Вторник,

Каримански отвори дебата за еврото. Позициите

От: СТАНДАРТ -
1044
Каримански отвори дебата за еврото. Позициите
A
A
A

Председателят на Бюджетната комисия в парламента Любомир Каримански отговори големия дебат за въвеждане на еврото у нас. Това стана броени дни, след като кабинетът повторно заобиколи парламента и прие план за въвеждане на европейската валута без анализ на експертите.

Каримански организира днес кръгла маса „Инфлация и икономически растеж. Въвеждане на единната европейска валута в Република България – ползи, предизвикателства и рискове“.

Сега или възможно най-скоро трябва да влезем в Еврозоната, категоричен бе управителят на БНБ Димитър Радев. Според него въпросът кога точно това да стане е риторичен, предаде actualno.com.

Радев заяви, че присъединяването към Еврозоната е комплексна тема. "Ако искаме да  я обсъждаме системно и задълбочено, трябва да го направим в подходящия контекст. Според мен този контекст има три измерения: политическо, макроикономическо и институционално. Ще кажа по няколко думи и по трите. Политическият контекст като че ли остава малко встрани от дискусията. Според мен той е водещият и най-важния. Най-малкото поради две причини. Първата е, че всички решения, свързани с процеса, се взимат с политически акт. Една бърза справка от Договора за присъединяване към ЕС, ще покаже, че водеща роля по този въпроси има българския парламент. Ако трябва да го кажа по друг начин, съдбата на процеса зависи от политическата воля на българския парламент. Второ става въпрос за едно изключително важно политическо решение, което ще определи бъдещето на България", каза още Радев

Той отчете, че най-близкия пример за България е Хърватия. "България беше лидер в процеса в продължение на няколко години. Впоследствие ние отстъпихме лидерството на Хърватия", коментира управителят на БНБ. Според него Хърватия почти сигурно ще влезе в Еврозоната, предаде .

Радев заяви, че България и Хърватия не се намират в принципно различна позиция, но Хърватия е демонстрирала много ясен и силен политически ангажимент към процеса. "Хърватия направи един впечатляващ политически мач по тази тема в последните 18 месеца", каза още Радев.

Той коментира и макроикономическия аспект на въпроса, но отчете, че Еврозоната не може да бъде заместител на добра макроикономическа политика. "Вероятността една страна да катастрофира икономически е по-голяма, ако е в периферията на ЕС, отколкото, ако е в Еврозоната", каза още Радев.

Според него институционалния контекст е нещо, което се подценява или пренебрегва. "Всъщност България има реален опит от пълноправно участие в институции на Еврозоната. На 1 октомври 2020 г. България се присъедини към Банковия съюз и неговите актуални и работещи механизми. Ние направихме преглед с Европейската централна банка в тези механизми", добави управителят на БНБ. По думите му изводът е, че България в лицето на БНБ и съответните й органи, са напълно интегрирани в тези механизми.

Според Димитър Радев най-сложния критерий за изпълнение, е този за инфлацията.

От Министерство на финансите в кръглата маса участваха двама заместник-министри в лицето на Ивайло Яйджиев и Пламен Данаилов.  

"Национален интерес е да влезем в Еврозоната", каза заместник-министърът Яйджиев. Според него най-добрата позиция да защитаваме националния си интерес е вътре в Еврозоната.

"Радвам се, че започва един обществен разговор по темата. Абсолютно нормално е като всяка голяма промяна да има опасения. Промяната сама по себе си поражда страхове, нашата роля е на базата на фактите и на това, което знаем като експерти, да разсеем такива страхове", каза още Яйджиев. Той коментира, че имаме шанс да минем от една ситуация, в която де факто сме вътре, де юре сме вънка в ситуация, в която де факто сме вътре и де юре сме в Еврозоната. Той отбеляза още, че Еврозоната не е просто някакъв валутен съюз, а втората най-широко използвана валута в света, най-голямата икономика като мащаб, като вътре в тази зона ще бъдем част именно от този съюз, ще имаме защита срещу движение във валутите в световен мащаб и ще бъдем подкрепени от една мощна Централна банка.

Той внесе разяснение и за два основни документа по отношение на еврото, а именно оперативния план за приемане на еврото и аналитичния документ.

Яйджиев отчете, че оперативният план е свързан със задължението в коалиционното споразумение за влизане в Еврозоната съвсем скоро. Той отбеляза, че това е един документ със сложна, скучна, но важна логистика. "Въпросът е защо сега направихме този оперативен план. Отговорът е донякъде свързан с това, което беше споменато, за заинтересованите страни. Нашите разговори показват, че има технологично време, което е необходимо. Това технологично време е от около 18 месеца. Това обяснява донякъде тайминга на този оперативен план", коментира още зам.-министърът.

Мнение за влизането на България в Еврозоната изказаха и бивши министри. Сред тях бе бившият министър на икономиката Николай Василев, който настоя за незабавно влизане в Еврозоната.

Той заяви, че вижда само позитиви от членството ни в Еврозоната. Според него трябва незабавно да се подготвим за 1 януари 2024 г.

Според бившият министър на финансите Милен Велчев мястото ни е в Еврозоната и според него, колкото по-бързо стигнем там, толкова по-добре.

"Сигурно десет пъти повече рискове съществуваха от влизането в ЕС, отколкото сега са свързани с членството ни в Еврозоната", каза той и попита кой реално съжалява за случилото се в последните 15 години. Милен Велчев препоръча на управляващите да направят сериозна кампания за истинските предимства и без да се крият рисковете от влизане в Еврозоната, да ги оценят по достойнство, но не да се притесняват от несъществуващи такива.

Владислав Горанов също се изказа като бивш министър на финансите.

Той призова да не се блокира техническият процес, докато се чака анализа за Еврозоната. "Склонен съм да смятам, че на въпроса кога се конвергира по-бързо и кога трябва да се влезе в Еврозоната, съм склонен да дам отговора, че вътре в Еврозоната, ще конвергираме по-бързо. Няма нещо съществено, което да чакаме като аргумент", каза Горанов.


Всички новини от категория Политика.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички