Краят на 51-то НС удобно слага край на комисията, която трябваше да разследва „дълбоката държава“ у нас
Когато през януари 2025 г. лидерът на ДПС и председател на ПГ ДПС-Ново начало Делян Пеевски обяви, че започва институционална битка по осветяване на дейността на спекуланта Джордж Сорос, едва ли обикновените хора в България разбираха, че това ще е битка по отвоюване на държавата от задкулисието. Което 35 години се е просмукало във всички сектори и институции на страната.
„Няма да позволя България да бъде частна държава на Сорос“, каза той в началото на 2025 г., като думите му бяха последвани от конкретни политически действия. За първи път в най-новата история на страната темата за влиянието на Джордж Сорос беше извадена от медийната публицистика и пренесена в институционалното поле на Народното събрание. Пеевски не говореше за абстракции. Той настоя за създаване на временна парламентарна комисия, която да разследва дейността на Джордж Сорос, сина му Александър Сорос и финансираните от тях фондации в България – в съдебната система, медиите, неправителствения сектор и политическите процеси.
„Това трябва да бъде мащабно разследване. Нека видим дали има кураж в този парламент“, заяви Пеевски пред журналисти. И добави фраза, която се превърна в негова политическа марка:
„Соросовите мрежи контролират България от години. За Алекс Сорос България е феодално владение.“
Една комисия, много страхове
Проектът за създаване на Временна комисия, имаща за цел установяването на факти и обстоятелства, свързани с дейността на Джордж Сорос и Александър Сорос и техните фондации, които финансират български физически и юридически лица и неправителствени организации, бе внесен от депутатите от ПГ на ДПС-Ново начало в парламента. Предложението носеше подписите на председателя Делян Пеевски и всички народни представители от групата. С него те настояха за установяване свързаността на политически партии, магистрати, образователни институции, медии, бизнес структури и органи на държавна власт със Сорос. В мотивите вносителите поискаха народните представители да проучат действащата от 1990-та година мрежа от лица и структури, изградена около основната фондация на Сорос “Институт Отворено общество”.
Според вносителите през изтеклите десетилетия тези лица, освен в неправителствения сектор, постепенно са внедрени в администрацията, образователните институции, политическите партии, съдебната власт, медиите и бизнеса, което е създало условия за скрито влияние върху основните обществено-политически и икономически процеси в страната.
В мотивите се посочваше, че мрежата от лица и структури създава заплаха за правовия ред в държавата, тъй като тези действия, при положение, че се финансират и координират от Джордж Сорос и Александър Сорос и техните фондации, са изцяло в частен интерес. По този начин се компрометират основните принципи на демокрацията и се рушат устоите на държавата, защото овладяването на властовите структури, на политическата и на обществената система в страната, в услуга на един човек, не води до нищо друго, освен на практика до диктатура. Парламентарната група на ДПС-Ново начало настояваше след завършването на работата на парламентарната комисия да бъдат предприети адекватни мерки за премахване на това влияние и елиминирането на възможностите за подобно вмешателство, насочено срещу националните интереси на България и сигурността на хората.
В кулоарите на парламента Пеевски се зарече: “Като дойда на власт, ще изчистя България от соросите”.
Историята на дълбоката държава
Историци припомниха, че Андрей Луканов създаде привилегиите за фондация “Отворено общество”. С постановление на Министерския съвет №76 от 20 юли 1990 г. той освободи от мита, данъци и такси фондацията и даренията за нея. И не само това - Министерството на финансите се задължава периодично да внася в левовата сметка на фондацията като участие на държавния бюджет суми, равни на дарените валутни средства по обменния курс на БНБ.
Сорос не си играе на дребно, а овладява цели държави. Големият му удар е на 16 септември 1992 г. Датата остава в историята като Черната сряда, а Сорос става известен като „човека, който взриви Централната банка на Англия“. Спекулацията срещу английския паунд му носи 1,1 милиарда долара чиста печалба само за един ден. Лирата скоростно губи 14% от стойността си, Bank of England е на колене, а оттогава англичаните не искат и да чуят за еврото. Две години и половина по-рано Джордж Сорос идва у нас и полага основите на бъдещия си Управителен съвет - кръг от негови проксита, чрез които в следващите години ще осъществява влиянието си в обществените и политически процеси в страната. Внимание! Сорос залага само на кадри от СДС, но забележете – единствено на хора, които са ренегати от бившата БКП или родово са свързани с БКП.
Демокрация без избори
Затова сега, повече от 35 години по-късно, в сърцевината на борбата за държавността стои въпросът, който Пеевски формулира директно, без езика на експертите: кой управлява държавата. Според него неправителствени организации, финансирани от чужди фондации, отдавна са се превърнали от коректив на властта в нейна задкулисна сянка.
„Тези хора не се явяват на избори, но пишат закони, диктуват политики и натискат институциите“, заяви Пеевски, коментирайки ролята на контролирания от Сорос НПО сектор. С две думи проблемът не е в отделни организации, а в мрежовия модел на влияние, при който частен капитал се превръща в политически фактор.
„Това не е гражданско общество. Това е паралелна власт“, казва Пеевски.
Един от основните мотиви в антисоросовата реторика на Пеевски е твърдението, че моделът „Отворено общество“ създава демокрация без народен суверенитет. В неговите думи реформите не идват от избирателя, а от доклади, грантове и „правилните“ експерти.
„Фалшивият свят на Сорос трябва да бъде разрушен“, заяви Пеевски в момент, когато парламентът обсъждаше повторно идеята за анкетна комисия.
По думите му под прикритието на европейски ценности се прокарват решения, които „лишават държавата от правото ѝ сама да определя бъдещето си“.
От думи към действия: анти-Сорос комисията
След месеци на дебати и два опита за създаване на комисия, Народното събрание на 5 ноември 2025 г. гласува създаването на временна анкетна комисия за разследване на дейността на Джордж и Александър Сорос и техните фондации в България. Мнозинството беше убедително: 111 гласа „за“ срещу 51 „против“ и 43 „въздържали се“.
Комисията имаше за задача да „установи факти и обстоятелства относно дейността на Джордж и Александър Сорос, които финансират български физически и юридически лица и неправителствени организации“, както и да провери свързаността им с политически партии, магистрати, медии и държавни структури. След гласуването Пеевски коментира: „Това не е лов на вещици. Това е защита на държавата.“ Целта, според инициаторите, беше да се „разкрият механизмите на влияние“, които според тях съществуват от десетилетия.
Комисията обаче не започна работа гладко. Първото й заседание на 2 декември беше провалено поради липса на кворум, след като част от депутатите, къде от страх, къде от стари зависимости, отказаха да участват.
Опити за блокиране и предстоящ край
Дори след съставянето си комисията продължи да бъде обект на политически спорове. През декември 2025 г. групата на ГЕРБ внесе в деловодството на Народното събрание проект на решение за закриване на анкетното парламентарно звено за разследване на Сорос и неговото влияние в страната, аргументирайки се, че НС няма легална база да разследва частни лица и фондации и че такава комисия „подкопава гражданското общество и демократичните принципи“.
Предложението за закриване дойде в период, когато 51-то Народно събрание вече беше в края на мандата си и на прага на предсрочни избори, което прави продължението на работата на комисията зависимо от политическата воля на следващия парламент. Това фактически постави под въпрос смисъла на цялото начинание, тъй като времето за работа бе ограничено и резултатите — несигурни.
България не е изключение
България далеч не е първата държава, в която национално отговорни политици като лидера на ДПС Делян Пеевски влизат в открит сблъсък със Сорос. Унгария още преди години обяви открита война на фондациите на Сорос. Правителството на Виктор Орбан закри Централноевропейския университет в Будапеща, въведе законодателство срещу външно финансирани НПО и ясно заяви, че няма да позволи „частни мрежи да диктуват държавната политика“.
Полша последва подобна линия, ограничавайки влиянието на НПО в съдебната и образователната система и влизайки в остър конфликт с либерални мрежи, свързвани със Сорос. Словакия, Чехия и Румъния преживяха свои версии на този сблъсък – с протести, политически кризи и обвинения в „външно дирижирани реформи“.
Израел също предприе законови мерки срещу НПО, финансирани от фондации, свързвани със Сорос, обвинявайки ги, че подкопават държавната политика за сигурност.
Дори в САЩ, родината на Сорос, редица щати и политически движения открито критикуват ролята му във финансирането на прокурори, активистки кампании и съдебни реформи. Особено силни са критиките след идването на власт на президента Доналд Тръмп и американската Републиканска партия. Общото между всички тези случаи е едно: държавите реагират, когато усетят, че губят контрол върху собствения си политически процес.
Държава с главно „Д“ срещу задкулисието
Точно заради опита на Пеевски да извади на светло всички задкулисни връзки на Джордж Сорос и неговите пипала в България, българските политически сили, създадени и захранвани с парите на „Отворено общество“ – ПП-ДБ днес все по-ожесточено се опитват да изграждат неговия негативен публичен образ. Разбирането, че когато една информация е с източник човек, за когото е изграден очернен имидж, ще омаловажи разкритията му, е в основата и на всички медийни кампании, които се провеждат от тях. А репликата на Пеевски към един от лидерите на ПП Асен Василев: „Ще направя държава с главно „Д““ бе превърната в основна опорка на соросоидите срещу лидера на ДПС. Докато в действителност думите на Пеевски бяха абсолютно ясни и недвусмислени – той иска да върне държавата на суверена, отнемайки я от задкулисните играчи, които вече 35 години я владеят абсолютно неправомерно.
В крайна сметка сблъсъкът между Пеевски и Сорос не е личен и не е от вчера. Това е сблъсък от повече от десетилетие и е между два модела на управление: държава с ясно носена отговорност срещу управление чрез мрежи без избори и без отчетност. Това е битка за смисъла на държавата в XXI век.
Дали тя е суверенен политически субект, който сам определя посоката си, или е територия, управлявана от мрежи, експерти и фондации с глобален дневен ред. Затова и войната срещу Сорос не приключва с една комисия. Тя е част от по-голям процес, в който все повече държави казват едно и също: изградената от Сорос мрежа на влияние не може да бъде заместител на народния вот, а филантропията – инструмент за власт.
В този смисъл Пеевски може да бъде критикуван, отричан или подкрепян. Но темата, която той отвори, вече не може да бъде затворена. Защото зад името „Сорос“ стои въпросът, от който политиката бяга най-много: кой всъщност управлява. И очевидно в България единствено Пеевски не се страхува да задава този въпрос.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
