България ще търси общ подход с Турция, Азербайджан, Армения и държавите от Централна Азия за развитието на транспортните и икономическите връзки между Европа и Азия. Сред основните теми е Средният коридор – стратегическият маршрут, който свързва Европа с Азия през Кавказ и Каспийско море.
Въпросът е сред акцентите на срещите в Брюксел, където днес се провежда редовното заседание на Съвета на ЕС по външни работи. Към него е предвидена и специална министерска среща с представители на държавите от Черноморския регион, Южен Кавказ и Централна Азия.
Българският външен министър Велислава Петрова участва във форума и заяви пред журналисти, че свързаността с региона е сред основните приоритети на страната ни.
„Ще обсъдим как да изградим общ подход, който да укрепи връзките ни и да даде възможност на Европа да диверсифицира енергийните доставки, да разшири търговията и да развива икономическите си отношения“, посочи Петрова.
В рамките на разговорите тя ще има възможност да се срещне с представители на Централна Азия, Армения, Азербайджан и Турция. Именно тези държави са ключови за развитието на Средния коридор – транспортен и търговски маршрут, който придобива все по-голямо значение за европейската икономика и диверсификацията на доставките.
Активност по темата заяви и Румъния. Букурещ също планира разговори с Турция, Азербайджан и Армения в качеството си на държава членка на ЕС. Така София и Букурещ ще търсят координирана позиция по стратегическата свързаност между Европа и Азия.
Друг важен акцент в програмата на българския министър е сигурността в Черно море и създаването на Черноморски хъб за сигурност. Европейската комисия вече обяви 50 млн. евро финансиране за България и Румъния. Петрова ще обсъди с новия си румънски колега и представители на Комисията разпределението на средствата, тяхното използване и сроковете за реалното въвеждане на хъба в действие.
В дневния ред на Съвета „Външни работи“ са включени още войната в Украйна, отношенията на ЕС със Сирия и новият пакет от санкции срещу Русия.
Петрова подчерта значението на по-тясното сътрудничество между Европейския съюз и Сирия, включително за развитието на транспортните и търговските връзки между Персийския залив и Европа. Част от маршрутите в тази посока преминават през сирийска територия, което превръща страната във важен фактор за регионалната свързаност.
По отношение на санкциите срещу Москва министърът посочи, че новият пакет е насочен основно към ограничаване на хибридните заплахи срещу европейските държави и дейностите, свързани с нападенията срещу цивилна инфраструктура в Украйна.
Тя коментира и отпадането на две руски банки от санкционния пакет. По думите ѝ те са с българска мажоритарна собственост и не оперират със средства на лица, включени в санкционните списъци. Заради особеностите на руското законодателство собствениците им нямат възможност да изтеглят инвестициите си от страната.
Според Петрова включването на банките в санкциите би довело до загуба на активите им от българските компании и преминаването им във владение на руската държава. Така Москва би получила допълнителни активи, вместо да понесе реални ограничения. Българските аргументи са били приети още в ранния етап на преговорите и двете финансови институции са отпаднали от проекта.
В Брюксел Велислава Петрова ще проведе и двустранни срещи с външните министри на Франция, Румъния и Унгария – Жан-Ноел Баро, Дан Некулаеску и Анита Орбан, както и със словашкия държавен секретар по външните работи Марек Ешток.















