Дават до 10 000 паунда, кандидатстването започва веднага след Нова година
След отличниците от гимназиите Островът започва да привлича и тези от университетите ни. Една нова възможност за финансиране на обучението ще даде шанс на онези, които доскоро не можеха да платят магистратурите си в чужбина, да сбъднат желанието си. Преди месец на Острова бе окончателно одобрен проект, с който тези студенти могат да теглят кредит за обучението си там. Досега от заеми се възползваха само бакалаврите.
Островът започва да отпуска заеми на студентите в магистърска степен веднага след Нова година. Тогава желаещите могат да подават документи към компанията, която до момента отпускаше кредити само на бакалаври, за да покрият таксите си. Сумата, която британското правителство дава, е до 10 000 паунда, като парите започват да се връщат едва когато студентът достигне определен размер на дохода. Към момента този праг е определен само за Великобритания и е 21 000 паунда. Очаква се скоро да бъде посочено и какъв е таванът за другите страни. Връщането на кредити най-вероятно ще започне едва през 2019 г., посочва Ирина Христова от проект "Световно образование". Магистратурите обикновено траят 1 или 2 г., като
таксите им варират от 3000 до 15 000 паунда
За парите могат да кандидатстват граждани на ЕС, които са до 60-годишна възраст, въпреки че преди това проектът е предвиждал прагът да се фиксира до 35 г. По този начин и завършили отдавна хора, които вече са работили известно време, ще получат възможност да допълнят CV-то си с диплома от британски университет. Условието е обаче те да нямат вече завършена магистърска степен някъде другаде. Вероятно по-нататък ще бъде позволено и на хора, които вече са магистри, да запишат нова специалност на кредит. Обмисля се на следващ етап да бъдат включени и докторантурите. Всички пари за образователните промени, които британското правителство предвижда до 2020 г., са в размер на 31 млрд. лири.
С новата възможност за кредитиране, според Христова, се отваря изцяло нова ниша, благодарение на която броят на кандидатите за висше образование във Великобритания ще нарасне с около 30 на сто. Ако до момента отличниците ни в бакалавърска степен избираха магистратури основно на базата на цената, която могат да си позволят, сега благодарение на заемите те ще могат да следват в наистина елитни университети. Важното обаче е студентите да знаят, че не от всяка специалност и вуз можеш да продължиш във всяка магистратура и университет на Острова. Някои от тях са с много стриктни изисквания към хорариума часове в академичните справки, други поставят висока летва за английски - ако за бакалавърска степен можеш да отидеш с резултат от IELTS 5,5 или 6, то за магистратура се иска 6,5 поради по-сложния академичен език, с който се налага да боравиш. Някои от топуниверситетите като London School of Economics, Сити юнивърсити или Оксфорд
искат да бъде положен и още един изпит - GRE
който е изключително тежък и свързан с математическите познания. Всичко това трябва да бъде проверено предварително, за да няма неприятни изненади. От януари и проект "Световно образование" ще прави подобни анализи за своите кандидати къде имат възможност и право да кандидатстват, за кои вузове им се налага да доучват, като първоначално тези консултации ще бъдат безплатни.
Кандидатстването за магистратура става с академична справка, CV и мотивационно писмо. За разлика от бакалавърската степен, където сроковете са фиксирани, тук можеш да подадеш документи по всяко време. След като получиш информация от университета, че си приет условно, кандидатстваш за кредит. Ако бъдеш приет окончателно, парите се привеждат директно на висшето училище. Компанията за студентски кредити във Великобритания препоръчва обаче кандидатстването за кредита да стане до май, за да имат време да разгледат кандидатурата ви, ако искате да започнете обучението си през септември. В противен случай има риск одобрението, и съответно парите, да закъснеят.
Не е необходимо да изчаквате да си вземете дипломата
- може да вземете от университета финална академична справка с оценките си и с информация, че предстои издаване на диплома, тъй като у нас този процес твърде често се развива бавно.
Според Христова част от причините, които могат да спънат студентите ни, са свързани с несъответствието между академичните планове на българските и чуждите университети. Друг проблем може да се окаже слабият английски на много от студентите. Едно неотдавнашно допитване между около 3000 студенти показало, че значителна част от тях не са уверени в доброто ниво на своя английски. Ако обаче го владеят добре, най-вероятно ще намерят своя университет в огромния списък от магистърски специалности, които се предлагат. Парите за издръжка могат да бъдат набавени пък от студентска бригада.
Не очаквам масово изтичане на мозъци
Много млади ще се върнат, за да растат в кариерата тук, смята Ирина Христова от "Интеграл"
- Г-жо Христова, колко са студентите, които учат в магистърска степен във Великобритания?
- Около 180 000 всяка година. От тях 60 000 са британци, 20 000 са европейци, а останалите са от неевропейски държави. С цел да увеличи броя на европейци и британци, които учат в британски висши учебни заведения, стартира тази реформа, която е силно подкрепяна и от местния бизнес. Проектът на закона е пуснат за обсъждане през март, а до май месец са получени над 700 мнения на големи фирми. Сред тях са компании "Ягуар", които имат база до университета Ковънтри и много разчитат на магистри, както и други големи британски компании.
- Кой ще замине, няма ли това да бъде поредното изтичане на мозъци?
- Отваря се една съвсем нова таргет група -отличниците, които досега нямаха финансова възможност да заминат. Тук са по-скъпите програми - 10 00, 15 000 лири за година. Но в тези висши училища се иска кандидатстване с предварително планиране няколко години по-рано. Специално тук не очакваме да има съществена промяна в бройката тази година, но през следващите три очакваме ръст от около 20% в топуниверситетите. В бакалавърските програми в последните 7 г. броят на записаните студенти в топуниверситети се увеличи двойно. Очакваме същото да се случи с магистърските.
И сега голям брой студенти, завършили университети тук, заминават за работа в чужбина, но започват от ниски работни позиции. Това е лесно заминаване. От друга страна, нашите дипломи на Запад не се котират толкова високо, че да ни се дадат ръководни позиции. Не е задължително тези, които отиват да учат там за 1 г., за да вземат магистърска степен, да останат там. В рамките само на година те ще получат много по-малък досег с тамошната действителност, отколкото бакалаврите, които са учили значително по-дълго. Освен това тези хора не са само студенти, част от тях са работещи хора, млади професионалисти. Някои вземат отпуск, за да отидат и да се върнат, за да растат в своята фирма. Категорично се разграничавам от твърденията, че това е нова емиграционна вълна или изтичане на хора.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
