- Песимистично настроена съм по отношение на бързото възраждане на българското село
- На едно от първите места по смъртност сме в Европа
- Липсва интерес на младите хора към науката
- 60 - 80% от постройките в гетата са незаконни
- В 156 града има 194 махали
- Липсата на работна ръка се усеща във всички икономически сфери
- Напоследък раждаемостта при тях рязко намалява, казва ръководителят на секция "Икономическа и социална география" в Национален институт по геофизика, геодезия и география (НИГГГ) към БАН проф. Надежда Илиева
- Проф Илиева, ръководите екип от учени от БАН и СУ „Св. Климент Охридски“ по проект, свързан с ромското население в България. Какво сочат междинните резултати?
- На първо място бих отбелязала, че не се знае точният брой на ромите у нас. От актуалното преброяване на населението получаваме информация за етническата принадлежност, но цифрите са доста изкривени. Тъй като ромите не притежават т.нар. преферирано етническо самосъзнание. Те се самоопледелят или като българи, или като турци, имаме и турски роми които все още се наричат милет – те говорят турски, изповядват мюсюлманска религия и искат да бъдат по-добре приемани в обществото.
Към момента ромското население в България наброява около 720 000 души. Но у нас липсва картировка на ромските квартали. Общините не водят такава статистика.
В Асеновград например, по кадастралната карта фигурират едва половината от сградите в квартала.
- Вярно ли е, че 80 процента от къщите на ромите са незаконни?
- Да – между 60 и 80%. Поискахме от всички кметове в страната да очертаят на сателитно изображение на ромските квартали. Половината от тях не се отзоваха и това наложи ние да правим теренни проучвания.
- А каква може да е причината? Да не би да е поради факта, че ромите обикновено гласуват за определени политици, близки до градоначалника?
- Вижте, политиката не е цел на изследването ни. Идеята е резултатите от него да бъдат предоставени на регионалното министерство, тъй като ние в БАН живеем с мисълта, че трябва да сме полезни на държавата и обществото.
Работихме и с ромски пастори. Направихме дигитализация на сградите в тези квартали. Изготвихме също така индекс на пространствена сегрегация, с който са свързани много показатели като например, гъстота на застрояването, динамиката в движението на населението, достъпът до социални услуги, до училища и т. н.
Местните власти предпочитат етническия мир, държавата тотално е абдикирала от ромските пространства. Знаете, че според Закона за устройство на територията до един месец от началото на незаконното строителство съответната сграда трябва да бъде съборена. А ромите живеят по този начин с години – второ, дори трето поколение.
Те често казват: „Ние се разбрахме с кмета да не бута нито една къща“.
Освен това се оказа мит, че разчитат на социални помощи. 50 – 60 процента се осланят на доходите от чужбина, което също говори за провала на държавата за интеграцията на пазара на труда при този етнос.
- Изследването ви обхваща само градовете.
- Точно така. В общо 156 града са формирани ромски квартали. А в София, Пловдив, Варна, Бургас и други по-големи градове има по няколко такива.
В България съществуват 194 махали - в градовете.
- А как местните власти приобщават в обществото многото на брой ромски деца?
- Напоследък рязко намалява раждаемостта при тези семейства. Те посочват две причини за това. Първата е масовата им миграция към чужбина. Докато преди години мигрираше само един член от семейството, сега вече тръгват всички. Другата причина е повишаването на образователното равнище там. Променя се и ценностната им система. За съжаление, много по-успешна е интеграцията на ромите ни извън страната, тъй като те виждат там друг свят. Не живеят отделено от останалото население, децата им учат в смесени паралелки. Докато у нас над 40 процента от тях са в сегрегирани училища. Ромите казват: „Ние искаме нашите деца да са образовани и да живеят добре и затова раждаме максимум до три в семейството“.
- Преди малко повече от година бяхте казала, че една трета от селцата ни ще останат без жители. Има ли шанс там да се върнат млади българи от чужбина, които да се занимават със земеделие и скотовъдство или с малък бизнес?
- По принцип съм песимистично настроена по отношение на бързото възраждане на българското село. Но ние се намираме в една от най-благоприятните в климатично отношение територии и няма как тези пространства да останат празни.
- В кои сектори можем да привлечем наши сънародници?
- Липсата на работна ръка се усеща във всички икономически сфери. Има глад и за нискоквалифицирани, и за висококвалифицирани кадри.
- А повишава ли се интересът на младите хора към науката?
- Няма как да стане това при положение, че всеки млад човек иска добро възнаграждение. А нито в науката, нито в учителската професия, заплатите са толкова привлекателни.
- Все още ли България е на едно от първите места по смъртност в Европа?
- За съжаление, да. Няма как скоро да бъде променена картината, тъй като причината е застаряването на населението.
- Някои експерти твърдят обаче обратното. Според тях с помощта на медикаменти възрастните хора отслабват, с което пък се удължава животът им...
- Да, но това води до натрупване на население в над трудоспособна възраст. И няма да понижи смъртността.
- Кои трябва да са първите няколко стъпки на държавата, за да интегрира отделните етноси?
- Образование, образование, образование, образование!
Всичко у нас идва от сегрегираните пространства. Стереотипите и предразсъдъците са също сериозен проблем, тъй като ромите не живеят в смесени среди, както е било по времето на социализма. А най-големият парадокс е, че в България се изсипаха много пари за интеграцията, но резултати няма. Напротив, наблюдава се по-голямо капсулиране на тази общност. В чужбина децата веднага научават езика, интегрират се на пазара на труда и започват да работят. И като се върнат в България строя къщи.
- Как ще се справим с ромските проблеми, в крайна сметка?
- Всичко зависи от местните власти.
- Които обаче нямат хабер, според Вас.
- Уви, да.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
