Б. Цеков: Чака ни политическа агония до изборите

Политическа агония до изборите прогнозира в специално интервю за „Стандарт” конституционалистът Борислав Цеков. Ако протестите свалят с една степен своята активност надолу, това управление ще прекара оставащите няколко месеца до редовните парламентарни избори в състояние близко до протяжна политическа агония. Скандалите ще продължават да тресат обществото, а управляващите ще се опитат да се докажат отново на следващите парламентарни избори като водеща партия, смята д-р Цеков. Според него с отстраняването на А-отбора от кабинета – министрите Владислав Горанов, Емил Караниколов и Младен Маринов, ГЕРБ се опитва да ограничи щетите за своето управление. „Жертват ключови фигури, за запазят властта и своя лидер, да отпушат напрежението, което се нагнети срещу правителството. Не мисля обаче, че ще успеят да се стабилизират, защото нямат идеи и са в остър кадрови дефицит. По-скоро навлизат в едно тресавище”, коментира Цеков. Според него Борисов върви след събитията.

Ето цялото интервю с д-р Борислав Цеков:

- Г-н Цеков, повече от 13 дни продължават протестите срещу правителството. Какъв е Вашият прочит за тях?
- Тези протести избухнаха спонтанно. Бяха ескалирани от изявлението на президента Радев и в последствие вече започнаха да привличат и вниманието на различни опозиционни парламентарни формации. Моето общо впечатление е, че тези протести нямат ясен политически фокус и протестиращите са прекалено разнородна среда с разнопосочни, често диаметрално противоположни искания, освен, разбира се, едно от исканията - за оставки. Виждаме, че редом на улицата са хора, които смятат че капитализмът трябва да бъде разрушен или пък други, които искат излизане от Европейския съюз, а и трети - хора, които са твърди привърженици на членството в Европейски съюз и НАТО.
- Има и много млади хора под 30 години.
- Според мен това е поколението, което започва да се проявява и осъзнава в обществено-политически смисъл. Целият им живот досега е преминал при управление на ГЕРБ, те не познават друг начин на правене на политика, модел на управление и сега изразяват своята позиция. Но не виждам на този етап поне онази ударна политическа мощ, която имаха февруарските протести от 2013 г. с техните социални искания или пък от соросоидите протести по-късно, когато те съумяха с една площадна активност да отстранят от властта БСП и ДПС, да върнат ГЕРБ на власт и да влязат в коалиция с тях. Припомням, че тогава тези, които днес са се пребоядисали за пореден път като „Демократична България“, тогава се бяха нарекли „Реформаторски блок“ и влязоха в коалиция с ГЕРБ, имаха министри в кабинета „Борисов-2“, в т.ч. Христо Иванов, който днес се прави, че няма нищо общо със статуквото.
- Нараства ли общественото напрежение или протестите ще затихнат?
- Струва ми се, че когато един протест няма ясно политическо лидерство и няма ясна политическа програма, която да е възприемаема от по-широка общественост, естествено такъв протест постепенно замира. Това, че някой е хванал микрофона на площада не го превръща непременно нито в оратор, нито в политически лидер. Това е големият дефицит на тези протести – липсата на хора с политически и лидерски качества сред организаторите. Но е интересно да видим дали когато липсва такова лидерство и ясна политическа програма, тези протести могат да продължат в този вид дълго време.
- Какъв изходът от създалата се ситуация?
- Имаме всички белези на правителствена криза, най-малкото защото министър-председателят лично поиска оставката на трима министри, а коалиционният съвет на управляващите добави още двама за отстраняване. Нещо повече, наслагването на протестите, войната на институциите, изпуснатите юзди на коронакризата и този сериозен ремонт на кабинета, дават основание да се каже, че е налице политическа криза. Доколкото в последните месеци управлението се тресе от непрекъснати скандали и демонстрира управленска умора, тича след събитията, опитва се да угоди на една или друга група в обществото, със своите действия и бездействия то все повече увеличава едно остро критично настроение в обществото, което вече не иска да слуша ГЕРБ. Каквото и да правят управляващите, и добро и лошо, то вече се посреща с подчертан негативизъм от широката общественост. Това са белезите на политическото изхабяване. Предизвикателство пред тях е да намерят решение, което да върне енергията в тяхното управление не през радикални кадрови промени, а по-скоро с различен тип политика.
- Смятате ли, че е възможно?
- Скептичен съм, познавайки кадровия състав и факта, че това са хора, които от от 10 години са във властта. По-скоро прогнозирам, че ако протестите свалят с една степен своята активност надолу, това управление ще прекара оставащите няколко месеца до редовните парламентарни избори в състояние близко до протяжна политическа агония. Скандалите ще продължават да тресат обществото, а управляващите ще се опитат да се докажат отново на следващите парламентарни избори като водеща партия. От днешна гледна точка, според социологическите проучвания изглежда така, но до изборите има да изтече много вода.
- Спечели или загуби Борисов, искайки оставките на министрите Горанов, Караниколов и Маринов?
- С този ход ГЕРБ се опитва да ограничи щетите за своето управление. Жертват ключови фигури, за запазят властта и своя лидер, да отпушат напрежението, което се нагнети срещу правителството. Не мисля обаче, че ще успеят да се стабилизират, защото нямат идеи и са в остър кадрови дефицит. По-скоро навлизат в едно тресавище.
- Каква според Вас ще е съдбата им?
- Не мога да прогнозирам, но мисля че в последните дни, това което виждаме публично е, че министър-председателят е поставен в една отбранителна позиция. Тичат след събитията и се опитват да запушват пробойни, за да отложат потъването на кораба. С интерес ще следим какви ще са ходовете на управляващата коалиция и лично на министър-председателя по-нататък. Ако успеят да излязат от балона, в който живеят – на политическо високомерие, на усещане за всевластност и всепозволеност, ако не съумеят да градят мостове към различните граждански и политически среди, а не само да се умилкват около соросоидите, то провалът им е сигурен. Ако успеят обаче, това би било поредното удивително политическо възкресение на Бойко Борисов.
- Премиерът заяви, че няма да подава оставка, но ще направи ремонт на кабинета. Как ще коментирате заявените рокади?
- Мисля, че единственият ход извън цялостно слизане от властта, който би могъл да възстанови поне частично енергията на управляващата партия, е много дълбоки радикални промени в правителството, и то с подчертано експертен състав. Едва ли има партийна фигура в ГЕРБ, която в тази ситуация да не е прекалено изхабена от десетте години във властта и да се ползва с едно широко одобрение от различни обществени и експертни среди. Без да съм оптимист, че в България подобно нещо е възможно, смятам, че когато се задава тежка социално-икономическа криза, когато има широко обществено недоволство от един партиен кабинет, то доброто решение от гледище на държавността е да се върви към силен експертен кабинет, разбира се с политическия знак начело, като министър-председател, излъчен от съответната парламентарна конфигурация. Такъв кабинет може да подготви изборите и да успокои страната. Партиен кабинет, изваден от резервната скамейка, няма да промени нищо. Така изглеждат от моя гледна точка идеалните решения за държавата. Но българска политическа практика е показвала неведнъж, че не винаги държавния интерес е водещ, а се робува на партийните интереси. Най-вероятно и сега ще продължи така.
- Свидетели сме на война между институциите – сблъсъкът Радев – Борисов. Докъде ще доведе тя?
- Всяка война на институциите е вредна за държавността, независимо от основанията, причините и поводите. Държава без диалог няма. Там където няма диалог има конфликти, това е африканизация на политиката. Дори при най-ожесточени политически сблъсъци, в най-трудни времена, при най-крайно противопоставяне, в България са се намирали държавници, говоря за тези след 1989 г., които са протягали ръка за диалог. Да си припомним голямата криза след управлението на Жан Виденов, когато имаше подаване на ръка, независимо от крайните позиции. Държавническата позиция означава диалог. Диалог, но върху принципи. Това би било в полза на държавата. Всичко останало е политическа самодейност, от която българските граждани в дългосрочен план ще изгубят. Може в краткосрочен това да пали емоциите на улицата, площадните страсти, партийната запалянковщина, но дългосрочно хората и държавата губят от политици, които не умеят да постигат целите си чрез диалог, а ти преследват с крясък и омраза.
- След всичко, което се случи вярвате ли, че ще има ли предсрочни избори?
- Някои бъркат желаното с възможното и реалистичното. За да има предсрочни избори до края на годината, трябва да се случи още по-голямо сътресение в сравнение с тези фойерверки, сътресения и скандали от последните месеци. Защото виждаме, че очевидно всичко това, което се случва - корупционни скандали, обвинения и т.н. не създава една голяма протестна масова вълна. Може би една от причините затова е, че няма сериозни социални искания. Но наесен, когато започнат да се проявяват белезите от кризата, свързана с пандемията, е напълно възможно да се появят такива искания и те да налеят още масло в огъня. Така че от политическо гледище, да, правителството е силно разклатено, но от процедурно гледище ми се струва, че ако прегледаме алгоритъма в Конституцията, времето е прекалено сгъстено и дали изборите ще са един или два месеца по-рано, не е от такова значение. Още повече, че ако се изтеглят, което е единствената възможна хипотеза през декември-януари, се опасявам, че това ще доведе до една много ниска избирателна активност. Това ще сработи само за трите основни партии – ГЕРБ, БСП и ДПС. В този смисъл протестиращите при такъв вариант ще се усетят излъгани и разочаровани за пореден път. Но политиката е не само лозунги, а голяма шахматна игра. Трябва да се прогнозира, да се предприемат ходове, които да водят до една крайна цел, а не всичко да бъде самодейно. Без политически опит и лидерство, един протест може да изгуби шахматната партия.
- След голямата протестна активност на Христо Иванов какво следва за градската десница?
- Това са соросоидите, които пропагандират джендър-идеологията, защитават всичко онова, което се свързва с една пещерна русофобия, насъскват истерия и крайно противопоставяне в обществото, война срещу всички. Тези хора са едни и същи много години вече. Преди бяха известни „кинжалите“ в СДС Филип Димитров, после станаха партия под лидерството Иван Костов, която носи историческата отговорност за гигантския приватизационен грабеж. След това преминаха през няколко мимикрии и пребоядисвания с цел да си замитат следите – Синя коалиция, Реформаторки блок, а сега се нарекли Демократична България. Чакаме следващото им превъплъщение. Но по същество като политически манталитет това са все същите хора и среди, които добре познаваме. Нищо ново не са научили, нищо старо не са забравили. В този смисъл, тази ситуативна екзалтация на техните среди в най-оптимистичния за тях вариант, ще доведе до преодоляване на четири процентната бариера и оттам нататък единственият им ход е отново да се присламчат към ГЕРБ, защото те се правят на голяма опозиция, но до вчера бяха министри и депутати, подкрепящи и участващи в правителството на Бойко Борисов. Ако Борисов е „мафия“, както те твърдят днес, то те са били част от тази „мафия“ и е най-малкото неморално днес да претендират, че са политически херувимчета. Те са обречени да бъдат патерица на ГЕРБ и каквито и площадни лозунги да вадят, на тях трябва да се гледа винаги като на един трик, както преди време се изрази един техен лидер.
- Очаквате ли бившият втори в ГЕРБ да откъсне голяма маса от партията на Борисов?
- Без съмнение г-н Цветанов е толкова години организационният ръководител на партия ГЕРБ и има своите контакти, мрежа от лоялни хора и назначения. Той е единственият фактор, който може да откъсне от електората от ГЕРБ. Но аз не виждам от днешна гледна точка, в политическото му поведение и програмни заявки потенциал по-голям от 60-70 хиляди гласа.
- Създадохте Изследователски център за Нова Европа, който ще работи с неправителствени структури в САЩ, стоящи зад политиката на президента Доналд Тръмп. Какви ще са последствията за България от санкциите на САЩ за Балкански поток и Северен поток 2?
- Разговаряме по тези въпроси с нашите американски партньори. Трябва много ясно да се разграничи медийният отзвук в България и реалните факти около тази стъпка на американската администрация. На този етап има един приет от долната камара на конгреса, законодателен акт, който предстои да бъде окончателно гласуван и в едната си част засяга "Турски поток". Ние знаем българската позиция, че „Балкански поток“ няма нищо общо със смесените руско-турски предприятия, свързани с изграждането на „Турски поток“. „Балкански поток“ е изцяло българска икономическа инициатива и проект. В този смисъл от формално гледище, те не са обхванати от потенциалните санкции. Още повече, че законът отваря възможност за санкции, но дали, кога и в какъв обем ще бъдат наложени санкции от американската администрация е съвсем отделен въпрос, който предстои да видим в бъдеще. Мисля, че ако българската страна правилно преговаря по тези въпроси с американската, нашата позиция ще бъде правилно разбрана. Тук е въпрос на капацитет, доверие, компетентност на българското правителство.