Събота,

Улицата не може да определя бъдещето ни

От: Стела Стоянова -
A
A
A
  • Партийни и корпоративни интереси подмениха протестите, казва доц. Антоний Гълъбов в специално интервю за СТАНДАРТ
  • В момента сме премиерска, а не парламентарна република, трябва нов баланс между изпълнителна и законодателна власт
  • Прекият избор на президент не е адекватен в една парламентарна република
  • Без смислен дебат и една нова конституция може да бъде режисирана
  • Броят на депутатите е второстепенен въпрос

- Доц. Гълъбов, как гледате на така нареченото Велико народно въстание, което в четвъртък  имаше второ издание? Успя ли в мисията си то?

- По-скоро е криза в сценария, криза в жанра. Великите неща нямат номерация, а когато започнат да наподобяват сапунен сериал, няма как да бъдат определени като велики. И е очевидно, че отзвукът на това, което се случи на втори септември вечерта, е достатъчно показателен. Слушам много внимателно това, което се коментира, но отвъд опита за пропагандни внушения не виждам реалност, която да удържа онзи граждански характер на протеста, който в началото беше ясно различим между партийните и корпоративни интереси.
- Много хора с идеали бяха въвлечени в нещо съвсем различно...
- Така е, и аз се опасявам, че днес отново ще се опитат да действат по тъмно. Надявам се, че полицията е предприела необходимите действия за това, но виждам, че това е все повече партиен и корпоративен протест, отколкото граждански.
- А каква ще бъде съдбата му според Вас, какво бъдеще има?
- Трудно е да се каже. Това, което се вижда, е че има изчерпване  на ПР-ходовете, все повече усилия да се поддържа енергията на протеста. Но истината е, че протестът не се разви. Протестът не надмина онзи хоризонт на нещо, което казва "Дай сега да подадат оставка, а после ще мислим какво ще правим". А това е инфантилизъм.
- Протестът не излъчи алтернатива, но не е и длъжен да го направи...
- Проблемът е в друго - протестът не се разви нито като говорители, нито като послание, нито като предложения за алтернативен ред. Искането на оставка не е дневен ред. Искането на оставка е еднократен акт. Въпросът е какво става след това, а именно този въпрос засяга живота и благосъстоянието на българските граждани. В момента и от протестиращи, и от политици чуваме, че най-важно е оставката, а какво става после - ще решим. Само че в едно нормално функциониращо общество няма такъв разговор. Не може по този начин да се определя бъдещето на България. Не е нито времето, нито мястото улицата да определя каквото и да е. Бъдещето на България се определя от легитимните институции.
- Всъщност площадът доста често е определял бъдещето на България...
- Да, и може би отчасти заради това сме стигнали дотук. След като веднъж имаме изградени демократични институции, би трябвало всичко да преминава през тях, а не през площади и улици.
- Какво според Вас ще бъде бъдещето на протестите? Особено ако се има предвид, че се очаква и икономическа криза и могат да се влеят нови протестиращи?
- Може би ще продължат да броят дни. Долавям и някаква плаха надежда при организаторите, че ще се добави някакъв социален елемент към протеста. Ако в момента спре държавата, това ще се случи незабавно. С други думи, ако в момента имаме блокиране на институциите, икономическата криза ще ни засегне много по-тежко, отколкото ако имаме работещи институции. За мен няма значение кои са партиите, които управляват - те имат задължения, които трябва да изпълнят пред българските граждани. И тези задължения са да поддържат в нормално състояние българските институции и да разработват много важни планове, за които дори вече се закъснява. Защото до края на годината България трябва да има яснота какви проекти иска да реализира през следващите три, седем и десет години. А в момента това е толкова далече от вниманието на обществото, че се безпокоя, че някой умишлено се стреми да подмени дневния ред на България.
- Как гледате на идеята за Велико народно събрание и нова конституция?
- Това е глобален отговор на глобална претенция. Ако искаме да променим системата, ако искаме да променим начина, по който са организирани и функционират властите, начинът е само този. Защото има един много сериозен набор от въпроси, който след 30 години, откакто функционира тази конституция, трябва да бъдат обект на обсъждане. Факт е, че тази конституция има сериозни системни проблеми, които за тези 30 години се проявиха многократно. Така че няма основание да се  съмняваме в необходимостта от конституционен дебат. Съвсем друг е въпросът, че в условията на толкова открита и непримирима конфронтация този дебат може да бъде по някакъв начин потиснат от уязвено его, от засегнати корпоративни интереси. От всичко това, което виждаме от повече от два месеца.
- Тоест новата конституция също може да бъде режисирана от определени хора?
- За съжаление, ако не проведем смислен дебат, ако не се опитаме да включим максимално широк кръг от гледни точки в този разговор, може би няма да успеем да създадем една Конституция, която да е устойчива и да няма този преходен характер, който имаше Конституцията от 1991 година.
- Според Вас, кои са основните дефекти на тази конституция?
- Основният дефект е много силната изпълнителна власт. Балансът между изпълнителна и законодателна власт е нарушен. Конституцията произвежда премиерска, а не парламентарна република. Но за да бъде решен последователно този въпрос, е необходимо ново административно-териториално деление на страната. Имаме много голям брой общини, а по-голямата част от тях нямат необходимия капацитет, за да развиват територията. Това са много сериозни въпроси. Това са въпроси, не по-малко сериозни от безкрайно предъвкваните теми около съдебната власт. Имаме нужда от нов баланс между изпълнителна и законодателна власт.
- А президентската?
- За пореден път сме свидетели на президент, който смята, че тъй като е избран пряко, това му дава възможността да е нещо като арбитър, като началник на другите власти. Това означава, че прекият избор не е адекватен в една парламентарна република. Президентът има много сериозни възможности за въздействие, но в съдействие с останалите власти. А това, което в момента виждаме, е че може да бъде допусната ситуация, в която президентът блокира останалите власти, което също е неприемливо за една моделна Конституция.
- А как гледате на идеята за намален брой депутати?
- Това е второстепенен въпрос. Основният е свързан с представителността на отделните територии и отделните групи в обществото. Трябва да се прецени, дали по-малкият брой депутати няма да ощети определени по-малки групи в обществото, които също имат право на участие в политическия живот.
- Ще има ли оставка, или ще има Велико народно събрание?
- Редът, който предложи премиерът е следният - постигането на съгласие за ВНС, е денят, в който той ще подаде оставка. Ако бях на мястото на опозицията и исках да отида на избори, щях да събера подписите, само и само по-скоро да изляза на избори. Но виждаме, че БСП прави точно обратното, което означава, че не иска избори. В тази обърната оптика, не виждаме по-съществените неща.
- Ако се стигне до избори сега, имате ли прогнози колко партии ще попаднат в парламента?
- Много важно е как ще стигнем до тези избори. Ако те са редовни и са през март, е едно, друго е ако са за Велико народно събрание. Ще е важно в какво състояние са политическите партии и как те ще изработват своите предложения за Конституция, защото е ясно, че предложението на ГЕРБ е само едно от възможните. Последното ВНС работи по седем или осем проекта за Конституция, така че е много важно дали партиите ще успеят да осмислят идеята за диалог с гражданите и да предложат смислени конституционни инициативи. Сигурното е, че то ще е фрагментирано, ще има между седем и осем парламентарни фракции - нещо, което не е добра новина. Но в крайна сметка е отражение на състоянието на обществото.
- Като преподавател по политология в Нов български университет, коментирате ли със студентите си тези теми?
- Разбира се. Големият въпрос е, че самата култура на протеста в българското общество се променя и, за съжаление, със смяната на поколенията не виждаме по-високо равнище на гражданска компетентност. Част от начина, по който се протестира в момента, напомня по-скоро селски бунтове, отколкото граждански протест. Много важно е като част от грамотността на съвременните граждани да знаем какво означава право на протест, но и да знаем кога и от кой момент нататък имаме злоупотреба с право.

Коментари

Сортирай по: Новите първо

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички