Управителят на Българската народна банка и член на Управителния съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ) Димитър Радев заяви, че за да бъдат повишени лихвените проценти на ЕЦБ, ще са необходими по-ясни доказателства за устойчивост на инфлацията в групата на услугите и силен растеж на заплатите, както и сигнали, че вътрешният ценови натиск не отслабва според очакванията.
В интервю за Econostream Радев потвърди, че настоящото ниво на лихвените проценти на ЕЦБ остава „подходящо“, тъй като е в съответствие с политика, която би „осигурила навременно и устойчиво връщане на инфлацията към 2% в средносрочен план въз основа на наличната информация“.
За промяна в позицията на паричната политика ще бъде необходима „ясна и съществена промяна в перспективите за инфлацията“, каза той.
В посока на затягане, подобна промяна би изисквала доказателства за „устойчива инфлация“, по-специално в групата на услугите, както и за силен растеж на заплатите, наред с потвърждение, че вътрешният ценови натиск не отслабва според очакванията, уточни Радев.
В обратната посока, според него, промяна в позицията на паричната политика би изисквала „устойчиво и широкообхватно потвърждение, че базисната инфлация трайно се установи под целта от 2% във всички основни компоненти“.
Инфлационните рискове понастоящем изглеждат по-балансирани, заяви той, като същевременно подчерта, че несигурността остава повишена. Възходящите рискове са свързани основно с устойчивостта на инфлацията в групата на услугите, растежа на заплатите и взаимодействието между заплатите и маржовете на печалба. Низходящите рискове произтичат от по-слаб от очаквания икономически растеж и по-затегнати финансови условия.
„На този етап развитието на инфлацията в групата на услугите има ключово значение за цялостната оценка“, добави Радев.
На въпрос дали споделя пазарните очаквания, че следващата стъпка на паричната политика може да бъде повишаване на лихвените проценти, той се въздържа от конкретен коментар. При последващ въпрос относно възможността за повишение през 2026 г. Радев отбеляза, че не би било уместно да се поема предварителен ангажимент за каквато и да е траектория на паричната политика през настоящата година. „Ако перспективите за инфлацията се влошат съществено, особено по линия на по-изразена устойчивост на инфлацията в групата на услугите и динамиката на заплатите, всички опции ще трябва да останат на масата“, заяви той. „Обратно, ако процесът на дезинфлация продължи да се разширява и се вкорени устойчиво в основните показатели, това би насочило политиката в противоположна посока.“
Позовавайки се на оценката си в интервю за Econostream от миналия юли, че ценовият натиск, обусловен от заплатите и услугите, става „по-очевиден“, Радев отбеляза, че оттогава възгледът му е „станал по-нюансиран“, с оглед на напредъка на общата инфлация към целта от 2% и признаците за „известно отслабване на ценовия натиск при някои базисни показатели“.
„В същото време инфлацията в групата на услугите остава относително устойчива, и растежът на заплатите продължава да бъде ключов фактор за средносрочните перспективи“, каза той.
Ключовият въпрос според Радев е дали този натиск ще продължи да отслабва, както се очаква, или ще се окаже по-устойчив от прогнозираното.
Радев посочи, че добре насочен към местно производство фискален стимул от Германия би подкрепил растежа в еврозоната, като същевременно отбеляза, че инфлационното му въздействие ще зависи от дизайна и прилагането на мерките.
„Мерките, насочени към стимулиране на търсенето в сектори с ограничения в капацитета, биха могли да доведат до инфлационен натиск, докато инвестициите, които повишават потенциалното равнище на производство, биха били по-слабо инфлационни в по-дългосрочен план“, заяви той. „Във всеки случай значителна част от въздействието вероятно ще се прояви със закъснение.“
На въпрос за евентуални признаци за увеличен износ на евтини китайски стоки към Европа Радев отговори, че всяка оценка трябва да бъде подкрепена с данни, включително за обемите на вноса, цените на стоките и показателите за ценова конкуренция.
Ако подобни ефекти се материализират, те биха могли да доведат до краткосрочно дезинфлационно въздействие върху цените на стоките, каза той, като подчерта, че инфлацията в услугите и растежът на заплатите ще останат решаващи в средносрочен план.
„Ако ефектите от цените на вноса се окажат по-силни или по-устойчиви от очакваното, те ще бъдат отчетени в цялостната оценка, но не биха компенсирали влиянието на основния вътрешен ценови натиск“, добави Радев.
Той посочи още, че рисковете за растежа остават низходящи, като ключовият въпрос е дали възстановяването ще стане по-широкообхватно, като същевременно остане съвместимо с връщането на инфлацията към целевото равнище.
Ако доверието в независимостта на Федералния резерв отслабне, вносната инфлация от САЩ би могла да бъде частично компенсирана от по-силно евро, заяви Радев, като предупреди, че подобни ефекти не бива да се преувеличават.
„По-силното евро, при равни други условия, би ограничило вносната инфлация, но нетният ефект ще зависи от по-широката макрофинансова среда, включително промените в рисковите премии, глобалното търсене и финансовите условия“, заключи той.
Преди няколко седмици заявихте, че настоящото равнище на лихвените проценти е подходящо и че няма основания да се очакват съществени корекции. Какви развития биха Ви накарали да подкрепите промяна в позицията на паричната политика – нагоре или надолу?
Продължавам да смятам, че текущото равнище на лихвените проценти е подходящо, доколкото е съвместимо с парична политика, която би осигурила своевременно и устойчиво връщане на инфлацията към 2% в средносрочен план, въз основа на наличната към момента информация. Промяна в позицията на паричната политика би изисквала ясна и съществена промяна в перспективите за инфлацията.
В посока на затягане, това би изисквало доказателства за устойчива инфлация, по-специално в групата на услугите, както и за силен растеж на заплатите, наред с индикации, че вътрешният ценови натиск не отслабва в съответствие с макроикономическите прогнози. За разхлабване на паричната политика би било необходимо устойчиво и широкообхватно потвърждение, че базисната инфлация трайно се установява под целта от 2% във всички основни компоненти, отразявайки отслабване на натиска върху разходите за производство и по-слабо от очакваното вътрешно търсене.
Как оценявате в момента баланса на рисковете за инфлацията в средносрочен период? Кои от тези рискове според Вас е по-вероятно да се материализират?
В сравнение с по-ранни етапи от процеса на дезинфлация рисковете към момента изглеждат по-балансирани, макар несигурността да остава повишена. Рисковете за по-висока инфлация са предимно с вътрешен характер и са свързани основно с устойчивостта на инфлацията в групата на услугите, растежа на заплатите и взаимодействието между заплатите и маржовете на печалба. Рисковете за по-ниска инфлация са обусловени най-вече от възможността за по-слаба от очакваното икономическа активност и от по-затегнати условия за финансиране.
На този етап развитието на инфлацията в групата на услугите има ключово значение за цялостната оценка.
Съгласен ли сте с пазарните очаквания, че следващият ход на паричната политика може да бъде повишение на лихвените проценти?
Не бих искал да коментирам или да защитавам конкретни пазарни очаквания. Решенията ни по отношение на паричната политика се вземат въз основа на постъпващите данни и на аналитичната ни рамка. Лихвените проценти ще бъдат определяни на равнище, съвместимо с осигуряването на своевременно връщане на инфлацията към целта и нейното задържане там, и ще бъдат коригирани, ако перспективата за инфлацията се промени съществено.
Някои от Вашите колеги намекнаха, че е малко вероятно да бъдат обсъждани повишения на лихвените проценти тази година. Каква е Вашата гледна точка за повишения през 2026 г. – може би или в никакъв случай?
Не би било уместно да се поема предварителен ангажимент за конкретна траектория на паричната политика за 2026 г. Ако перспективите за инфлацията се влошат съществено, особено чрез по-изразена устойчивост на инфлацията в групата на услугите и динамиката на заплатите, всички опции ще трябва да останат на масата. Обратно, ако дезинфлацията продължи да се разширява и се вкорени устойчиво в основните показатели, това би насочило политиката в противоположна посока.
Траекторията на паричната политика ще се определя от развитието на перспективата за инфлацията и от силата на трансмисионния механизъм на паричната политика.
Пазарите все по-често тълкуват определението на ЕЦБ, че политиката е „в добро състояние“, като сигнал за нежелание за промяна. Съществува ли риск този език да ограничи гъвкавостта на политиката?
Целта на тази формулировка е да се подчертае, че въз основа на текущата информация позицията на паричната политика се оценява като съвместима с връщането на инфлацията към целта от 2.0%. Тя не следва да се тълкува като предварително обвързване с непромяна на паричната политика. Гъвкавостта се запазва чрез нашата „функция на реакция“: ако постъпващите данни наложат съществена преоценка на перспективата за икономическата активност или инфлацията, политиката ще бъде съответно коригирана.
Ясната комуникация е от ключово значение, като решенията продължават да се вземат от заседание на заседание, въз основа на постъпващите оценки за динамиката на инфлацията.
В интервюто ни миналия юли заявихте, че ценовият натиск, произтичащ от заплатите и услугите, е „очевиден“. Как се промени Вашата оценка оттогава?
Оценката ми стана по-нюансирана. Налице е допълнителен напредък по отношение на сближаването на общата инфлация към целта, както и известно отслабване на ценовия натиск при някои базисни показатели. В същото време инфлацията в групата на услугите остава относително устойчива, и растежът на заплатите продължава да бъде важен фактор за средносрочните перспективи.
Ключовият въпрос е дали този натиск ще продължи да отслабва в съответствие с прогнозите или ще се окаже по-устойчив от очакваното и ще изисква повече време да отшуми.
Какво въздействие очаквате фискалният стимул в Германия да има върху растежа и инфлацията в еврозоната?
Ако е добре насочен към вътрешната икономика и има устойчив характер, той би следвало да подкрепи растежа в еврозоната, включително по линия на съществени вторични ефекти към останалите държави. Последиците за инфлацията до голяма степен ще зависят от дизайна и начина на прилагане на мерките. Мерките, насочени към стимулиране на търсенето в сектори с ограничения в капацитета, биха могли да доведат до инфлационен натиск, докато инвестициите, които повишават потенциалното равнище на производство, биха били по-слабо инфлационни в по-дългосрочен план.
Във всички случаи значителна част от въздействието вероятно ще се прояви със закъснение.
Някои от Вашите колеги заявиха, че Китай вече увеличава потока от евтини стоки към Европа. Виждате ли доказателства, че това се случва?
Съществуват канали, по които подобно развитие би могло да се реализира, но оценката следва да бъде твърдо основана на данните, включително за обемите на вноса, цените на стоките и показателите за ценова конкуренция. Ако подобни ефекти се материализират, те биха могли да имат дезинфлационно въздействие върху цените на стоките в краткосрочен план.
В същото време тези процеси повдигат по-широки структурни въпроси, които излизат извън мандата на паричната политика.
Някои пазарни участници твърдят, че ЕЦБ може да подценява дезинфлационния ефект от китайския внос. Как оценявате този риск?
Това е риск, който заслужава внимателно наблюдение. Дезинфлацията, задвижвана от вноса, може да бъде значима за определени категории стоки, но не е задължително да прерасне автоматично в широкообхватна дезинфлация. В средносрочен план решаващи остават вътрешните инфлационни процеси, по-специално развитията в групата на услугите, както и растежа на заплатите.
Ако ефектите от цените на вноса се окажат по-силни или по-устойчиви от очакваното, те ще бъдат отчетени в цялостната оценка, но не биха компенсирали влиянието на основния вътрешен ценови натиск.
Как оценявате в момента баланса на рисковете за икономическия растеж в средносрочен период?
Рисковете за растежа остават преобладаващо в низходяща посока. Външното търсене остава слабо, а ефектите от предходни решения по паричната политика все още частично се предават в икономиката, като имат ограничаващо влияние върху условията за финансиране и търсенето. В същото време по-ниската инфлация подкрепя реалните доходи, пазарите на труд остават относително устойчиви, а фискалната политика предоставя известна подкрепа в части на еврозоната.
Ключовият въпрос е дали възстановяването на икономическата активност ще стане по-широкообхватно, като същевременно остане съвместимо с връщането на инфлацията към целевото равнище.
До каква степен очаквате предвижданото възстановяване на потреблението да се реализира?
Възстановяване на потреблението е вероятно, но не е автоматично. Спадащата инфлация подкрепя реалния разполагаем доход, но темпът на растеж на потреблението ще зависи от нагласите на домакинствата, състоянието на пазара на труд и степента, в която реализираната през последните години загуба на покупателна способност бъде възстановена. Условията за финансиране и склонността към предпазни спестявания също ще играят важна роля.
Как оценявате потенциалните инфлационни последици от по-слаба независимост на Федералния резерв?
Независимостта на централните банки е от съществено значение за ценовата стабилност. Усещането за отслабване на тази независимост би могло да повиши изискваната от пазарните участници премия за инфлационен риск, както и да доведе до засилване на волатилността на глобалните финансови пазари. Косвени ефекти за еврозоната биха могли да възникнат чрез промяна в глобалните условия за финансиране, валутните курсове и глобалното търсене.
От наша страна фокусът остава твърдо върху мандата ни и върху поддържането на ценовата стабилност в еврозоната.
До каква степен свързаната с вносните стоки инфлация би могла да бъде компенсирана от потенциално по-силно евро, ако доверието в независимостта на Фед отслабне?
Движенията на валутния курс могат да имат само частичен компенсиращ ефект, но тяхното въздействие не бива да се надценява. По-силното евро, при равни други условия, би ограничило вносната инфлация, но нетният ефект ще зависи от по-широката макрофинансова среда, включително промените в рисковите премии, глобалното търсене и финансовите условия.
В крайна сметка динамиката на инфлацията в краткосрочен период ще се определя от силата на вътрешното търсене, условията за финансиране и натиска върху разходите за производство.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
