- Гласуването за Караянчева бе очаквано, ролята на парламента трябва да се промени, казва социологът Васил Тончев, директор на "Сова-Харис" в специално интервю за вестник "СТАНДАРТ"
- Пренесохме битките между партиите в Европарламента заради провинциалния си комплекс
- И Истанбулската конференция, и македонското малцинство бяха привнесени отвън
- Споровете около новата конституция вече нямат актуалност
- Електронно гласуване - да, машинното е просто излишна маневра
- Засега Цветанов не получава голяма обществена подкрепа
- БСП се мобилизира с прекия избор за Нинова
- Г-н Тончев, как ще коментирате дебата за поисканата от ДПС и БСП оставка на председателя на НС Цвета Караянчева и подкрепата, която тя получи за оставането си на поста?
- Очаквано гласуване. Мнозинството си е защитило позицията.
Смятам, че е наложително ролята на парламента да се промени, но тези промени трябва да се мислят в следващия парламент, с нова организация, ново ръководство и по нов начин. На този етап няма как да имаме някакви конкретни очаквания от това гласуване и проблемът тук не в Караянчева, а в цялостната визия и работа на парламента. Всички упрекват Бойко Борисов, че е принизил ролята на институциите, но дори и да е така не мисля, че вината е само негова. Той е принизил ролята им, защото са му позволили да го направи. Благодарение на авторитета си и на политическото си влияние той е успял да се наложи. Дебатът трябваше да го има, защото тези проблеми трябва да се поставят в публичното пространство, но това може да се реши само с нова конфигурация в следващия парламент.
- Защо вътрешнополитическите битки у нас бяха пренесени в Европейския парламент? Кой печели от това?
- Това са някакви вътрешнополитически сметки. Резултат от провинциалния комплекс, който имаме не само като народопсихология, но най-вече изразен в политическите среди. Ние чакаме някой друг да дойде и да ни разреши проблемите, нещо, което е абсурдно. Ние трябва да се опитваме да се справяме сами, а не да ги изнасяме на такива форуми.
- Резолюцията за България отново накара властите у нас да предприемат стъпки за ратифицирането на отхвърлената от съда Истанбулска конвенция. Защо тази разделителна линия отново излезе на дневен ред?
- Тя ни беше спусната отвън. Мисля, че няма нито една основна политическа сила, която би я поставила, тъй като знае, че това ще й донесе негативи. В Европейските институции и най-вече в Европейския парламент ЛГБТ-лобито е доста силно, така че това ни беше поднесено от тяхна страна като бонус към това, което ние сами си сервирахме.
- Как според Вас ще се отрази на страната ни приетата от Европарламента резолюция?
- Моето мнение е, че това е поредният акт, който ни поставя в негативна светлина. Във вътрешнополитически план тя няма да има някакво съществено влияние и среда, в която да нанесе някакви поражения или пък дивиденти.
- В резолюцията се говори и за признаване на македонско малцинство в България. Каква е оценката Ви за това и защо тази чувствителна тема се поставя в Европа сега?
- Това е поредната тема, която е поднесена отвън и беше неочаквана за българските представители, независимо от кой политически цвят са. Това обаче ни поставя и друг важен въпрос - да прегледаме и осмислим нашите претенции към Македония и да направим нов прочит на историята, от гледна точка на бъдещето. Ние казваме, че до 45-46-та година сме имали обща история, след това имаме разделена история, а пък накрая има македонска нация. След като има македонска нация, значи теоретично може да се допусне, че тук е възможно да има и хора, които желаят да се идентифицират като македонци. Ние сме изключително чувствителни на тази тема, защото знаем, че всички в един момент в историята сме били българи, но така или иначе това са реалностите сега. Смятам, че това ни засяга по идентичност, но в никакъв случай не е политическа опасност, защото е нещо безсмислено. Логично е ние да признаем възможността за македонско малцинство, защото в момента има отделна македонска нация.
- Как ще коментирате новото искане от страна на президента към Конституционния съд, в което той посочва, че промени във вече внесен проект за нова конституция може да прави само Велико народно събрание?
- Всички тези спорове около новата конституция нямат актуалност. Нова конституция може да се изработи тогава, когато има национален консенсус. Когато има такава необходимост, която е очевидна и се приема от общественото мнение, тогава политическите партии трябва да застанат и да отговорят на тази потребност. В момента въпросът беше внесен изкуствено. Управляващите прегърнаха тази идея, а сега топката се прехвърля по един нов начин. Всички тези спорове в момента са "клатене" на въздуха. Истината е, че от предложените сега промени за нова Конституция 90% могат да станат и без Велико Народно събрание, така че това е просто едно разнословие.
- Каква е оценката Ви за протестите, които продължават вече повече от 95 дни? Виждате ли някаква промяна в тях?
- Протестите минаха по един логичен път. Безспорна е частта с намаляването на активността, но протестът изигра и продължава да играе съществена роля в настроенията, нагласите и оценката на хората. Сигурен съм, че ще повлияе и върху електоралните нагласи в следващите избори, така че в тези параметри протестът беше полезен, защото активизира общественото мнение и го фокусира върху политическите процеси. Да очакваме обаче някакви революционни промени, първо е нереалистично, второ не е и полезно, защото като цяло революциите нямат благоприятен ефект за обществото.
- Голяма част от протестиращите искат въвеждането на електронно гласуване. Смятате ли, че България е готова да приеме този метод?
- Първо да изчистим смисъла на въвеждането. Електронно и машинно гласуване са два различна метода. Да, има смисъл да се въведе електронно гласуване, от гледа точка на българите, които живеят в чужбина. Това са хората, които са най-големият външен инвеститор в нашата страна и ние трябва да се стремим колкото се може повече да ги интегрираме към родината им. Също така трябва да им дадем право да се месят в нашите вътрешни работи и да участват в нашия вътрешнополитически живот. Съвсем елементарно е да се разреши да се гласува по пощата, така както се гласува от край време във Великобритания, САЩ и още редица развити демокрации. За дистанционното гласуване може да се намерят варианти да става й електронно, в това има голям смисъл. За мен обаче машинното гласуване е просто една излишна маневра. Всички проучвания показват, че то няма да доведе до нищо по-добро от това, което имаме, с изключение на ускоряването при самото преброяване, но пък за население като нашето го смятам за излишно. В момента ситуацията при нас е още по-безсмислена, защото по закон ще може да се гласува и машинно и чрез бюлетини.
- Очаквате ли оставка на правителството и предсрочни избори?
- Правителството успя да забави този процес, оттук нататък то е излишно. Възможно е, но е излишно и няма да доведе до нищо хубаво. До изборите имат да се свършат доста неща. Правителството под натиск и на протеста, и на опозиционните сили има много по-успешен вариант да се справи с кризисните ефекти, които има в момента в държавното управление, отколкото ако сега се направи служебен кабинет. Общо взето този голям спор е свързан с това, кой да получи някакви предимства на следващите избори, което обаче не е чисто и от двете страни. Миналата година имаше избори, даже 2 пъти, защо никой не ги оспори? Не мисля, че редовните избори са чак толкова нечестни и изкривени до такава степен, че да не може да им се вярва.
- Напоследък все повече се говори, че полицаите са готови на стачка, ако не им се увеличат заплатите. Възможно ли е това наистина да се случи и полицаите и протестиращите да се озоват от една и съща страна?
- Не, едва ли. Полицаите могат да си направят своите синдикални искания и да тръгнат да ти отстояват, но вариантът да застанат на една страна с протестиращите вече ми изглежда като държавен преврат. Ако и полицията и жандармерията се обърнат към държавните институции и вървят срещу тях това значи тотален хаос в държавата. Макар, че войната, която се провежда е между институциите в България и сама по себе си е много опасна. Това е нещо, на което не сме ставали свидетели досега. Но все пак някак си да се противопоставят не политическите партии, а държавните институции - правителството и президентството, излиза извън зададената рамка от българската конституция за уреждане на политическия живот на страната. Надявам се да не се стига до подобна ситуация.
- Какво бъдеще виждате за новата партия на Цветан Цветанов, смятате ли, че ще влезе в парламента?
- От изследванията, които сме правили в началото на месец септември тя не получаваше широк обществен отзвук и нямаше индикации, че може да получи голяма обществена подкрепа, но пък знаем, че той е изключително активен и може да обиколи страната и три пъти, ако трябва. Вероятно ще събере някаква подкрепа, но не мисля, че може да стане масова партия, която да се намеси съществено в политиката. Той по-скоро би могъл да гравитира около някои десни политически субекти, които са по-малки, с надежда да се добере до следващия парламент.
- Каква е оценката Ви за партията на Слави - тя стои в сянка, но въпреки това вече две проучвания й дадоха 600 000 гласа и мястото на трета сила в Народното събрание. Какво сочат Вашите данни?
- Не би трябвало да се говори с абсолютни числа, защото те могат да станат и повече от 600 000, но може да станат и доста по-малко. Така или иначе чисто имиджово неговата партия стои много добре и това го показват всички социологически сондажи. Одобрението към него е на много високо ниво и има големи перспективи за сериозно присъствие в следващия парламент. Това се дължи на неговата публична дейност и имидж, който е изградил през годините. Как това ще се превърне в политическа оценка и върху електоралната активност е друг въпрос. Всичко зависи от това как той и неговият екип ще се представят в предизборната кампания. На база количеството от неговите депутати е възможно той да бъде балансьорът, който да определи кой да направи следващото правителство - ляво или дясно.
- Стабилизира ли се БСП след избора на Нинова и юбилейния 50-и конгрес и има ли шанс соцпартията да спечели изборите?
- Последните избори бяха сериозен успех за лидерката на партията, която успя по категоричен начин да се наложи и да подреди партиите така, както тя искаше. Тя получи подкрепа на партийната маса в по-ниските етажи и симпатизанти на партията, за разлика от по-високите. Успя също да се наложи по убедителен начин, така че от тази гледна точка партията е в едно добро състояние и самите вътрешни избори доведоха до процес на мобилизиране от страна на партийните маси, което също е добър показател за социалистите. Оттук нататък има доста тежък път, но безспорно е, че имат шанс да станат и първа политическа сила на следващите избори, като се има предвид, че водещата политическа сила през последните години - ГЕРБ, е в доста трудна ситуация, на базата на вече изчерпващия се трети мандат, който управляват.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
