Събота,

Искаме местната власт да е по-дясна от парламента

От: Администратор -
A
A
A

"Стандарт" продължава поредицата от интервюта с лидери на парламентарно представените партии преди местните избори. Днес даваме думата на председателя на "Демократи за силна България" и съпредседател на ПГ на Реформаторския блок Радан Кънев"Стандарт" продължава поредицата от интервюта с лидери на парламентарно представените партии преди местните избори. Днес даваме думата на председателя на "Демократи за силна България" и съпредседател на ПГ на Реформаторския блок Радан Кънев.

Брюксел да престане с глупостите, а да изработи единно становище за бежанците

Лидерството е да дърпаш каруцата, а не да се возиш на капрата, казва Радан Кънев

- Не кабинетът, а реформите зависят от резултата на 25 октомври

- Запазването на либералните принципи на Европа изисква здрава тояга
- Няма причина за нови отстъпки по конституционните промени

- Г-н Кънев, наясно ли сте вече какво може да постигнете на местния вот? Кое би било успех за вас?
- Политиците често бъркат, когато се опитват да правят прогнози. Не сме анализатори, играем за успех във всяка община. Амбицията ни е за сериозно увеличаване на влиянието на РБ в местната власт и утвърждаване на нашите нови лидери по региони. Голямата политическа цел е десницата да управлява местната власт в България. За твърде дълго време местната власт бе опора на БСП и ДПС, страната се делеше на червени крепости и смесени райони. В момента има една относителна доминация на ГЕРБ и ДПС, а нашата цел е след изборите в местната власт да има максимум десни кметове и десни мнозинства.

- Резултатите от местните избори на РБ и ГЕРБ бяха обвързани със своеобразен вот на доверие към кабинета. Това не крие ли рискове?
- Стабилността на кабинета не зависи от местните избори, а единствено от стабилността на мнозинството в НС. Но от вота зависи дали ще дадем сили на това мнозинство да бъде реформаторско. Защото виждате колко трудно се прокарват реформи. РБ има само 23-ма депутати, на моменти вътрешното ни единство и дисциплината дори не са достатъчни да използваме цялата им сила. Заедно с ГЕРБ имаме общо 107 депутати и за да може реформаторската политика да бъде успешна и правителството да придобие по-ясна дясна идентичност, ние трябва на местните избори рязко да променим баланса. Ако България иска дясно управление, тя трябва да гласува на местните избори за кандидатите на реформаторите.

- А ако не се справите?
- Ако не се справим с тази задача, управлението ще бъде по-трудно. Или както е сега - виждате непрекъснатите колебания на ГЕРБ дали да гласуват дясно с нас или постарому с ДПС, виждате трудностите в общуването с другите партньори в мнозинството. Всичко това се дължи на резултата на парламентарните избори. Ако ние искаме страната да тръгне вдясно, по пътя на реформите, на бизнеса, на забогатяването, на сигурността, имаме две възможности. Едната е нови парламентарни избори и утвърждаване на дясно мнозинство в следващото НС. Но това в сегашната международна ситуация носи много рискове. Последното нещо, което гражданите искат, е нова кризисна спирала. Така че оставаме на втория вариант - през местните избори да покажем, че дясната, реформаторската политика ще е водеща. И ако в днешния парламент няма дясно мнозинство, а се търсят едни изключително трудни и сложни баланси, то нека поне в общинските съвети да не е така. Нека ГЕРБ да си вземат своето, ние да вземем два-три пъти повече от това, което имаме в момента, защото през 2011-а се явихме разделени в доста жалка форма и по този начин да гарантираме, че ще има нова политика.

- Докъде стигна диалогът ви с АБВ по отношение промените в конституцията? Ще успеете ли да ги убедите да ви подкрепят?
- Подхождам с голямо уважение към позицията на АБВ. Те имаха мъжеството да кажат, че това да няма по-голям публичен контрол върху прокуратурата е политическа позиция и не виждам как мога да ги разубедя. Неслучайно те не са част от конституционното мнозинство, което на първо четене гласува промените в основния закон.

- На какви отстъпки сте готови, за да могат промените да минат на второ четене и да съберат необходимите 160 гласа? Част от формациите, които ги подкрепиха, поставиха условия.
- Не виждам никаква причина за нови отстъпки. Много тежки преговори отминаха през юли. Всички аргументи бяха изредени. Накрая си стиснахме ръцете, дадохме си дума и си сложихме подписите под едни конкретни промени на основа на изключително трудно постигнат компромис. Аз съм човек, който държи на подписа си. Ако, дай Боже, конституционните промени се гласуват, могат да отворят врата начало на много сериозна съдебна реформа и прочистване на правосъдието.

- Но при гласуване на първо четене лидерът на ДПС Лютви Местан каза, че конституцията ви ограничава за квотата 6/6 в прокурорската колегия и нарушава независимостта на съдебната система. Това е заявка за ревизия по най-спорния елемент в проекта.
- Неслучайно акцентирах на това, че позицията на АБВ против това разпределение е политическа. Г-н Местан обаче твърди, че те нямат политически възражения срещу такъв засилен контрол върху иначе безконтролната българска прокуратура. Имат съмнения за конституционносъобразност. А те могат да бъдат разсеяни само от Конституционния съд (КС). Аз вярвам, че г-н Местан ще удържи на думата си и на второ четене точно тези квоти, за които аз съм преговарял лично с него много пъти, ще минат. А дали ще минат през КС, е нещо, което нито той, нито аз можем да предвидим.

- А няма ли да се получи патова ситуация, ако не минат?
- Ако не минат през КС, тогава темата за Велико народно събрание ще бъде на дневен ред и трябва да седнем и да мислим кой е най-верният момент за България да се проведат избори за ВНС. Аз бих предпочел през настоящия парламент и правителство да гарантираме стабилността си, а през местните и президентските избори, които са в календара за 2016-а, необходимата промяна. Защото това, че 43-ото НС и вторият кабинет на Борисов не носят достатъчно темпо на промяната, го вижда всеки българин. Смятам, че го вижда и г-н Борисов.

- Справя ли се българското правителство с бежанската криза?
- Да. Българското правителство се справя по силите си и дори свръхсилите си. Но нито една национална държава в Европа има сили сами да се справят с тази криза. Кризата вика на дневен ред единството на ЕС. И между другото, големите промени, единства и реформи винаги са предизвикани от кризи. Така че дойде часът, в който Европа да покаже, че може да води единна политика по сигурност и единна външна политика, да защити общите граници, а не всеки егоистично да брани своите. Виждате какво стана с Унгария - затвориха с кански усилия границата си със Сърбия, за да отбележат нов рекорд по влизане на нелегални емигранти от Хърватия. Това са модерните реалности. Трябва да разберем, че ЕС има една обща външна граница и трябва да отдели предостатъчна част от ресурсите си, за да я защити. Ние трябва да сме ориентирани към това да дадем сила на Евросъюза, да делегираме права на Брюксел, за да престане да се занимава с глупости, а да започне да върши работа.

- Имаме ли сили да се превърнем в гореща точка?
- На територията си България и сега има 6 горещи точки. Имаме много бежанци, както и нелегални емигранти. Така че това, към което трябва да бъдем ориентирани, е не да правим гореща точка, което вече е факт, а как да бъде защитена външната граница и как ЕС да не пести от това, а да инвестира в буферни зони извън Европа. Ясно е, че европейските държави не искат голям приток на мюсюлмани бежанци, тогава бъркаш в портфейла.

- Как гледате на опасенията за ислямизиране на Европа?
- Със или без конспирация, ако Европа не осъзнае общия си интерес, тя е под заплаха. Не искам да чертая апокалиптични сценарии, но трябва да гледаме трезво. Първата реакция на г-жа Меркел беше безотговорна. Не можеш да кажеш "добре дошли" на хора, които не познаваш. Когато отваряш вратата на дома си, много внимателно проверяваш кой влиза, а не я държиш отворена и викаш на улицата "Влезте всички". Затова само седмица по-късно Меркел бе принудена да хлопне тази врата. Но това създаде огромни проблеми не само на Германия, но и на Македония, Сърбия, Унгария, Австрия и Хърватия. Потенциално голяма е опасността за България. Европа говори на два езика, а това свидетелства за криза на идентичността. Едните (например Орбан) твърдят - ние сме си добре в нашите национални граници, не искаме обща политика. Другите пък казват "заповядайте", без да държат сметка, че за да заповяда някой в Германия, трябва да премине през няколко други държави преди това. Ако обаче Европа съумее да вземе решение, както винаги бавно, но натам тръгнаха нещата, тя ще успее да се справи.

- Като в РБ.
- Да, това неприятно сравнение често пъти се налага и може би и ние трябва да видим, че понякога е необходимо да се реагира по-бързо. Колкото до бежанската криза, трябва да сме наясно, че Европа без съмнение има християнски фундамент и принципът на светско управление, зачитащо правата на всеки да изповядва различна религия, също има християнски фундамент. Всъщност уж либералното привличане на емигранти с друга идентичност, които не приемат тези ценности, заплашва същите тези либерални принципи. Ние трябва да имаме силата да ги наложим. За да виреят, се изисква много здрава тояга.

- Започнаха ли консултациите за бюджет 2016?
- През тази седмица имаме уверенията на министър Горанов да влезем в много сериозен експертен разговор върху бюджета, за да не сме свидетели на изненади в последния момент и скандали в пленарна зала. Така че между 7 и 10 октомври този експертен разговор трябва да е протекъл и да имаме съгласие на партиите в мнозинството по основните бюджетни параметри. Не се очакват революционни промени. Трябва да наложим малко повече пестеливост. Защото властите в България на всички нива са склонни към прахосничество. То е свързано и с корупция, и с излишна показност. За да защитят своите социални системи и България, и Европа трябва да инвестират в сигурност, защото мигрантският натиск е натиск върхусоциалните системи на всяка държава.

- Още ли ще пестим? Допада ли ви това състояние на стабилна бедност?
- На мен не ми харесва, но аз съм десен политик. Понеже много пъти досега засягахме теми, които са отвъд лявото и дясното - правосъдие, мафия, може би десният профил на РБ малко се разми през изминалите две години, но трябва да се има предвид, че аз съм по-десен и от Руси Гочев (легендарно дясно крило и капитан на "Левски" от 80-те години - б.а.). Като десен политик аз знам, че високите пенсии не падат от небето, а идват само от икономическа свобода, инвестиции и икономическа активност.

- Всеки от министрите на РБ си има реформа, за която се бори с нокти и зъби. Коя е вашата кауза?
- Нямам си любима реформа. Като съпредседател на ПГ стоя безусловно зад всички реформаторски усилия и с еднаква сила зад всеки министър, който има кураж да ги провежда. Преговарям за парламентарно мнозинство за всяка една от тях и проявявам, когато трябва, дипломация, а друг път твърдост, за да могат да бъдат прокарани.

- Кога ще официализирате статута си на неформален лидер на блока и ще посрещне ли РБ като единна партия президентските избори?
- Лидерството е да дърпаш каруцата, а не да се возиш на капрата. И аз смятам, няма да проявявам излишна скромност, че тази работа съм я свършил. Вторият път за официализиране на лидерство е, когато кризата те повика на тази позиция. Така функционира светът. Ние можем да искаме цветя и рози, но всяко семейство, град, държава, континент живее от криза в криза и лидерството е да превеждаш хората към изхода от нея, а не да се фукаш с лесните моменти.

Препоръчани новини

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички