Поддържането на ниски заплати не води до увеличаване на конкурентоспособността на икономиката и до просперитет на държавата. Това заяви вицепремиерът Ивайло Калфин на среща на министрите на труда от ЕС в Рига. На нея той се противопостави на схващането на Еврокомисията, че размерът на минималната заплата трябва да е обвързан основно с производителността, което се споделя и от голяма част от работодателите у нас. "Доходите в България са толкова изостанали, че ако минималната заплата зависи само от ръста производителността, ние се обричаме на дълги години ниски доходи", коментира Калфин. Според него трябва да се отчита още икономическата ситуация в страната, влиянието върху трудовата активност, данъчните промени, социалното подпомагане.
Калфин обаче смята, че на този етап трудно ще се стигне до постигане на съгласие за обективна формула за ежегодно определяне на минималната заплата. "Размразяването на най-ниското месечно възнаграждение през последните две години и повишаването на разликата с линията на бедност у нас ще мотивира хората да работят, вместо да разчитат на социални помощи" посочи още вицепремиерът. От 1 януари т.г. минималната заплата бе увеличена с 40 лв. до 360 лв., а от 1 юли предстои нов ръст с още 20 лв. Според тригодишната бюджетна прогноза на правителството от догодина тя трябва да стане 420 лв., а от 1 януари 2017 г. - 460 лв. В обсъжданията на Бюджет 2016 правителството ще защитава тезата, че повишаването на минималната заплата е механизъм за стабилизиране на икономическите показатели на страната.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
