Фирмите за бързи кредити длъжни да връщат. Кога?

Кредитополучателят успешно може да проведе иск

Фирмите за бързи кредити длъжни да връщат. Кога? | StandartNews.com

Кредитополучателят успешно може да проведе иск 

Настоящото изложение касае единствено онези случаи, при които фирмите за бърз кредит начисляват незаконосъобразни такси или неустойки, а кредитополучателят/заемател е върнал в пълен размер начислената сума. В такива случаи кредитополучателят успешно може да проведе иск срещу съответната фирма и да възстанови надплатената сума, ако същата не бъде върната доброволно.

Адвокат Станимир Стоев

Изискване за поръчител/гарант след отпускане на кредита. 

Много от фирмите за бързи кредити преценяват, че кредитоискателят "не отговаря" на условията за "платежоспособност". В този случай изискват от него поръчител или банкова гаранция в кратък срок след подписването на договора за кредит и усвояване на същия, като в противен случай начисляват неустойка или наречено по друг начин допълнително оскъпяване на кредита. Едновременно с това, обаче, предлагат юридическо лице - гарант, което възмездно - срещу заплащане, да гарантира връщането на отпуснатия кредит, като обикновено става дума за свързано с фирмата за отпускане на бързи кредити лице. В такава ситуация кредитополучателят или заплаща т.нар. неустойка за неосигуряване на гарант/поръчител или такса за предоставянето на гаранция /обикновено разсрочена и дължима едновременно с погасителните вноски/.

Поставянето от фирмите за бързи кредити на такива условия, съответно - наличието на такива клаузи в договорите и общите условия за кредит, са незаконосъобразни на следните основания:

Законът за потребителския кредит е приет на основание  Директива 2008/48 за договорите за потребителските кредити, в която ясно е упоменато, че преди сключването на договор за кредит, кредиторът е длъжен да направи оценка на кредитоспособността на потребителя, включително и в съответните бази данни /за доход и имущество/. В съображение 26 от Директивата дословно се казва, че "в условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността". В този смисъл фирмата за бързи кредити - при преценена от нея "неплатежоспособност" на кредитоискателя, не би следвало изобщо да отпусне кредит. Отпускането на кредит на неплатежоспособно, според съответния кредитодател, лице, едновременно с изискване за осигуряване на поръчители и/или гарант/банкова гаранция след отпускане на кредита, директно прехвърля отговорността и риска от неизпълнение на задълженията за изследване на кредитоспособността от съответната фирма за бързи кредити на кредитополучателя. 

На второ място заплащането на неустойка за неизпълнение на допълнително "задължение", каквото е осигуряването на поръчител/гарант, при положение, че кредитополучателят съвестно заплаща възнаградителна лихва за ползването на съответния финансов ресурс, също е незаконосъобразно. Чл. 33 от Закона за потребителския кредит дословно гласи: ал. 1 - "При забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата."  Ал. 2 - "Когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва."

На още по-голямо основание не следва да се изисква от добросъвестен кредитополучател, който издължава навреме съответната вноска - главница и лихва - заплащането на каквато и да е допълнителна такса и/или неустойка.

За прегледност следва да се добави, че годишният процент на разходите на потребителските кредити, съгласно чл. 19 от ЗПК, "изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит" и не може да бъде "по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България."

Законната лихва, от своя страна, е определяна като ОЛП /Основния лихвен процент, определян от БНБ за съответния период/ + 10. Към момента на публикуване на настоящата статия основният лихвен процент е в размер на 3.64% годишно, респективно - максималното оскъпяване на един потребителски кредит не следва да надхвърля 68.2 процента годишно /13.64 х 5/ към настоящия момент.

 

 

 

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай