- ЕС дава 500 млн. евро за продоволствена сигурност. Особена грижа е предвидена за малките стопани, казва АТИДЖЕ ВЕЛИ, евродепутат от ДПС/“Обнови Европа“ в специално интервю за СТАНДАРТ
- България спешно трябва да приложи предвидените от Европа мерки
- Най-вероятно ще има нужда да се удължи пролетната сеитба
- ЕС дава възможност държавите да плащат по-високи нива на авансови плащания
- Г-жо Вели, войната в Украйна повдигна големия въпрос за продоволствената сигурност на Европа. Европарламентът имаше в сряда специална минисесия за това. Какви мерки предприема ЕС, за да гарантира продоволствената сигурност на Стария континент?
- На 24 март Европейският парламент прие с голямо мнозинство (413гласа) резолюция относно необходимостта от спешен план за действие на ЕС за гарантиране на продоволствената сигурност в и извън ЕС, в контекста на руската военна агресия в Украйна.Като член на Комисията по земеделие и развитие на селските райони, участвах в разписването на текста на резолюцията от самото начало и съм удовлетворена, че почти всички от предложенията на ДПС намериха място във финалния текст на документа.
- Какво предложи ДПС?
- Ние успешно защитихме включването на искане за мобилизиране на допълнителна финансова подкрепа за най-засегнатите сектори и предприемане на спешни целенасочени временни мерки, за да се помогнат на земеделските стопани и да смекчат последиците от сериозното увеличение на цените на торовете, като настоявахме, в частност, за специални мерки и за малките стопанства.
Особено внимание и помощ трябва да получат малките животновъди. Предложихме да се предприемат мерки за справедливо поемане на тежестта от увеличаващите се цени от всички участници във веригата за производство, доставка и продажба на храни. ДПС настоя държавите-членки, активно да прилагат мерките и да използват наличните инструменти за укрепване на своите вериги за доставки на храни.
- Какво предизвика най-сериозни дискусии в Еропарламента?
- Сериозен дебат предизвика подхода на ЕС, по отношение на целите, заложени в Зеления пакт и свързаните с него стратегии. ДПС зае позицията, че целите на стратегията „От фермата до трапезата“ трябва да се запазят, в широк смисъл и да не бъдат пренебрегвани при предприемането на действия за повишаване на устойчивостта и за изграждане на независимост по отношение на суровините.
Защитихме обаче включването на текст, с който настояваме законодателните предложения, произтичащи от целите и задачите на стратегията „От фермата до трапезата“, да бъдат подложени на всеобхватни оценки на въздействието, като същевременно се вземат предвид потенциалните последици от руското нашествие в Украйна за европейската и световната продоволствена сигурност.
- Брюксел разреши данъчни облекчения за гарантирането на продоволствената сигурност. Как ще става това?
- Нашата група "Обнови Европа" настоя държавите членки, в своята национална уредба, да разгледат възможността за подпомагане, например намаляване на социалноосигурителните вноски, временна отмяна или намаляване на някои данъци и разширяване на заемите във връзка с Ковид-19.
Категорично подчертахме обаче, че Комисията следва да гарантира, че държавната помощ не води до нарушаване на конкуренцията и че се гарантират еднакви условия на конкуренция в държавите членки.
Поискахме пазарни мерки, мобилизиране на кризисния резерв както и предоставяне на право на дерогация, по отношение на правилата за държавна помощ, включително разпоредбите de minimis. Парламентът настоя да се намали зависимостта от химически торове, като се работи усърдно върху алтернативни органични торове.
- Как стои въпросът с авансовите плащания за земеделските производители?
- За нас бе особено важно да се позволи гъвкавост по отношение на авансовите плащания за производителите, с цел да се осигури ликвидността на земеделските стопани. В тази връзка поискахме от Комисията да увеличи равнището на авансовите плащания по директните плащания и мерките за обвързаната подкрепа от 50% на 70%.
Нещо повече, "Обнови Европа" предложи и вдигане от 75% на 85% за някои плащания за развитие на селските райони.
Имайки предвид, настоящите дискусии в няколко държави, включително и България, призовахме Комисията да осигури пълна яснота на държавите членки по отношение на клаузата за непреодолима сила (форсмажор) в ОСП, както и в последващото законодателство.
- На 23 март Европейската комисия официално представи пакет от мерки, включващ спешна помощ от 500 милиона евро. Как ще се възползват фермерите?
- 350 милиона евро от 500 милиона евро ще дойдат от резерва за криза в селскостопанския сектор. Предвидена е и помощ за частно складиране на свинско месо. Този пакет може да бъде допълнен с до 200% в съфинансиране от държавите-членки, тоест - общо 1,5 милиарда евро.
Европейската комисия предложи също и временна дерогация от правилата за екологизиране на ОСП, за да се позволи отглеждането на култури в земя под угар. ЕК също дава възможност на държавите да плащат по-високи нива на авансови плащания за директни плащания на земеделски производители и създава нова временна кризисна рамка за държавна помощ.Важно е тези мерки да бъдат въведени много бързо в България.
В момента тече пролетната сеитба и фермерите трябва да имат яснота, за да се подготвят за сеитбата на културите в площите под угар (семена, препарати, торове и пр.). Най-вероятно ще има нужда да се удължи пролетната сеитба. Остава отворен и въпросът дали земеделците ще се справят в срок с подаването на заявленията за директни плащания или ще се наложи удължаване на срока на Кампания 2022 г.В спешен порядък да се уточни начина на подпомагане на животновъдните стопанства и другите засегнати сектори, които буквално се борят за оцеляването си.
Последните дни виждам едно противопоставяне на браншовете с предложенията за подпомагане по линия на държавните помощи, което във времена на тежка криза е излишно.
- Застрашена ли е България от продоволствена криза и какви мерки трябва да вземе страната ни?
- България не живее изолирано от света. Всички проблеми, които застрашават продоволствената сигурност в света и в частност в Съюза, засягат и нашата държава.Украйна и Русия имат дял от приблизително 30% от световната търговия с пшеница, 32% от търговията с ечемик, 17% от търговията с царевица и над 50% от търговията със слънчогледово масло и 20% от слънчогледовите семена. В допълнение, Украйна е основният доставчик на царевица в ЕС (57% от доставките), важен доставчик на рапица (42% от вноса в ЕС по обем), слънчогледови семки (15%) и слънчогледов кюспе (47 %), 30% от внасяната в ЕС пшеница, на годишна база, идва от Украйна и 11 % от Русия.
Съюзът е силно зависим от руските изкопаеми горива - около 90% от използвания в ЕС газ се внася, като през 2021 г. Русия е осигурила 45% от този внос на различни равнища за държавите.
Русия е водещ износител на синтетични азотни торове, а ние всички знам и че цените на азотните торове са силно зависими от цените на природния газ.
Тези данни са показателни за сериозността на ситуацията. България следва да е част от единния европейски отговор и план за действие за справяне със ситуацията. Преди всичко държавата трябва да работи бързо и последователно по намирането на решение и да изработи скоростно визия и план как да подпомогне сектора и особено фермерите и бизнеса, които са най-сериозно засегнати.
В тези тежки времена хората и бизнеса трябва да получат адекватна подкрепа от държавата. Държавата ни следва да избягва всякакви протекционистки мерки, които могат да доведат до смущения на общия пазар, да засегнат още по-неблагоприятно сектор земеделие, да ни поставят в изолация, да предизвикат контрамерки от други държави или пък налагане на евентуални санкции от ЕК.
- В последната седмица у нас се разгоря дебатът необходимо ли е да се забрани износът на зърно. Какво е експертното Ви мнение?
- България е част от единния европейски пазар и смятам, че такива крайни мерки за забрана на износа на този етап не са необходими. Да, Договорът за функциониране на Европейския Съюз позволява такива мерки при извънредни обстоятелства, но считам, че правителството можеше да подходи по внимателно по темата, без да се създава излишно напрежение в сектора.
- Бяхме свидетели в България на шок с цената на олиото. Каква е причината – спекула или обективно поскъпване на слънчогледа на световните борси?
- Комбинация от двете. Факт е поскъпването на слънчогледа на световните борси, като прогнозите са това поскъпване да продължи. Изглежда обаче, че тежестта от това поскъпване на този етап се понася само от производителите, визирам земеделците, преработвателите и крайния потребител.
Във времена на криза е важно всеки участник във веригата на доставки на храни да понесе своята тежест и отговорност. Това включва и дистрибуторите и търговците. Нашата група Обнови Европа вече направи такова предложение и то бе одобрено във финалния текст на гласуваната вчера Резолюция.
В допълнение, по предложение на ДПС се включи и текст, с който призоваваме Комисията и държавите членки да наблюдават отблизо пазарите на селскостопански храни и продукти, като обръщат особено внимание на ценовите спекулации и същевременно гарантират целостта на единния пазар.
- На 8 април „Стандарт“ организира в партньорство с Вас 16-тия Великденски форум от националната кампания „Да! На българската храна“, който тази година е с тема: „Продоволствена криза и зелен преход – новите предизвикателства в земеделието“. Как Зелената сделка ще помогне за преодоляването на продоволствената криза?
- Виждам редица възможности, но войната в Украйна, налага необходимостта от преоценка на част от целите. Вероятно ще се наложи да засилим действията си по някои мерки и малко да отложим във времето други. Зелената сделка е стратегия за устойчив растеж. Можем да използваме момента, за да подсилим по-бързо устойчивостта на земеделския сектор и спомогнем за неговата модернизация. Предвидени за средства в тази насока.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
