- Справката на Държавна сигурност сочи, че най- опасните активисти на майските бунтове са Галя Исаева от Нови пазар, Филип Арсов от Пристое, Милко Антонов от Орляк, Симеон Христов от Тервел, Алдин Демиров от Хитрино и Стоян Антонов от Хитрино
36 години демокрация, а продължаваме да четем близката си история през очите на „архитектите“ и летописците от Държавна сигурност. Фалшиви изследователи я покриха с митове и идеологизираха събития, които днес са приватизирани от отделни партии, единствено за лично употреба. Част от този политически фолклор се оказаха и Майските бунтове на преименувани с български имена турци и мюсюлмани през лятото на 1989 г. Съпротивата им бе директно насочена срещу режима на Тодор Живков и БКП, но четвърто десетилетие продължава да бъде обект на фалшификации. Това пише в анализ за "Фактор" Димитър Иванов.
Българските историци и академичната общност мълчат гузно по болезнената тема, опитвайки се да не настъпят политически интереси и зависимости, свързани преди всичко със Сараите и Доган. Така групата около Сокола, известна днес като АПС последователно и настъпателно, използвайки и ресурса, и безхаберието на държавната власт наложи фалшивата и много спорна историческа версия, че лично Меди Доганов, ръководи и направлява зад решетките на Пазарджишкия затвор протестите на хиляди жертви на Възродителния процес. Целта е, първо, да бъде прикрита зловещата роля на Доган – Сава, като щатен агент и провокатор на Държавна сигурност, внедрен в Пазарджишкия и Старозагорския затвор, за да донася и контролира нелегалната съпротива срещу комунистическия режим. На втори план, обаче, службите и крлакьорите в ДПС изграждат на лидера на партията измамния образ на автентичен борец срещу тоталитарната власт, притежаващ даже свръхестествените способности да контролира народните бунтове.
Шайката политически тарикати, около почетния председател няма да се откаже доброволно да изпусне монопола върху пропагандата, моделираща тези паметни събития, оставяйки хората да пазят и помнят историята
без идеологически и партийни клишета и мантри
Протестите през май 1989 г., включващи гладни стачки, мирни демонстрации, изпращане на петиции до международната общност са най-масови в Кърджалийско, Разградско, Шуменско, Толбухинско, Търговище. В селата Дулово, Пристоя, Тодор Икономово и др. падат и жертви, пронизани от милиционерски куршуми. Бунтовете срещу комунистическия режим са мотивирани от провеждащата се в Париж конференция за правата на човека, където специално е отделено място на ситуацията в България. Протестите от пролетта на 1989 г. на турци и мюсюлмани за граждански права и религиозни свободи предизвикват в края на май така наречената Голяма екскурзия, а на 29 май Тодор Живков официално обявява, че гражданите могат да пътуват в чужбина и отваря границата към Република Турция. В следствие на това над 350 хил. български граждани от смесените райони се изселват от страната, а само няколко месеца по-късно
рухва режимът на БКП и ДС
В продължение на 36 г. върхушката около Доган, оглавена от офицери и агенти на ДС, всяка година ритуално и ревностно чества майските протести, продължавайки да митологизира образа на Сокола. Парадоксален факт обаче е, че днес нито един от тези политзатворници или активисти на нелегалната организация не е останал в политическата партия, която се възприема от съвременния българин като част от задкулисието и мафията, и има непрекъснати апетити да управлява държавата и управляващите.
Въпреки фолклора, налаган от платените „историци“ на ДПС няма документи, архиви или очевидци, които да свидетелстват пряко, че Меди Доганов е „мозъкът“ на тези протести. Разказват се просто устни истории, които назначени от Сокола летописци насаждат в масовото съзнание на обществото.
Свидетелства на политзатворници сочат, че Мохамед Узункъш, основател на нелегалната организация „Дългата зима“ е активирал и направлявал от затвора в Пазарджик част от бунтовете в страната.
Наскоро стана достояние разсекретена Справка на ПГУ на ДС (документ), в която е обобщена информация на комунистическите служби за подготвянето на майските протести. Посочени са и имената на основните активисти. В документа като главен организатор се сочи Независимото дружество за правата на човека, основано и оглавявано от Илия Минев. ДС ясно говори за създаване на „турско крило“ към нелегалната правозащитна организация, а по-късно в съпротивата се включват „Демократична лига за правата на човека“ и „Дружество за защита на Виена – 89“. От началото на февруари 1989 г. Радио „Свободна Европа“ започва да обявява имената на новоприети членове на дружеството от смесените райони, създаваните нови структури, както и да информира за протестите им в страната.
За Разградска област пълномощник на „турското крило“ на Независимото дружество за правата на човека става Филип Раданов Симеонов, а секретар е Наум Галинов Наумов (в Справката са посочени с българските им имена, а днес е трудно да се установи настоящата самоличност на тези автентични борци, които МВР не успява да контролира, б.р.). За Варненска област пълномощник е Александър Събев Венков, съобщава ДС. Според комунистическите тайни служби цялата дейност на „турското крило“ се провежда на конспиративни начала, а основните организатори от страна на Независимото дружество са секретарят Петър Манолов, политическият емигрант Петър Бояджиев, д-р Константин Тренчев, Стефан Вълков, свещеникът Христо Събев и др.
ДС донася, че на 15 април 1989 г. Бисер Рунтов в казанлъшкото село Долно Изворово създава „Мюсюлманска инициативна група“ към Независимото дружество.
Ваклин Хубенов пък ръководи съпротивата в Каолиновския район. На 3 срещу 4 май 1989 г. в неговия дом се провежда събрание на 10 български мюсюлмани, които подписват обща декларация за
старт на щафетна гладна стачка,
считано от 6 май същата година. Декларацията е огласена от Здравко Хубенов по „Свободна Европа“. В стачките участват по пет лица, които гладуват по пет дни, а протестът трябва да продължи да началото на Парижката конференция за правата на човека. На 6 май гладна стачка в Каолиново започва Филип Симеонов, Захари Маринов, Наум Наумов, Коста Костов. След тях в различни краища на страната са обявени близо 100 гладни стачки, алармира ДС.
На 16 май 1989 г. в Джебел се създава структура на „турското крило“, която набелязва и конкретни протести.
Според Справката опасните активисти на майските бунтове са Галя Исаева от Нови пазар, Филип Арсов от Пристое, Милко Антонов от Орляк, Симеон Христов от Тервел, Алдин Демиров от Хитрино и Стоян Антонов от Хитрино.
Не закъсняват и репресиите срещу подбудителите на протестите – в края на май 1989 г. поетът Петър Манолов и отец Благой Топузлиев от Независимото дружество са изгонени принудително от България.
В окръг Толбухин (Добрич, б.р.) прокуратурата дори повдига обвинения на най-активните бунтари. Те са изготвени от тогавашния зам. районен прокурор Георги Желев (документ). Според него по това време в областта е действала организирана група, която целяла да провокира социалистическата власт, да разедини народа и да урони авторитета на БКП като ръководител на държавата. Като основни организатори са обвинени Рени Алекова Хаджиев (Руфкия Халил Мехмед), Невен Емилов Миланов (Шабан Еминов), Емил Асенов Хаджиев (Емин Хамди) и Мартин Емилов Мартинов (Мустафа Еминов).
Според държавното обвинение на 22 май 1989 г. стотици мюсюлмани се събират пред сградата на МВР в центъра на град Толбухин, днес Добрич, с искане за задгранични паспорти. На 25 май пък е организиран протест пред партийния дом в областния център. Бунтарите издигали плакати с надписи: „Искаме правата си!”, „Върнете имената ни!”, „Свобода на политическите затворници!”, „Искаме свобода за изселване!” и др. МВР установява, че повечето от активните участници в протеста са свързани роднински и са участвали и в демонстрациите в селата Бенковски, Тервел, Безмер, Дулово и Каолиново. За тартор на групата е обявена Рени Алекова Хаджиева (Руфкия Халил Мехмед). По същото време съпругът й Давид Асенов Хаджиев – Неждмедин Хак, е политически затворник в Пазарджик. В зората на демокрацията заедно с Меди Доганов във Варна учредяват ДПС, но разочарован по-късно, прекратява всякакви контакти със Сараите. По-късно е обявен от Комисия по досиетата за агент на ДС.
Руфкия Мехмед днес си спомня, че са арестувани и близо седмица са държани в следствения арест в Толбухин. По-късно им повдигат обвинения, започва процес, но се проваля, защото вече е стартирала Голямата екскурзия, Живков е отворил границата с Турция.
„Нашата задача беше, след като политическите затворници обявят гладна стачка, ние да поведем мирни граждански протести, които да получат международен отзвук. Но хората се страхуваха. Освен турци и мюсюлмани ни подкрепяха и много българи. Съдебният процес пропадна, защото и комунистическият режим изживяваше последните си дни на агония“, свидетелства днес Руфкия Халил Мехмед(Рени Алекова Хаджиев).
Покойният политзатворник Авни Вели, осъден още преди началото на Възродителния процес за действия срещу комунистическата власт и създаване на нелегална организация също свидетелства категорично в последното си интервю пред Faktor.bg, че години наред
ДПС налага фалшивия мит за Доган
Самият Вели, заедно с Исмет Паниш е организатор на протеста в Джебел, на 19 май 1989 година. Той обаче никога не става член на ДПС, а и години наред партийните секретари на Доган не го допускат до тържествата, посветени на майските протести на турците, за да не разкрие истината.
„От ДПС ме увещаваха да обявя, че Ахмед Доган е ръководел протестите в Джебел, а ние сме получавали от него конкретни наставления от затвора. Това е абсолютна измама. Тогава за Меди Доганов дори не бяхме чували. Отказах категорично да участвам в тази фалшификация, която цели просто да създаде на един агент на ДС образа на народен борец“, разказваше Авни Вели.
В архивите от този период на „Свободна Европа“, „Дойче веле“ и Би Би Си, Независимото дружество на Илия Минев се сочи като основен вдъхновител и организатор на Майските бунтове. Името на агент Сава никъде не се споменава. В годините на подставената демокрация обаче организацията на Илия Минев бе тотално игнорирана от демократичните процеси. Най-дълго лежалия в комунистическите затвори и хората му не бяха допуснати дори като оратори на митингите на СДС и младата опозиция, а организацията бе овладяна от внедрени ченгета и провокатори.
На кого са нужни митовете за Майските бунтове?
Единствено номенклатурата, която остана около Ахмед Доган осребрява днес тези митове и измама. Те имат интерес да поддържат фалшивата пропаганда, че бунтовете на турци и мюсюлмани са ръководени от Доган от затвора. В първите години след демокрацията партията стъпва на този измислен темел, за да се легитимират пред обществото като правозащитна организация с принос за падането на комунизма. В днешното АПСса наясно, че ако тази измамна роля на Доган бъде осветена и разобличена, губят идеологическата си същност и доверието на хората.
И тази година босовете в етнокорпорацията на Доган прибегнат до противопоставяне и политизиране на честванията, защото знаят, че ако се развенчае легендата за Майските събития, губят ореола си на мъченици на комунизма и борци за права и свободи. В цялата порочна игра на митове и легенди отговорност носят и държавата и политическите партии, които не само, че не оцениха Майките бунтове като автентичен национален капитал за свалянето на живковия режим, а оставиха върхушката около Доган да приватизира години възпоменанията за лична изгода. В началото на прехода егоизмът и високомерието на младите десни опозиционни партии и пръкналите се нови демократи не позволи името на Независимото дружество за правата на човека и Илия Минев да се наредят сред заслужилите за падането на комунизма. Неизгодна беше и истината, че не интелектуалците от жълтите павета на столицата, а хиляди безименни българи, турци и мюсюлмани разклатиха тоталитарния режим и ускориха промените към демокрация.
Фалшивият преход възнагради Доган със сараи, замъци, яхти, лични пристанища, обръчи от фирми, той управляваше управляващите, той разпределяше порциите в държавата, НСО го пазеше като национална ценност, а частни историци издаваха захаросани биографии за него. Но Сокола загуби битката за сърцата на хората, митовете за легендарния борец срещу комунизма се пръснаха като сапунени мехури. Върху лицето на момчето от Дръндар остана единствено маската на ДС, защото тя е истинската му същност, а гражданите вече знаят, че за истината никога няма достатъчно високи дувари.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
