- Редовните медицински прегледи могат да предотвратят голяма опасност
- Не забравяйте, че болестта в много случаи е наследствена
Визитка:Д-р Жеко Найчов завършва медицина в София през 2006 г. Постъпва на работа като ординатор в клиниката по сърдечна и съдова хирургия на МБАЛ "Лозенец", където работи и до днес. През 2009 г. заминава за Япония като редовен докторант в катедрата по хирургия към Хирошимския университет, където защитава докторска степен. След завръщането си в България през 2013 г. става хоноруван асистент към катедрата по хирургия към Медицинския факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Участва в различни образователни и научни проекти в България и чужбина. Извън областта на хирургията научните му интереси са свързани с изследвания върху лечебните възможности на различни лекарствени растения.
Всяка седмица д-р Найчов отговаря на въпросите на читателите на "Стандарт". Пишете ни на адрес: [email protected]
Аневризмата представлява разширение на артерия с над 50 процента от нормалния ѝ диаметър. Сиреч, ако една артерия по принцип е широка 6 милиметра, намерим ли участък, в който тя е над 9, наричаме този участък аневризма.
Подобни разширения можем да открием във всички артерии и това винаги е повод за притеснение. По тази причина, много медицински специалности се занимават с тях: сърдечни и съдови хирурзи, кардиолози, ангиолози, невролози и неврохирурзи, рентгенолози и сигурно пропускам някого.
- Рисковете
Артерии има навсякъде в тялото.Основният проблем е рискът аневризмата да се спука. Това причинява тежък, често фатален кръвоизлив. Също така, поради завихрянето на кръвта през разширението, там се създават условия за образуването на тромби, каквито почти винаги се намират във вътрешността на големите аневризми. Част от тях могат да се откъснат и да предизвикат запушване на съда.
Нека сега да разгледаме основните видове аневризми по място на тяхното образуване.
Започвайки от сърцето, първото място, на което ще се спрем, това е аортата и то тази нейна част, която се намира в гръдния кош.
Този най-голям съд в човешкото тяло води началото си от лявата камера на сърцето с аортната клапа. Самата клапа е с три платна, в основата на които има нещо като малки джобчета, наречени синуси на Валсалва по името на анатома, който ги е описал за първи път. Точно над тях аортата дава първите си клонове, които са двете коронарни артерии. След това започва възходящата аорта, която завива наляво и дава клонове за горните крайници и главата. Тази част се нарича аортна дъга. След това продълвава надолу в низходяща аорта, пресича диафрагмата и оттам нататък до разделянето си на двете главни хълбочни артерии, се нарича коремна аорта.
- Симптомите
Когато аневризма се получи в самото ѝ начало, често се засягат и структурите на аортната клапа. Платната се раздалечатват, тя вече не може да се затваря добре и това се превръща в проблем – недостатъчност на клапата. При това положение, една такава аневризма е съвсем различна от същата аневризма, при която няма засягане аортната клапа.
В първия случай пациентът има симптоми, които идват от самата клапа и те го карат да посети лекаря. Една ехокардиография поставя веднага диагнозата, но във всички случаи е задължително да се направи скенер, за да се видят някои по-големи подробности. В този случай лечението е само оперативно и включва подмяна на клапата и засегнатия участък от възходящата аорта.
Не такъв е случаят с аневризмите, които не засягат аортната клапа. Те обикновено протичат със съвсем дискретни или даже без никакви симптоми и най-често биват открити по случайност при изследване по друг повод. Сега покрай масовото провеждане на компютърни томографии на гръдния кош заради ковид, рязко се увеличи и броят на новооткритите аневризми на всички отдели на аортата, намиратщи се в зоната на изследването.
- Лечението
Лечението почива на един прост принцип. Вместо през аневризмата, кръвта трябва да тече през нещо по-здраво – съдова протеза. Това може да стане с отворена операция, но напоследък се постига и с т.нар. интервенционална процедура, сиреч поставяне на стент-графт. Сред народа битува изразът „по безкръвен път“, но това название не е съвсем точно.
Все пак, има малък разрез на мястото на достъпа, който е на крака или на хълбока, но операцията във всички случаи е много по-щадяща за пациента. Тя се състои в следното. През бедрената артерия се вкарва специално устройство, което достига до аневризмата и под рентгенов контрол през него се поставя саморазгъваща се тръбичка от протезен матариал, която покрива разширения участък и го изолира от кръвотока. По този начин се спестява на пациента значително по-тежката отворената операция.
Недостатъците на този метод са свързани предимно с това, че невинаги е технически възможно да се осъществи самата процедура. Преди всичко трябва да имаме поне 2 – 2.5 сантиметра здрав уачастък от двете ѝ страни, за който да се захване стент-графтът. Освен това, от аневризмата не бива да излизат големи съдове. Относителен проблем е и цената на тези медицински изделия. Напоследък тя се поема от здравната каса, но ясно си спомням времето, когато пациентите трябваше да си плащат.
При възходящата аорта и дъгата, поставянето на стент-графт все още отстъпва на традиционната операция и е свъзрано с множество допълнителни процедури, така че да запазим кръвотока към клоновете на аортата. Все пак, това са артериите за главата и за двете ръце.
При низходящата аорта обаче, можем да кажем, че стент-графтът е на път успешно да изпрати отворената операция в историческия музей.
- Артерия на Адамкевич
Единственият по-съществен проблем с аневризмите в тази част на аортата е печално известната артерия на Адамкевич. Този съд захранва долните отдели на гръбначния мозък. Не се среща при всички хора, нито при всички, които я имат, тя е с достатъчно голямо значение. Но, все пак, при малка част от пациентите, премахването на кръвотока по този съд води до парализаиране на двата крака. Това се случва както при отворената операция, така и при поставянето на стент-графт. А, между другото, може да се получи и при развитието на самата аневризма, когато тромбите, образувани в нея, запушат изхода на артерията на Адамкевич.
Аневризмите на коремната аорта, също както тези на гръдната, се откриват най-често по случайност или когато се спукат. Сравнително рядък симптом може да бъде посиняването на пръстите на краката, което се дължи на откъсване на тромби от аневризмата, които запушват артериите на долните крайници.
Лечението е същото като вече описаното: операция или стент-графт, когато това е възможно. Тези аневризми най-често се намират под нивото на излизане на бъбречните артерии и едно от критичните условия, за да може да се осъществи поставянето на стент-графт, е наличието на достатъчно разстояние под тях, където да се захване протезата.
Аневризмите на артерии на крайниците общо взето се лекуват с операция – изрязване на поразения участък и подмяната му със съдова протеза, или парче вена от самия пациент.
Макар и много рядко, аневрими може да им и в коронарните артерии. Виждал съм 2 – 3 пъти за цялата си практика до момента. Лекуват се с байпас към съответната артерия. А самата аневризма се изрязва.
Съвсем отделна тема са мозъчните аневризми, но те са предмет на дейност на невролозите и неврохирурзите. И там както при аневризмите на аортата има разработени методи, които при определени обстоятелства могат да заменят много по-тежката и в много случаи инвалидизираща отворена операция.
В заключение бих казал, че е добре човек са си прави профилактични изследвания. Разбира се, профилактичният скенер не е добра идея, но наличието на една аневризма може да се заподозре и при достатъчно задълбочен стандартен медицински преглед. Някои косвени белези се виждат и на обикновена рентгенова снимка. Имайте предвид, че склонността към образуване на аневризми е наследствена, така че имайте си едно на ум, в случай, че някой от родителите ви е имал такава.
Винаги и за всичко, много по-голям е шансът на един човек да оцелее, ако бомбата със закъснител, която носи в себе си, бъде открита преди да се е взривила.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
