Новият парламент! Три знака ще има ли правителство

Два от тях ще прояснят ситуацията още в първите часове на днешното тържествено заседание

Новият парламент! Три знака ще има ли правителство | StandartNews.com

Три знака ще даде новият парламент за възможността да излъчи правителство.

Два от тях ще прояснят ситуацията още в първите часове на днешното тържествено заседание на Народното събрание, което трябва да ознаменува конституирането му с избора на негов председател и заместници, и посланията в речта на президента Румен Радев, с които държавният глава ще даде тон за песен на вече скараните като след цял мандат политически сили.

Две са и обстоятелствата, които коренно различават днешните реалности от даденостите през изборна 2021-а. ГЕРБ излезе от изолацията, в която изпадна на трите вота през миналата година, и заедно с коалиционния си партньор СДС се класира първа на изборите през октомври. Това променя вектора и патоса на дебатите в обединяващата останалите анти-ГЕРБ риторика и избистря физиономиите им, унифицирани от нея.

А войната в Украйна прокара непреодолими разделителни линии между различните партии, почти заличавайки традиционния опонент на десницата в лицето на БСП от левия политически сектор, на чието място се възправи „Възраждане“ и чиито политики с лекота облада „Продължаваме промяната“. Доколко устойчиво е тяхното положение предстои да се види през следващите месеци, тъй като и двете партии са сравнително нови и още не е ясно дали не влизат в политологичната категория „партии светкавици“, каквато се оказа бързо изпадналата от властовия терен „Има такъв народ“.

Но въпреки това лакмусите ще очертаят процесите още днес.

През продължилия цели 17 дни период между провеждането на изборите и свикването на 48-о Народно събрание прозвучаха послания от всички заинтересовани страни. А най-последователен в тях беше президентът Румен Радев, чиито позиции препотвърждаваше вицето му Илияна Йотова. Точно те се очаква да прозвучат и днес в пленарната зала с поантата, че политическите партии трябва да загърбят предизборното си говорене и да напрегнат разум и мишци за съставянето на управление, което да запретне ръкави за решаването на крещящите проблеми на гражданите, задълбочаващи се от поредицата вътрешно и външнополитически кризи. А за целта да загърбят егото си и широко прокламираните си опорни точки, с които се надвикват, за да афишират себе си и да се разграничават от останалите и да се съсредоточат върху онова, заради което хората все още ходят на избори и им дават макар и вече все по-оскъдното си доверие.

Дори и Радев да наблегне на най-шумната от тях – войната в  Украйна и действията на България в тази ситуация, която поне четири от тях – ГЕРБ-СДС, ПП, ДПС и ДБ, твърдо отстояват, това няма да излезе по-далеч от тезата му за последователност в любимите им „евроатлантически ценности“, както и съвет за дистанциране от пряка намеса във военните действия на 200 километра от границата на страната.

Тоест, с две думи, Румен Радев ще призове за разум и усърдие по посока на съставянето на сравнително устойчиво управление поне през близките месеци в името на държавните интереси и гражданите.

Вторият лакмус обаче ще бъде още по-показателен. И това е изборът на председател на 48-о Народно събрание. За разлика от традиционния подход то да бъде оглавявано от предложен от най-голямата политическа сила (в случая ГЕРБ-СДС) сега този терен изглежда твърде разкалян. Може би за пръв път в най-новата ни история четири партии и коалиции са номинирали свои кандидати и точно този факт навежда на мисълта, че три от предложенията – на ПП (Никола Минчев), на БСП (Кристиан Вигенин) и на „Възраждане“ (Петър Петров) са направени напук и ознаменуват опит за бламиране на самото конституиране на 48-ия парламент и старта на работата му. Защото без председател и зам.-председатели Народното събрание не може да започне работа.

И тук, макар номинираните да са четирима, вариантите изглеждат само два. За пръв между равни може да бъде избран или Росен Желязков, или сваленият такъв в миналия парламент Никола Минчев. Зад претендента на ГЕРБ-СДС със сигурност могат да застанат ДПС и „Български възход“. Но това няма да достигне заветната бройка от 121 депутати, за да бъде избран. Същото важи и за Никола Митев, когото със сигурност би получил подкрепата на БСП и ДБ като към бивш  партньор. А може би и на „Български възход“, но и тук аритметиката на излиза.

Към всичко това се добавя и фактът, че с изключение на ДПС и „Български възход“, останалите партии имат свои претенденти. А това означава, че всяка от тях ще пази гласовете си за своя кандидат, което усложнява още повече сметките. При това не е известно какви правила ще бъдат приети за гласуването на номинираните – дали това ще стане според големината на политическите сили или по азбучен ред. Както и дали ще се зачете възвърнатото през миналия парламент правило на падащия кворум, тоест, за прието да се смята решение, взето дори от най-малко 61 депутати. Или ще се настоява за представителната бройка от 121 гласа. Така че още преди да се проведе гласуването правилата ще предопределят и развоя.

Но отсега е ясно, че ГЕРБ-СДС може да утвърди претендента си Росен Желязков за пръв между равни само ако успее да „отцепи“ гласове от непримиримите си опоненти ПП или ДБ и БСП. Което ще бъде знак, че се отваря възможност и за успешни преговори за съставянето на правителство с техния първи мандат. Или, след провала на тяхната кандидатура в зависимост от реда на гласуването, да даде подкрепата си за Никола Минчев, когото макар да свалиха от поста в 47-ия парламент, не обругаха. И така да хвърлят мост към опита да направят правителство с мандата си, който неизбежно ще получат първи.

Отсега може да се каже, че шансовете за Кристиан Вигенин и Петър Петров са нулеви. Но за сметка на това разиграването на картата „председател на Народното събрание“ ще хвърли много светлина и върху опитите за съставянето на редовно правителство в този парламент и възможността най-малката и най-нова политическа сила „Български възход“ да стане най-решаващия фактор за това при връчването на третия мандат.

И тук на помощ идват фактите – както свалянето на Никола Минчев от председателския пост в 47-о народно събрание беше лакмус за първия успешен в най-новата ни история вот на недоверие към правителството на Кирил Петков, така и сегашният избор на пръв сред равни ще бъде лакмус за възможностите за съставянето на кабинет от 48-я парламент.

И накрая третият индикатор за жизнеспособността на новото Народно събрание ще бъдат общите послания в речите на лидерите на парламентарните групи и партиите. Няма никакво съмнение, че ГЕРБ-СДС, ПП, ДПС и ДБ ще натъртят на вече често заявяваните от тях „евроатлантически ценности“, което би трябвало да ги позиционира от една и съща страна и да означава единение помежду им.

Уви, това няма да е така. Защото към общата постановка „евроатлантически ценности“ ПП ще добави борбата с корупцията, под което те разбират борба с ГЕРБ. ДБ – съдебната реформа, под което те не просто разбират, а и посочват смяната на главния прокурор Иван Гешев. А ДПС остро ще настоява за незабавно решаване на кризисните за гражданите вътрешни въпроси и излизане от риториката на общите фрази по посока на външните фактори. С презумпцията, че въпросът за евроатлантическата ориентация на България е решен вече преди доста години и обсъждането му с днешна дата е просто опит за бягство от насъщните проблеми и прехвърлянето им от болната глава на здравата.

Няма съмнение, че „Български възход“ ще държи умерен тон. Както няма съмнение и за партизанските позиции, които ще заявят БСП и „Възраждане“, не толкова за да търсят пътища за единение в парламента, колкото отчаяно и за пореден път да се обърнат към собствените си избиратели, тъй като именно те са ги оставили в маргинална позиция заради присъствието им в този парламент.

Ето такъв интересен и непрогнозируем първи ден на 48-о Народно събрание предстои днес. С три лакмуса, които ще дадат може би не съвсем категоричния, но ясно ориентиран отговор на въпроса дали този парламент ще го бъде, дали ще има редовно правителство и с чии мандат ще бъде съставено то – с първия на ГЕРБ-СДС, с втория на ПП или с третия, връчен по избор от президента Румен Радев.

Разбира се, ако 48-ят парламент изобщо ще успее да стартира работата. Безпрецедентно за всичките 32 години от промените в България преди конституирането му този въпрос няма ясен отговор.

Интригата се заплита. И през днешния ден ще стане ясно дали той е първи за новоизбраното Народно събрание. Или последен.   

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай