A

Американската икономика в момента се движи "по ръба на бръснача" и потенциално вече е в рецесия след второ поредно тримесечие на свиваща се активност. Но макроикономическите показатели все още са разнопосочни и подхранват несигурността на пазарните участници.

В основата на дебата между икономистите, политиците и централните банкери е фундаменталният въпрос кое е по-лошо - инфлацията или рецесията?

И по всичко личи, че все още няма еднозначен отговор, пише CNN, цитирана от profit.bg.

Чрез агресивното повишаване на лихвените проценти Федералният резерв допуска, че евентуалната рецесия си струва риска, ако успее да "охлади" покачването на потребителските цени, което регистрира най-силните си темпове от четири десетилетия насам.

Много икономисти и анализатори обаче не са съгласни с тази идея, като твърдят, че така нареченото "лечение" на инфлацията чрез рецесия би било много по-лошо от самата "болест".

Разбира се, Фед би искал да избегне и двете. Централните банкери се стремят към т. нар. „меко кацане“, при което повишаването на лихвените проценти е достатъчно, за да забави търсенето, но без да го задушава напълно. Това би бил идеалният резултат, въпреки че дори и според Федералния резерв перспективата за осъществяването на подобно "меко кацане" става все по-трудна.

„Действията на Фед до момента не гарантират рецесия, но я направиха по-вероятна“, коментира пред CNN директорът на Economic Policy Institute Джош Бивенс.

Сега има два вероятни сценария - повече инфлация от вида, който видяхме през изминалата година, или рецесия, която сваля цените, но в същото време повишава безработицата и спира растежа на заплатите. Кой от тях е за предпочитане?

Аргументите за инфлацията

Джош Бивънс е един от поддържниците на тезата, че високата инфлация може и да е лоша, но рецесията със сигурност е по-лоша. Основният му аргумент е свързан с нейното отражение върху пазара на труда.

„Рецесията всъщност означава, че икономиката средно ще е по-бедна, отколкото преди“, обяснява той.

Инфлацията очевидно изяжда заплатите на хората и това е лошо нещо. Потребителските цени в САЩ се повишиха с около 9% миналия месец на годишна база, докато заплатите отчетоха ръст от едва 5,3%. Но, според Бивънс, "рецесиите намаляват заплатите много по-надеждно, отколкото инфлацията“.

Един от основните аргументи на опонентите му е, че инфлацията е съпроводена и от психологически проблем. След като идеята за непрекъснато растящи цени се вгради в психиката на потребителя, тя може да създаде самоизпълняващ се цикъл, който е труден за прекъсване.

Според Бивънс обаче, този момент все още не е достигнат. В Съединените щати инфлацията се задържа стабилно на ниво около 2% годишно през по-голямата част от последните четири десетилетия. Поради това хората обикновено не очакват моментните нива на инфлация от около 9% да се задържат за дълго.

„Трябва да се възползваме от тези очаквания и това доверие“, казва Бивънс.

Сенатор Елизабет Уорън е друг виден поддръжник на проинфлационната политика. Тя твърди, че първопричината за сегашната инфлация, включително и за хаоса във веригата за доставки, предизвикан от пандемията и войната в Украйна, е далеч извън юрисдикцията на Федералния резерв.

"По-високите лихвени проценти няма да коригират растящите цени на енергията и няма да разбият корпоративните монополи, за които и председателят на фед Джеръм Пауъл призна през януари, че повишават цените, просто защото могат", написа Уорън в коментар за The Wall Street Journal.

Когато Федералният резерв повишава лихвените проценти, той прави заемането на пари от гражданите  и бизнеса  по-скъпо. Това кара всички да харчат по-малко. Бизнесът забавя наемането, намалява работното време или съкращава работници, тъй като търсенето намалява.

Според Елизабет Уорън, "това ще остави милиони хора – работници с непропорционално по-ниски заплати и цветнокожи – с по-малки заплати или изобщо без заплати“.

Аргументите за рецесията

В противниковия лагер са на мнение, че рецесиите, макар и да не са идеални, не са непременно катастрофални и могат дори да бъдат здравословни.

Те посочват като пример 70-те години на миналия век, когато неконтролируемата инфлация скача до рекордните 14% през 1980 г. Вследствие на това са необходими болезнени повишения на лихвените проценти и две последователни рецесии в началото на 80-те години, наблюдавани от тогавашния председател на Фед Пол Волкър, за да бъде прекъснат цикълът на инфлацията.

„Леката рецесия сега е за предпочитане пред тежката рецесия, подобна на онази от 80-те години, която ще бъде необходима за потискане на инфлацията, ако очакванията се затвърдят“, обяснява икономистът Ноа Смит.

Освен това не всички рецесии са еднакви. Съединените щати са преминали през 34 рецесии от 1857 г. насам, което прави приблизително по една на всеки пет години, по данни на Националното бюро за икономически изследвания. Всяка от тях продължава средно около 17 месеца, което означава, че през последните години, от началото на 21-ви век, САЩ са успели да избегнат много икономически спадове.

„Хората са склонни да прощават леките рецесии, но наистина се възмущават от високата инфлация“, пише Смит.

Според Лакшман Ачутан, съосновател на Института за изследване на икономическия цикъл, който определя датите на рецесия за 22 икономики по света, икономическите спадове понякога могат да се считат и за добра новина.

„Рецесиите могат да бъдат пречистващи събития за икономиката като цяло, принуждавайки неефективните гиганти да излязат от бизнеса и да освободят място за по-пъргави конкуренти, които могат по-добре да задоволят нуждите на клиентите. Този ​​път икономиката се промени достатъчно след пандемията, така че неизбежно ще се открият и нови бизнес възможности", коментира той пред CNN. 

Изводите

Дали Съединените щати вече са в рецесия или все още не са е дебат, който зависи по-скоро от терминологията и макроикономическите детайли. Налице са достатъчно признаци, че икономиката се охлажда - търсенето на жилища намалява и доверието на потребителите пада.

В повечето рецесии федералните стимули са типичен начин за подкрепа на икономиката и възстановяване на вярата на потребителите. Но сега тези финансови "спасителни пояси" вероятно няма да се появят, защото по време на пандемията те вече бяха използвани в огромни мащаби.

„Ако централната банка и институциите смятат, че трябва да имаме рецесия, защото сме похарчили твърде много през 2021 г., това води до подозрението, че този път няма да има финансови облекчения. Според мен тази политика е една голяма грешка", смята Бивънс.

А дали опасенията му са основателни, вероятно ще стане ясно съвсем скоро. 


Всички новини от категория Бизнес.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички