Понеделник,

Сенната хрема не бива да се подценява 

От: Стандарт -
A
A
A


Д-р Иван Йорданов е началник отделение "Ушно-носно-гърлени болести". Той е завършил Медицинска Академия в София през 1992 г., а от 1996 г. е специалист по Оториноларинголагия. Сега е началник на отделение по Ушно-носно-гърлени болести в МБАЛ „Софиямед“. Работил е в Първа градска болница София и в Англия в James Cook University Hospital, както и в Whipps Cross University Hospital в Лондон. 
Специализирал е лицева пластична хирургия и хирургия на глава и шия в Америка и Италия. 
Член е на Европейската академия по лицева и пластична хирургия, Европейското дружество по ринология, Българско национално сдружение по оториноларингология и хирургия на глава и шия, Софийско Сдружение по Оториноларингология, Български Лекарски Съюз, Българско Ринологично Сдружение. 


Световната Здравна Организация /СЗО/ поставя алергията на 4-то място сред хроничните заболявания в световен мащаб. Между 30 – 40% от европейците са алергични - цифра, която се е удвоила през последните 20 години. 15 – 20% от тези пациенти имат прояви на тежък алергичен ринит, който, ако не бъде лекуван, може да се усложни със синузит, носна полипоза, астма. СЗО оценява, че до 2050 г. 50% от населението може да бъде засегнато най-малко от една алергична болест.

С настъпването на пролетта острите хронични инфекции зачестяват, а в основата на някои от тях стоят именно нелекуваните алергии. Едно от най-често срещаните заболявания, дължащо се на алергия през пролетния сезон, е т. нар. сенна хрема, известна с медицинското названиe алергичен ринит. 

Алергичният ринит засяга 500 милиона души в света. Това заболяване се увеличава в повечето страни, особено на места, които досега са показвали много по-ниски и средни нива на разпространение. В Европа 10 – 20% от подрастващите на възраст от 13 до 14 години страдат от тежък алергичен ринит и това разпространение се увеличава в повечето развити страни. 50 % от децата с алергичен ринит с напредване на възрастта развиват астма. Именно затова специалистите алармират да се обръщаме към тях навреме, за да не се стига до тежки усложнения. 

Основните клинични симптоми на алергичните ринити са хрема с воднист секрет, кихане, сърбеж в носа, често пъти и в очите, твърдото небце и гърлото, както и загуба на обонянието. Често се придружават от носна полипоза, алергично възпаление на околоносните кухини (риносинуити) и алергични процеси на горните, а понякога и на долните дихателни пътища. 

Началникът на отделението по УНГ болести в УМБАЛ „Софиямед“ д-р Иван Йорданов казва, че алергичният ринит може да започне като сезонно заболяване, но когато не се лекува правилно, може да се превърне и в целогодишно. 

„Важна е правилната диагностика - да се установи от специалист дали настина се касае за алергичен ринит и пациентът да е убеден в лечението с антихистаминови препарати или кортикостероиди и да го проведе за по-продължително време, за да може симптоматиката да отшуми“. 

Когато тези стъпки биват пренебрегнати, може да има усложнения – хипертрофия на носните лигавици, която може да доведе до образуването на носни полипи, инфекцията може да стигне до белите дробове и да причини асма. 

„Затрудненото носно дишане като цяло води до сериозни нарушения и заболявания на дихателната и сърдечносъдовата системи. Един от рисковите фактори за развитие на алергичния ринит е изкривената носна преграда - такива пациенти са по-склонни към инфекция от алергените и симптоматиката при тях се засилва. Тогава трябва да се пристъпи към оперативно лечение, което да коригира носната преграда“, казва УНГ специалистът. 

Основна цел при лечението на алергичните и неалергични ринити е пациентът да поддържа сравнително добро качество на живот с помощта на назначената терапия, но специфично лечение на хремата няма. Прилагат се симптоматични средства - капки за нос, антипиретици, при бактериални усложнения - антибиотици. Най-често прилаганите фармакотерапевтични средства за лечението на алергичните и неалергични ринити засега са антихистаминовите препарати (за системно и локално лечение), кортикостероидите за системно и локално приложение. Лечението с кортикостероиди, приложени системно, се назначава само при специални индикации и то в ограничени дози. Заради страничните им ефекти, лечението трябва да се прилага по-рядко, в ниски дозировки и за кратък период (2-3 седмици) и винаги под лекарски контрол. По-широко приложение за лечение на ринитите намират и локално прилаганите кортикостероиди, които са средство за лечение на всички клинични форми на ринити. При това лечение също трябва да се спазват някои ограничения в дозата и времето на лечение (до 2 месеца). За съжаление, скоро след спирането на приема, симптомите се възобновяват. Това налага лечението да продължи по-продължително време и да бъде под лекарски контрол. 

Според д-р Йорданов, някои от по-сериозните УНГ заболявания често се неглижират от пациентите, тъй като се проявяват със симптоми като продължителна хрема. 
"Полипите в носа например се образуват заради хронични заболявания, предизвикани от инфекции при синузит и ринит. Ако пациентът не е предприел своевременно лечение, възпалителният процес става хроничен и се получават усложнения, които впоследствие изискват хирургична намеса“, уточнява УНГ специалистът. Той напомня, че на територията на ДКЦ „Софиямед“ функционира УНГ кабинет, който извършва консултативни прегледи на пациенти. 
 

Коментари

Сортирай по: Новите първо

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички