Безнаказаност с имунитет

„Президентът е държавен глава. Той олицетворява единството на нацията“. Това гласи чл.92, ал.1 на Конституцията на България. Вече седем години обаче институцията „президент“ се заема от човек, който вместо да обединява обществото го разединява. Размахва юмрук. Иззема власт, буквално насилвайки основния закон на страната – и видимо, и задкулисно. Минира нормалното функциониране на останалите власти. Назначава и налага хора, които „чегъртаха“ държавата (по време на двата служебни кабинета начело с Гълъб Донев са уволнени 13 211 чиновници), сключваха договори без парламентарен контрол и - според разкрития от последните дни (и не само), търгуват с влияние, прибирайки мизи. Изгражда си тихомълком партиен проект, в който да се приюти, след като приключи мандата му. Отново, потъпквайки Конституцията. А когато прожекторите най-сетне се обърнат към него и осветят тъмнината, в която е обвил „Дондуков“2, се загръща с мантията на безнаказаността и сипе атаки и манипулации. Безнаказаност, базирана на абсолютния имунитет на президента от наказателно преследване, зад която обаче зее задкулисие, разяждащо държавата.

Иронично, но факт - когато на 14 декември миналата година, в реч в софийската синагога по повод Ханука, Румен Радев обяви, че „светлината неизбежно побеждава мрака, стига да има хора с доблест и кураж, които не се страхуват да се борят за нея“, едва ли е мислел колко пророчески ще се окажат тези му думи. И колко бързо ще го застигнат.

Миналата седмица, след нов опит на президента да бламира работата на Народното събрание и да окаже натиск над действията на Конституционния съд, именно един такъв човек насочи прожекторите към Радев и обкръжението му, показвайки не само, че не го е страх, но и че ще продължи да задава въпроси и да настоява за отговори.

„Президентството е тъмна институция, пълна с много кеш, която в момента иска да си създаде политически проект на базата на разграбването две години на държавата. Радев в момента си прави партия. Според мен е събрал достатъчно средства от двете години. Корупционният кръг около него е „чудовищен“. Къде потъна „пътят на Копринката“? Къде потъна Сотир Ушев? Кой е касиерът? Какво се случва с разследванията? Да сте чули нещо за тях? Може би трябва да видим в какви отношения е той с главния прокурор. Да не би да има дела „на трупчета? попита председателят на ПГ на ДПС Делян Пеевски, призова „този проруски президент да подаде оставка, да си основе проекта, да се занимава с избори, а не да се крие зад имунитета си“ и предупреди: „Тъмнината ще свърши! Ще има светлина“. Но думите му бяха посрещнати с оглушително мълчание от Радев.

До вчера, когато стана ясно, че Пеевски ще продължи неотклонно да търси отговори. Въпреки явните надежди на държавния глава и обкръжението му темата да потъне.

В понеделник сутринта, от пресцентъра на ДПС съобщиха, че председателят на парламентарната група на движението е пратил писмо до главния прокурор, главния секретар на МВР и шефовете на ДАНС и антикорупционната комисия с въпрос „защо прокуратурата и службите не предприемат или не оповестяват данните за проверки и дела по случаи с висока обществена чувствителност, свързани с президентската администрация, въпреки многобройните медийни публикации и публично оповестени сигнали“? А след като първо от МВР, а след това и от прокуратурата обявиха, че са стартирали проверки, Румен Радев най-сетне наруши мълчанието си и проговори – но само, за да се пробва, по стар свой навик, да замете скандала с контраобвинения, които в крайна сметка се превърнаха в самопризнание.

„Аз няма да коментирам, г-н Магнитски“, заяви той по повод писмото на Пеевски и на свой ред поиска информация от прокуратурата и МВР - през медиите - за други преписки и сигнали. Само че докато вече е пределно ясно и видно от делото, заведено в САЩ от председателя на ПГ на ДПС, че санкциите срещу него са по доноси от един олигархичен кръг, Радев много добре знае, че далеч не става въпрос за доноси в случая с поставените към него, МВР и прокуратурата въпроси от страна на Пеевски. Медийните публикации, базирани на факти, за „пътя на Копринката“ са не една и две, както впрочем и сигналите, подавани за тях. Но въпреки тези публични разкрития, няма никаква информация от компетентните органи дали изобщо са били образувани проверки по тях. За разлика от преписките и делата за ББР, БТК, „Булгартабак“, КТБ, „Дунарит“ и прочее разследвания, които президентът изброи и за които поиска информация в опит да отклони вниманието от себе си. Те винаги са били под прожекторите – от образуването си до самия си край. А някои и продължават. Отново под светлината на публичността и постоянния медиен интерес.

Радев впрочем със сигурност знае и друго – че задкулисното изграждане и финансиране на партиен проект с негово участие е в пряк разрез с разпоредбите на Конституцията. А в изявлението си днес си призна – макар и с половин уста, но достатъчно ясно, че стои именно зад такъв. „Тази режисирана медийна истерия издава страх от нова партия. Този хор на страна обедини не само партиите в „сглобката“, но и малки парламентарни и извънпарламентарни партии, които заедно се чувстват застрашени от ерозията на доверие. Появата на алтернатива е неизбежна. Българите очакват реална политическа алтернатива“, заяви той. И макар да избегна категоричния отговор дали ще оглави нов партиен проект, подобно самопризнание е само по себе си достатъчен повод за импийчмънт. И докато се питаме дали президентът го направи неволно или абсолютният имунитет, даден му с конституционното решение от 2020 г. (виж по-долу), го е накарал да се самозабрави и да се счита, че е недосегаем (не само спрямо наказателни разследвания, но и спрямо парламента), то е редно Радев да си припомни друго – че хората около него, било то касиери или други, нямат подобна защита от наказателно преследване. Че в тази държава никой не може да е недосегаем. И че тъмнината наистина трябва да свърши и всичко да излезе на светло. В това число и най-вече за човек, считащ се за недосегаем и опитващ се да се изкара алтернатива, при положение, че изобщо не е.

Решение на КС от 2020 г. му даде абсолютен имунитет, но само докато е президент

Тълкувателно решение на Конституционния съд от 2020 г. реално постанови, че имунитетът на президента е абсолютен. Така в момента държавният глава е единственият в страната, който се ползва с пълна защита спрямо наказателно преследване. Според решението, което КС взе след въпрос на тогавашния главен прокурор Иван Гешев, „откриването на данни за престъпна дейност на президента не препятства прокуратурата да започне наказателно производство, но спрямо държавния глава не могат да бъдат извършвани каквито и да е действия – процесуални и извънпроцесуални, които пряко засягат негови лични права, под каквато и да било форма съдържат твърдение за извършено от него престъпление или засягат личната му сфера по време на мандата“. Това реално означава, че дори и да бъде стартирана преписка за евентуално престъпление или закононарушение, извършено от президента, то по нея не могат да бъдат провеждани никакви разпити или други действия, докато той е действащ държавен глава. Но не и след края на мандата му или след процедура по импийчмънт, стартирана от Народното събрание.