Неделя,

БТПП: Фирмите не искат заеми, а грантове

От: Даниела Денева -
A
A
A

Васил Тодоров е доктор по право, главен секретар на БТПП, член на Изпълнителния и на Управителния съвет на БТПП

  • Докато бизнесът страдаше, в администрацията вдигнаха заплати с до 30% по преценка на шефа
  • Схемата 60 на 40 трябва да стане 80 на 0
  • Подкрепата да е за технологична модернизация, вместо за иновации
  • По Плана за възстановяване насочването на голям ресурс към дългови инструменти ще остави средствата неусвоени, казва Васил Тодоров в специално интервю за вестник СТАНДАРТ

- Господин Тодоров, как ще коментирате новите мерки за подкрепа на бизнеса, които служебните министри представиха в края на миналата седмица?

- Оценяваме положително усилията на служебното правителство да продължи съществуващи мерки в подкрепа на бизнеса и да създаде нови в условията на ограничен финансов ресурс и невъзможност да се извърши актуализация на държавния бюджет. БТПП подкрепя предложението за предоставяне на портфейлни гаранции на предприятия с минимум 3-годишна история при кандидатстване за отпускане на кредити до 3 млн. лева. Облекчените условия ще бъдат стимул за предприемачите и ще допринесат за вливане на нови средства в бизнеса. Подкрепяме и продължаването на мярката 60/40 за още два месеца - юни и юли, но преговорите с правителството все още не са приключили.  БТПП многократно е изразявала позиция, че следва да се промени формата на тази мярка като се трансформира в 80/0 и работодателите бъдат освободени от задължение да заплащат заплата и осигуровки на работници, чиято дейност е преустановена. В първите месеци на кризата осигуряването на 100% възнаграждение на работници и служители (покрито от държавата и работодателя в съотношение 60/40) беше обосновано с оглед форсмажорните обстоятелства на ковид пандемията и възможността на много работодатели да инвестират налични средства, за да запазят своите работници. Но продължителният период на здравната криза и тежките икономически последици рязко ограничиха възможностите на предприятията да заплащат тези 40%. Затова  БТПП предложи промяна. Въпреки обосноваността на нашата позиция, към настоящия момент служебното правителство планира да запази основните параметри на мярката, тъй като една промяна би изисквала нова нотификация от Европейската комисия и, съответно, загуба на време, което в настоящия кризисен момент не е оправдано. Помощта трябва да стига до предприятията бързо. Оценяваме положително и усилията на министерството на икономиката да предложи и защити по-висок дял от средствата по Националния план за възстановяване и устойчивост да бъдат насочени към предприятията. Но тук се открояват и някои различия. Проучване показва, че нашите членове подкрепят съществуващите грантови схеми и евентуално насочване на огромен финансов ресурс към дългови и дялови инструменти може да доведе до неусвояване на голяма част от тези средства. Но и при грантовите схеми е необходима промяна. Предприятията в направените досега анкети възразяват срещу дългите срокове за разглеждане на проектните предложения и  срещу дългите срокове при верификация на разходите и изплащането на грантовите суми.

С резерви се отнасяме и към предложението всички средства да се насочат за иновации. Считаме, че интересът на българските предприятия е най-силно фокусиран към процедурите за технологична модернизация и в тази насока следва да се насочи най-големият финансов ресурс. Следва да се намери правилният баланс и съотношение между иновации и технологична модернизация, като се отчита фактът, че никъде по света иновационната дейност не е масова. Създаването на една световна, европейска или дори национална иновация изисква значително време и ресурс. Тя дава значителни конкурентни предимства за съответната компания, дърпа икономиката напред, но никога не може да бъде масово явление.

- Отговарят ли мерките на това, което искат от Асоциацията на организациите на българските работодателите - общественият ресурс да бъде насочен там, където има нужда и да не се разпилява за тези, които могат да минат и без него?

- БТПП е на мнение, че средствата трябва да бъдат фокусирани към тези, които въпреки трудностите през изминалата година и началото на тази, не спряха своята дейност и запазиха своите работници и служители.

- Изтече мораториумът върху кредитите на банките. Бизнесът може ли да си плаща задълженията?

- Това беше една от най-важните мерки за подкрепа на предприятията в пандемията, която започна от март 2020 г. По данни на БНБ са отсрочени над 13 хил. кредита на предприятия за над 7 млрд. лв., при кандидатствали 14,4 хил. компании за 7,5 млрд. лв. За компаниите, подали искания за отсрочване на плащанията по лихви и/или главници до края на март 2021 г., срокът от 9 месеца ще изтече в края на 2021 г.С оглед на обстоятелството, че пандемичната обстановка не е приключила, бизнесът все още изпитва затруднения. По-ясна прогноза ще може да се даде при отмяната на извънредната епидемична обстановка, когато се очаква нивата на заболели да са ниски, а на ваксинирани и преболедували да са високи. Това ще са стимули за по-голяма икономическа активност и сигнал за нови инвестиции.

- Какво още трябва да направи служебното правителство за възстановяването и какво да подготви за следващото Народно събрание?

- На първо място, служебното правителство трябва да организира честни и прозрачни избори, това е основната му задача по конституция. То трябва да проведе масирана информационна кампания и да осигури добра логистика по отношение на ваксинацията на населението. Служебното правителство следва да финализира промените в Националния план за възстановяване и устойчивост и да го депозира в Европейската комисия. Отделните министерства трябва да довършат преговорите по проектите на нови оперативни програми за периода 2021-2027 г., тъй като там има предвиден значителен финансов ресурс. Не бива да се допуска грешката от предишни години, когато договарянето и стартирането на тези програми винаги се забавяше през първата година.

- В кои сектори започна възстановяване на икономиката?

- Възстановяването на икономиката започна, но то няма да бъде равномерно и моментално. То е и пряко свързано с епидемиологичната обстановка у нас и по света. Първата цел е да достигнем предпандемичните нива на растеж, но това все още предстои. Позитивни тенденции се отчитат в ИКТ сектора (+16%), финансовите и куриерските услуги (+25,3%), в архитектурните и инженерни дейности (+27,9%), и други дейности. Но при въздушния транспорт (с 25,9% спад на оборота за първо тримесечие на 2021 г. спрямо същия период на 2020 г.) и туристическите дейности (с 53,7% спад) отчитаме все още драстична разлика на оборотите спрямо нивата преди пандемията. Там възстановяването ще трае значително по-дълго и това ще рефлектира и върху други свързани сектори.

- Какви са прогнозите Ви за 2021 г.?

- Очакванията са икономиката на страната да продължи да се възстановява, но това ще е бавно. В пролетната прогноза на ЕК се очаква ръстът на БВП да достигне 3,5% през 2021 г. и близо 5% през 2022 г. Тези тенденции са обусловени от нормалното функциониране на икономиката с плавно възстановяване, така че всяко евентуално затваряне може да влоши очакванията. Пандемията направи нашите предприятия по-пестеливи, оптимизираха се разходите и това може да бъде важен елемент в повишаване на конкурентоспособността им на световните пазари. Много от предприятията  инвестираха средства и повишиха значително своята степен на дигитализация.   

- Ще може ли инфлацията да бъде овладяна на "здравословно" ниво?

- Засега инфлацията е овладяна. През 2020 г. тенденцията е към намаление на потребителските цени на нехранителните стоки, а темпът на прираст на цените на храните и услугите се забави. За 2020 г. годишната инфлация е на нива от 1,7%, като най-сериозното увеличение в цените на стоките и услугите е при финансовите услуги (23,9%), олиото (20,1%), газта (12,9%). По данни на НСИ към април 2021 г. индексът на потребителските цени достига 2% спрямо април 2020 г., което се смята за здравословно ниво, според ЕЦБ.

- Как ще коментирате досегашната политика на доходите - заплатите в администрацията растат по-бързо от тези в частния сектор, стават по-високи от възнагражденията, които могат да дадат частниците и кадрите бягат на държавна служба. Създава ли това дисбаланс на пазара на труда?

- Това е изключително лоша тенденция. В годината на пандемия възнагражденията на не малка част от администрацията бяха увеличени с до 30% по усмотрение на прекия ръководител. В същото време сериозна част от предприятията изпитваха значителни икономически трудности, цели предприятия или части от тях преустановиха дейност.БТПП не е против увеличението на възнагражденията, но то следва да е обвързано с повишаване на производителността на труда, с оптимизиране на броя на администрацията, с по-бързото и добро обслужване на бизнеса и гражданите, със съкращаване на сроковете и не на последно място - с въвеждането на електронно управление. Не малка част от служителите се насочиха към обществения сектор не само заради възнагражденията, но и заради икономическата обстановка на пазара, където съществуваше голяма степен на несигурност за бъдещото развитие на отделните бизнеси.

 

  • Позиция на БТПП относно предложението за разглеждане в Министерски съвет на списък с работодатели с право да наемат студенти, чието обучение ще се покрие от държавата

Поредният доклад, сътворен от министри от предходното правителство, ще създаде напрежение сред българските работодатели. В т. 8 от дневния ред на заседание на Министерски съвет, което беше планирано да се проведе на 09.06.2021 г., е предвидено да се приеме доклад, подготвен от бившия министър на образованието и науката. Предлага се за одобряване списък на работодатели, които имат право да сключват договори по реда на чл. 95а, ал. 1 от Закона за висшето образование. След одобряването от страна на правителството включените в списъка работодатели ще могат да наемат студенти, чиито разходи за обучение ще бъдат поети от държавата. Това ще помогне за оставането в България на тези студенти и след изтичането на срока им на обучение.В рамките на нормативна процедура всички работодателски организации направиха допитване до своите членове и на база постъпили заявки изпратиха до министъра на образованието и науката от предходния кабинет списък с предприятия, които желаят да наемат на работа студенти. Резултатът от предложенията на работодателските организации е "впечатляващ"! МОН показа за пореден път избирателен подход и неравноправно третиране. В доклад до МС е посочено, че са приети предложенията само на една работодателска организация. Предложенията на останалите не са били включени в крайния списък. От предложените от БТПП 36 предприятия са одобрени само 2. Но извън факта на категоричният отказ, можем да погледнем на този избирателен подход и от друг ъгъл. МОН е предложило за одобрение списък с 146 предприятия, от които 61 са болници и 33 са с държавно участие. От 419 000 регистрирани предприятия само 52 с частен капитал ще получат подкрепа. Това е още едно доказателство към очевидно основателните критики, че държавата в последните години неравноправно третира и избирателно подкрепя стопански субекти и фокусира огромен публичен финансов ресурс към държавни структури.Надяваме се служебното правителство да преразгледа списъка и предложенията на работодателските организации да бъдат приети.

Коментари

Сортирай по: Новите първо

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички