Понеделник,

3 причини да се върнат хартиените бюлетини

От: СТАНДАРТ -
2158
3 причини да се върнат хартиените бюлетини
A
A
A

Изборите чукат на вратата. Но един въпрос стои отворен. Достатъчно гарантирано ли е доверието в изборния процес, при положение, че 100-процентовият вот с машини породи толкова много съмнения на трите избора за парламент миналата година?

Три паралелни събития показаха, че темата е гореща. ГЕРБ и БСП внесоха промени в Изборния кодекс за паралелно гласуване с машини и хартиени бюлетини. Членове на инициативния комитет на "Консервативно-патриотично движение" депозираха в парламента 111 000 подписа за връщане на хартиените. А управляващото мнозинство категорично отказва да дискутира проблема, показвайки че темата го притеснява. 

За трети път Комисията по конституционни и правни въпроси не успя да разгледа миналата седмица на първо четене предложените от ГЕРБ-СДС, БСП и “Възраждане” промени в Изборния кодекс. Този път причината бе липса на кворум.

Бившите управляващи от ГЕРБ поискаха паралелно с машинното, да се върне отново и хартиеното гласуване. На това мнение са и от партията на Корнелия Нинова. От формацията на Костадин Костадинов пък настояват за видеонаблюдение в деня на вота, както и в протокола от гласуването да се вземат под внимание хартиените отрязъци при разминаване с резултата от машината.

Има поне 3 големи причини да се иска връщане на хартиените бюлетини, стана ясно след среща на лидера на ДПС Мустафа Карадайъ с Недялко Недялков, Петьо Блъсков, Николай Бареков и Станимир Недков - Стъки в парламента.

1. Липса на доверие в изборния резултат

Основният проблем при ползване на машините е отсъствието на граждански контрол. Това поражда липса на доверие в изборния резултат. Опитът на Венецуела, Белгия, Франция показва, че проблемите с машинния вот могат да бъдат много.

Идеята за машини се появи у нас през 2009 г., върна лентата Карадайъ, който от 2001 до 2011 г. е секретар на ЦИК и е участвал в провеждането на всички избори в този период. През 2009 г. хора, които не разбират от тази материя, вмъкнаха много неопределено в Изборния кодекс текст, че щяло да има и машинно гласуване, разказа Карадайъ. Тогавашният премиер Сергей Станишев поставил задача на ЦИК - комисията да покаже, че машинно гласуване може да има. Беше ново, интересно. Има различни варианти за ползване на машини за избори. Бях на няколко международни семинара, които разглеждаха различни форми за ползване на машините при различни избори, спомни си Карадайъ.

Тогава във Френската гимназия бил направен експеримент. Във всички (около десетина) секции с гласувало с машини и гласовете се броели за действителни. Но още тогава се знаеше какъв е основният проблем - машини могат да се ползват, но трябва да има възможност за граждански контрол и категорично доверие от страна на гражданите към изборния резултат. Не от страна на експертите, а от страна на гражданите, заяви Карадайъ.

Най-големият успех тогава бил, че една от машините се развалила през деня, но гласовете не се загубили. Чисто софтуерно показахме, че в България може да реализираме машинен пот, допълни лидерът на ДПС.

Но, когато темата стана сериозна, хора, които не разбират, си представиха, че това е вариантът - вот само с машини. Той обаче е отхвърлен от няколко европейски държави. Не защото някой ще фалшифицира резултата, а именно заради липсата на доверие от страна на избирателите в крайния изборен резултат. Защото, когато се каже, че може да се манипулира, когато не се броят контролните разписки, доверие в крайния резултат няма, обясни Карадайъ. Точно така стана на последните избори. ЦИК взе решение да се броят контролни разписки, но указанията, които комисията даде, доведоха дотам, че в крайна сметка контролните разписки не се броиха.

2. Отнемат се права на избирателите

Гласуването само с машини на практика ограничава правото на вот, което е гарантирано от конституцията. Тоест - нарушава основния закон. Защото поставя ценз - определено ниво на техническа грамотност. Което затруднява възрастните хора и стана причина миналата година мнозина от тях да не гласуват. Отнемането на гражданско право с какъвто и да е ценз, е противоконституционно.

В момента в Изборния кодекс има още един такъв текст. Зад завесата уседналост се отнемат граждански права за гласуване.

Уседналост винаги има, във всяка държава, но това не означава да отнемеш правото на глас. Уседналостта означава към определена дата да кажеш кой гражданин къде ще гласува и къде ще му се брои гласът. Във всички видове избори го има. Само че при нас, в България, ползваме уседналостта за отнемане правото на глас на много избиратели по един единствен критерий - адрес, обясни Карадайъ. А Конституцията не казва, че адресът е критерий за придобиване или отнемане на правото на глас.

3. Съмнения за манипулация на софтуера

Съмненията, че някой може да пипа злонамерено софтуера се появиха още миналата година. ГЕРБ дори гласно изказаха опасенията си. Причината е, че държавата не е стопанин на устройствата.

Ние държим на едно - пълна отговорност на държавата: машините да са собственост на държавата, софтуерът да се прави от държавата и контролът да се осъществява от нея, обясни Мустафа Карадайъ. Само така ще се знае кой да носи отговорност. В момента няма никакъв контрол от страна на държавата, ЦИК не разполага със софтуера. Комисията се крие зад помощен орган от някакви експерти, който взема решения вместо ЦИК. Държавата е абдикирала от процеса. Което срива доверието в него и на гражданите, и на партиите, участващи в изборите.

Въведохме контролните разписки през 2009 г. - на база опита в различни части на света, за да има някакъв физически елемент на контрол, разказа още Мустафа Карадайъ. ЦИК обаче даде  указания, че разписките няма да се броят. Така се оказа, че и на последните избори в комисията има протоколи, в които действителни гласове не са отчетени.

За две секции средно с по 600-700 избиратели имахме сигнали, че гласовете им не са отчетени. Това означава, че около 1500 български граждани са гласували, държавата е направила разходи да организира избори, и в крайна сметка техният вот не е отчетен изобщо, съобщи лидерът на ДПС. Затова и Движението настоява да се броят контролните разписки.

ДПС даде формула за решаване на проблема още в 44-ото НС. Тогава задължителното машинно гласуване още не бе факт. Движението проведе срещи с ГЕРБ и БСП, за да намери решение на три болни изборни въпроса. Първият бе съмнението във фалшификация на изборите заради броенето на хартиените бюлетини. Вторият много по-голям проблем бе огромният процент сгрешени секционни протоколи - независимо че има чернови и правила за поправки. Архивите на ЦИК показват, че до 2011 г. процентът на сгрешените секционни протоколи е 70-80. Някои изобщо не се четат. Днес е около 60-70%. Третият проблем бе огромният брой недействителни гласове. Българският избирател отишъл, гласувал, минават изборите и - 400 000 недействителни гласа. Това са повече от три парламентарни група. Някои от тях изкуствено ги правят секционните комисии по субективни причини, каза Карадайъ.

За да решим тези проблеми, предложихме един елементарен модел, който се използва в САЩ. Скенер. Вземаш бюлетината, гласуваш, пускаш я на скенера. Ако той разчете гласа като действителен, бюлетината пада от другата страна. Ако ли не, се връща и вземаш нова, обясни Карадайъ. Така всеки глас ще бъде действителен. От друга страна вечерта машината ще разчита секционния протокол. Така пък се елиминират грешните протоколи и субективния фактор при броенето на бюлетините. И нещо повече - всички те са  налични. И гражданският контрол върху резултата, който излиза от машините 1:1 може да се преброи и провери. Това, което е разпечатала машината, това е изборният резултат.

По този начин установената практика с хартиени бюлетини си продължава - не затрудняваме българския гражданин. Не му поставяме някакви допълнителни критерии и ценз за техническа грамотност. А проблемите които са налични, се решават, припомни Карадайъ. Днешният модел обаче нито е идеален, нито е евтин. Харчат се луди пари без държавен контрол. А когато държавата не носи пълната отговорност, всичко буди подозрения. Има ли съмнение - липсва доверие. Липсва ли доверие към изборния резултат - демокрацията ерозира.

Има ли време за поправка за Изборния кодекс? Да. При политическа воля са необходими 7 дни. Внесените законопроекти се гласуват в зала, срокът за предложения преди второ четене се съкращава на три дни, за един ден минава второто четене в пленарна зала и законът отива за обнародване в Държавен вестник. Нужна е само политическа воля и отговорност една голяма несправедливост да бъде поправена.


Всички новини от категория Политика.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички