Събота,

Невиждана помощ от ЕС за земеделците. Подробности от Атидже Вели

От: СТАНДАРТ -
725
Невиждана помощ от ЕС за земеделците. Подробности от Атидже Вели
A
A
A

Невиждана досега помощ от Европа ще получат земеделците, за да се справят с продоволствената криза.  

За първи път след 60 години от създаването на Общата селскостопанска политика, виждаме толкова силна необходимост тази политика на първо място да гарантира продоволствената сигурност на Европа, каквато беше първоначалната й цел, заяви евродепутатът от ДПС/"Обнови Европа" Атидже Вели в интервю за "Гласът на земеделеца". Вели отговаря за цялата Обща селскостопанска политика на ЕС.

ЕС заделя огромен финансов ресурс, за да могат европейските земеделци да се справят с кризата. Ще бъде задействан кризисен резерв за европейските фермери в размер на 450 млн. евро, обсъжда се мобилизирането на над 1 млрд. и 500 млн. евро допълнителна помощ, съобщи Вели.

Ще се променят правилата за държавните помощи, за да може земеделците да се подпомагат бързо и лесно, каза още Вели. Тя поясни, че стратегическите планове за земеделие на страните-членки, които в момента са в процес на оценка в ЕК, и всички стратегии, които вече бяха приети от Зеления пакт, ще бъдат разгледани и от гледна точка на продоволствената сигурност.

Голяма част от политическите семейства в Европейския Парламент осъждаме забраната за износ на каквито и да било стоки от отделни страни, съобщи още евродепутатът от ДПС/"Обнови Европа".

Ето цялото интервю за Атидже Вели за "Гласът на земеделеца":

- Госпожо Вели, можете ли първо да направите кратка прогноза как, според Вас, ще се отрази войната в Украйна, върху европейското и българското земеделие?

- Със сигурност конфликтът се отразява върху европейското и българското земеделие. Цените продължават да растат – на енергоносители, на торове, на фуражи. Освен високите цени, обаче очакваме да има и недостиг, особено на торове, препарати за растителна защита, които идват основно от Русия на европейския пазар, както и на фуражите.

- Какви мерки на ниво ЕС ще предложи Европейската Комисия, за да подкрепи европейските фермери?

Ще бъде задействан пакет от мерки. В ЕК и ЕП работим изключително динамично през последните 2 седмици. Предлагаме редица мерки, които скоро ще бъдат приети и обявени пред обществеността.

Част от мерките, разбира се, са за финансова подкрепа на земеделците. Не мисля, че без финансова подкрепа, земеделците, особено българските, биха се справили с настоящата криза. В тази посока предложенията на Европейската комисия са няколко.

Миналата седмица комисар Войчеховски, представи 4 основни направления, по които ще се работи в Комисията по земеделие в ЕП. И които направления в конкретни мерки ще бъдат представени на 23 март.

Първото предложение на ЕК е активиране на член 219 от Регламента за общата организация на пазарите. Това е т.нар. кризисен резерв, което е нов инструмент в ОСП. Той е в размер на 450 млн. евро, които ще бъдат на разположение на европейските земеделци. Тук говорим за мерки по отношение на пазара, т.нар пазарни мерки. Интервенция на пазара за свинското месо е това, което със сигурност се знае засега. Дали ще има интервенции за други сектори като мляко и млечни продукти, все още нямаме яснота.

На този етап ЕК обсъжда да мобилизира 1 млрд. и 500 млн. евро допълнителна финансова помощ. Засега няма подробна информация. Очакваме да разберем под каква форма ще бъдат дадени тези средства, кои ще бъдат допустимите бенефициенти, как ще се разпределя тази помощ между държавите членки.

Третата мярка, която вече стана известна от медиите, са площите под угар през настоящата 2022 г. да могат да се използват и за протеинови култури, и за пасища, така че да може малко да се увеличи резервът от този тип култури.

Четвъртата група мерки са в посока на промяна и дерогация на правилата за държавните помощи. Целта е държавите да могат в по-добра степен да подпомагат земеделците с национални средства.

- Има ли вероятност належащите мерки за осигуряването на продоволствената сигурност на Европа да се отразят върху дългосрочните цели на ЕС за Зелената сделка и Сратегията „От фермата до трапезата“ и да окажат влияние в посока преразглеждане на Стратегическите планове за земеделие на държавите членки?

- Със сигурност, и Стратегическите планове за земеделие на държави-членки, които в момента са в процес на оценка в ЕК, и всички стратегии, които вече бяха приети от Зеления пакт, ще бъдат разгледани от гледна точка на продоволствената сигурност. Няма как това да не се случи.

За първи път след 60 години от създаването на Общата селскостопанска политика, виждаме толкова силна необходимост тази политика на първо място да гарантира продоволствената сигурност на Европа. От началото на нейното създаване една от основните й цели беше точно това. Но в течение на тези 60 години, достатъчното количество храна и развитието на сектора, донякъде оставиха на заден план продоволствената сигурност.

През текущата седмица в Европейския парламент имаме мини пленарна сесия, където ще гласуваме Резолюция за продоволствената сигурност. Чуват се гласове от крайно ляво и крайно дясно за продоволствена независимост. Което на този етап, в толкова кризисни времена, едва ли е възможно да се случи, тъй като изисква време. По-скоро е реалистично да говорим за продоволствена сигурност.

В рамките на групата Обнови Европа създахме работна група, която да предлага конкретни мерки. Част от тези мерки са включени в текста на Резолюцията, който се договаря в момента между отделните политически семейства, за да има окончателен вид. Но освен това предстоят срещи с европейски асоциации на земеделците, които да представят проблемите си.

По моя покана на тях присъства АЗПБ, която представи проблемите и на сектор животновъдство, и на сектор плодове и зеленчуци, и на сектор зърнопроизводство. Зърнопроизводството е сектор, който нямаше проблеми, но му бяха създадени такива.

Работи се много интензивно, за да бъдат подпомогнати земеделците. Особено внимание в Резолюцията, по предложение на Обнови Европа, обръщаме на държавите от Средна и Източна Европа. Защото именно в тези страни в най-голяма степен са засегнати фермерите. Надявам се нашият призив към Комисията да бъде чут и да има адекватно подпомагане.

- Като споменахме зърнопроизводството, не мога да не попитам, има ли европейска практика за забрана на износа?

- В договора за функиониране на ЕС има член, който допуска в извънредни ситуации държавите членки да предприемат такива мерки. На този етап обаче единствената държава, която е забранила износа е Унгария. Аз не считам, че Унгария може да ни бъде добър пример.

Голяма част от политическите семейства в Европейския Парламент осъждаме забраната за износ. Както показа и Ковид пандемията, правилният път е общоевропейският отговор за справяне с кризите. Не може всеки да се спасява сам. Ако ние предприемем такава забрана на износа на определени продукти, съответно други държави членки ще предприемат забрани за други продукти и ще се стигне до още по-голяма криза без да може да функционира единния пазар, така както е създаден.

Считам, че след Ковид кризата всички европейски институции реагират много по-бързо и по-адекватно. Работещият начин е да бъдем част от общоевропейските мерки и от единния пазар, дори в извънредна ситуация като тази на войната в Украйна.

- За какво настоявате Вие и групата на ДПС/Обнови Европа в посока гарантиране на продоволствената сигурност и облекчаване на положението на земеделците?

- От името на делегацията на ДПС имаме внесени няколко предложения, които се надявам да останат в окончателния текст на Резолюцията.

Първо, максимално мобилизиране на свободен финансов ресурс и подпомагане на земеделците. Второто предложение е свързано с отчитане на трудната ситуация в част от секторите и необходимостта да се преразгледат наближаващи задължителни срокове по регламенти, които изискват инвестиции. Защото в следващите 2 и 4 години влизат в сила нови изисквания в различни сектори – свиневъдство, птицевъдство и т.н. От тази гледна точка също внесохме предложения.

Като цяло групата на Обнови Европа предлага да се оценят отново целите на Зелената сделка. Конкретно стратегията „От фермата до трапезата“, защото нямаше предварителна оценка за въздействие на тази стратегия. Разбира се, настояваме за общ европейски отговор.

Има искане към Комисията за тълкуване на понятието форсмажор. Темата е актуална и в България. Но тук вече говорим за форсмажор на европейско ниво. Искаме само тълкуване на понятието.

В малко по-дългосрочен план имаме предложения, които да гарантират продоволствената сигурност. Те са свързани с инвестиции, с въвеждане на иновации, с разработване на алтернативи на торовете и на препаратите за растителна защита.

Важно за земеделците е, че внасяме предложение във връзка с торовете да се направят изключения от Нитратната директива, за да се тори с биологична тор. На този етап строгите изисквания на Нитратната директива не позволяват изцяло това. И в тази връзка също така предлагаме Комисията да разработи цялостна стратегия за наторяване с торове от биологичен произход.

- Според Вас, прави ли се достатъчно, за да бъдат подкрепени българските земеделци да могат те да се справят с изключително високите производствени разходи и кризата като цяло, и какво Ви се иска да бъде направено повече? Известно ли Ви е да има някакви предложения, направени от Министерство на земеделието в Брюксел в тази връзка?

- Не съм запозната с конкретни предложения, които да са били внесени от българското правителство в Брюксел в посока подкрепа на българските земеделци.

Според мен, първо може да се направи повече в рамките на възможностите на държавата ни. И второ, трябва да бъдем много внимателни в такива ситуации. Да се избягват хаотичните движения и предложения, за да не се създава допълнителен стрес на пазара. Случаят със зърнопроизводството е показателен. Той не се отрази само в България, но имаше широк международен отзвук, тъй като нашите зърнопроизводители работят с договори и в ЕС, и на международния пазар. Трябва да се подхожда много внимателно, когато се вземат такива решения.

Дерогацията, която предлагаме за държавните помощи, също ще бъде в полза на българските земеделци. Дотук на няколко пъти чух правителството да се оправдава с това, че правилата за държавните помощи са такива, и не може повече да се нотифицират средства.

Но какво се получава в същото време? България е с най-ниски директни плащания и почти най-ниската обвързана подкрепа в ЕС. Недостатъчно финансиран е сектора в момента и с държавни помощи. Въобще не се мисли освен за оцеляването, но и за конкурентноспособността на българското земеделие в общоевропейски план. В Полша, във Франция и в редица други държави, до тук бяха изплатени огромни финансови държавни помощи за земеделците. По 250 – 350 млн. евро влязоха в земеделието на отделните държави членки извънредно за конкретни сектори, които бяха най-засегнати. Това са големи помощти за земеделците, които не са достъпни за българските производители.

- Медиите тръбят, че ще има глад и продоволствена криза. Вероятно е така, и със сигурност, положението не е лесно, но необходимо ли е да се всява паника, или трябва да се доверим на европейските институции и спокойно да решаваме проблемите?

- Със сигурност кризи не се преодоляват с паника. Трябва да вярваме в институциите. За съжаление, българското правителство с неопитността си, създава усещане за паника. С огромно съжаление го казвам, но видяхме как възрастни хора умират на опашка за олио, което в наши дни е недопустимо.

Аз вярвам, че Европа ще се справи. Ще се справи, защото първо, много бързо се предприеха мерки да се гарантира продоволствената сигурност. Второ, вярвам в способността на Европа бързо да преориентира пазарите си. Например от Русия като основен доставчик на торове да се преориентираме към други държави, които също са големи производители на торове. В България малко по-бавно можем да правим това. Но вярвам, че на ниво ЕС може да се случи. Вярвам, че с общи усилия ще се справим. Много внимателно трябва да подбираме и действията и думите си, за да не създаваме излишна паника. Ситуацията е достатъчно трудна, за да се създава и излишно напрежение сред хората.

Много проблеми се натрупаха. До тук говорихме само за продоволствената сигурност, но съществува и инфлацията и още няколко кризи, които като се подредят в обща картина, ситуацията е сериозна. За съжаление, правителството не търси българските евродепутати и не работи с нас, независимо от коя парламентарна група. А ние работим активно за националния интерес на България и затова сме в Европарламента. Когато става дума за националния интерес, винаги сме работили заедно, независимо от партийните ни позиции. Жалко е, че сега не е така.

Особено по време на криза, всякакви партийни различия трябва да се загърбят и да работим заедно за националния интерес на България! За мен е особено важно гласът на българските земеделци, да се чува в Брюксел и заедно да търсим решение на сложните проблеми, пред които сме изправени.


Всички новини от категория Политика.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички