Няма как един неуспешен президент да създаде успешна партия
ПП вкара ДБ в популистката зона
Старият континент не трябва да проявява мачовщина на масата на дипломатическите преговори
В ЕК може да има консервативен завой
Правителството на България води националноотговорна евроатлантическа политика
Майчинското в Урсула фон дер Лайен е над политическото
Логично би било ДПС - Ново начало да участва в изпълнителната власт със свои министри, казва Александър Йорданов, политик и бивш евродепутат в специално интервю за вестник СТАНДАРТ
- Г-н Йорданов, каква Европа видя светът в Белия дом в лицето на присъстващите европейски лидери и председателя на ЕК г-жа Урсула Фон Дер Лайен, когато президентът на САЩ Доналд Тръмп трябваше да договори с Володимир Зеленски основни параметри за бъдещ документ, подписан от Киев и Москва и довеждащ до спиране на войната в Украйна?
- Няма еднозначен отговор. Самото участие в срещата на председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен, на лидерите на Великобритания, Франция, Германия, Италия и на граничещата с Русия Финландия, както и на Генералния секретар на НАТО, доказа, че подкрепата за Украйна ще продължи. Показателно е, че непосредствено след разговорите на Украйна бе отпусната нова финансова помощ в размер на 4,05 млрд. евро, а г-жа фон дер Лайен декларира, че солидарността ни с Украйна е все така "непоколебима".
Същевременно дипломатическата галантност не успя да прикрие истината, че към момента няма бърз път към мира и не е лесен диалогът с американския президент. "Сключване на временно примирие", среща между президентите Зеленски и Путин, както и договаряне на гаранции за сигурност на Украйна, подобни на тези, които се съдържат в чл. 5 на учредителния договор на НАТО, бяха ключовите теми на разговорите. И, разбира се, емблематичните вече за домакина на срещата търговски коментари: какво ще се дава, какво ще се купува и продава. Впечатлението ми е, че основни европейски лидери не са преодолели все още своята нерешителност, защото тя е израз на реални обществено-политически нагласи и икономическа ситуация в техните страни.
- В качеството Ви на бивш евродепутат как мислите: какво трябва да се промени в обединена Европа, за да стане тя равнопоставена на масата на дипломатическите преговори?
- Европа не би трябвало да проявява мачовщина. На нас, европейците, тя не ни е присъща. Не мускулите и фанфарите, а разумът и емпатията са нашата сила. Но дойдоха времена, в които се налага по-категорично да демонстрираме своята икономическа и военна мощ. И по-специално по въпросите на отбраната, мира и войната, да не лежим на меката възглавница на трудно постиганото единодушие в Съвета. Този принцип на вземане на важни решения често води до блокирането им или до драматично забавяне на действията ни. Това се възприема, не само от Москва, като наша слабост. Твърде плахо и половинчато например, се въвеждаха санкциите на руския режим. Избягваха се по-категоричните и действени решения, независимо че бяха приети съответните доклади и резолюции от Европейския парламент. Не се пристъпи към пълна изолация на Руската федерация и не се прекратиха дипломатическите ни отношения с нея. Многократно в Европарламента съм изразявал позиция, че не трябва да се водят никакви разговори с руския президент. Убеден съм, че истинският мир ще дойде едва след като той няма да е вече президент, поради една или друга причина. Европарламентът е гласувал, че трябва да бъде изправен пред Специализиран Наказателен съд. Бавно и мудно се доставяха отбранителни оръжия на Украйна. Не се даде възможност на украинската армия да атакува по-значими цели на територията на агресора. А светът не познава война, в която само нападнатата страна търпи ракетни и бомбени удари. През Втората световна война бомбите сриват и Берлин. Фюрерът казва сбогом на живота и само осем дни по-късно идва мирът в Европа. Това е поучително. Отдавна трябваше да се изпратят и европейски войски в Украйна. Ако това бе сторено след окупацията на Автономната република Крим, то Кремъл едва ли би предприел пълномащабната агресия на 24 февруари 2022 година.
- Очаквате ли промени на върха в ЕК?
- Следя, доколкото ми позволява времето, дейността на еврокомисаря по отбраната Андрюс Кубилюс, бивш докладчик за Русия в Европейския парламент, с когото имах много добри работни отношения. Положителни са впечатленията ми и от позициите на Кая Калас, Върховният представител по въпросите на външните работи и политиката на сигурност. Двамата са бивши премиери на своите държави - Литва и Естония, а това означава, че те познават много добре психологията на московските управници. Трябва по-често политиците да се вслушват в техните оценки и предложения. Що се отнася до Председателя на Комисията г-жа Урсула фон дер Лайен, тя не може да избяга от себе си. Майчинското в нея надделява над политическото.
- А ще избуи ли консерватизмът в ЕС (имам предвид умерен, а не краен национализъм)?
- Логично е да има консервативен завой в Европа. Твърде много се увлякохме по омайни зелени и либерални финтифлюшки, по безумни ляволиберални инициативи. Време е да започнем да ценим отново традиционните си ценности. В това отношение не трябва да отминаваме с лека ръка някои от посланията към света, които отправи президентът Тръмп. Но не трябва да се обърква консервативната политика с орбанизма, който в момента обслужва руските интереси, както и с популисткия национализъм, който превръща демокрацията във враг. Да не забравяме, че не съществува националистическа солидарност. Или ако я има, тя е до време, след което започва ужасът на войната.
- Възможно ли е представителите на големия бизнес в Европа да променят вътрешнополитическите карти на отделни държави от ЕС и при какви условия? Има ли на този етап знаци за това?
- От дълго време в Европа интересите на бизнеса влияят силно върху политиката. Нещо повече. Някои политици използват участието си в политиката, за да станат също бизнесмени. Но сега си мисля, че европейският бизнес не би трябвало да налага своите интереси навсякъде и във всичко. Не трябва да се "заиграва" отново с руския бизнес. Търговско-икономическите отношения с днешна Русия трябва да бъдат сведени до минимум и дори прекратени. Само тогава може да разчитаме, че в тази авторитарна държава ще настъпят промени в посока на нейната нормализация и демократизация. А това е в интерес и на руския народ.
- Как стои България в геополитически план и вярна ли е посоката, която следва българското правителство?
- Щастие е, че при традиционната наша нерешителност и колебания, при трудното ни събиране за колективно действие, успяхме да станем членове на ЕС и НАТО. Сега политиците ни имат отговорността да развиват в интерес на българските граждани този успех. Приемането ни в Шенген и Еврозоната е такова развитие. Всяко противопоставяне на този ни успех е национално предателство. Правителството в момента води правилна, национално отговорна евроатлантическа политика. Единствено съжалявам, че партии, които се афишираха като евроатлантически, решиха да останат в опозиция редом с партии, които поддържат политиката на Кремъл. А тя е антибългарска от много години.
- Разговаряме с Вас в навечерието на новия политически сезон. Кои са неотложните задачи пред кабинета и пред парламента?
- Необходимо е да продължи политиката на стабилизиране на страната и преодоляване на хаоса, в който бе попаднала в резултат на т.нар. промяна. Най-важната задача е приемането на държавния бюджет за следващата година, в който ще бъде най-точно отразена цялостната политика на правителството. Похвално е, че към момента гладко и безпроблемно се реализира процесът на въвеждане на еврото. Парламентът трябва да завърши успешно процедурите с новите назначения в регулаторните органи.
- При какви условия може да възникне напрежение между съуправляващите партии и подкрепящата ги ДПС – Ново начало. Възможно ли е скоро да има преформатиране на правителството и в него да влязат представители на партията на Делян Пеевски?
- Движението за права и свободи, което постави ново начало в своето развитие като партия, изигра важна роля за това България да има редовно и прието с одобрение, както от гражданите, така и от европейските институции правителство. Тази партия и нейният лидер се противопоставиха категорично на продължаващите с години опити на президента за дестабилизация на страната. И ако у нас нямаше толкова много политически комплексари, то би било логично тази партия, с чиято подкрепа се формира парламентарно мнозинство, да участва в изпълнителната власт със свои министри. Разбира се, тя трябва да се простира в амбициите си до черджето, което са й изтъкали нейните избиратели. Колкото по-широка е подкрепата за кабинета, толкова по-големи са и шансовете му да реализира своята програма. Напрежение винаги може да възникне по отношение на едни или други правителствени решения. Но те се преодоляват с разум, а не с емоции.
- Ваша е прогнозата за бъдещ разпад между ПП и ДБ. Коя от двете формации има по-ясно бъдеще и защо?
- Да, направих такава прогноза преди време. Защото винаги правя разлика между популистки и нормални демократични партии. "Продължаваме промяната" е типична популистка партия и долепването й до "Демократична България", вкара и това обединение в популистката зона. То загуби своята първоначална идейна ориентация. Започна да говори по кирилопетковски и олекна политически. Затова им пожелавам да се завърнат към себе си.
- Допускате ли, че президентът Румен Радев ще създаде успешен политически проект?
- Не. Няма как неуспешен президент да създаде в зоната на партийната политика нещо успешно. А и отдавна е време да престанем с партийните проектирания. България се нацвъка от партийки и това не ни отведе към добри дни. Самият наш президент е "проект", т.е. парашутист в политиката и не би карал втори мандат, ако популизмът на т.нар. промянаджии не бе ескалирал.
- Ако все пак страната ни стигне до предсрочни парламентарни избори, кои ще са печелившите и кои ще са губещите от тях?
- Който мисли лошото на България само той днес би настоявал за предсрочни парламентарни избори. Аз мисля само доброто на моята страна.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
