За­ра­ди стра­ха от ви­ру­са хо­ра уми­рат от ин­сул­т

Ня­кои по­лу­чи­ха ус­лож­не­ния и за­гу­би­ха край­ни­ци по­ра­ди за­къс­ня­ло тър­се­не на ме­ди­цин­ска по­мощ

За­ра­ди стра­ха от ви­ру­са хо­ра уми­рат от ин­сул­т | StandartNews.com
  • Ня­кои по­лу­чи­ха ус­лож­не­ния и за­гу­би­ха край­ни­ци по­ра­ди за­къс­ня­ло тър­се­не на ме­ди­цин­ска по­мощ
  • На­дя­вам се, че ско­ро COVID-19 ще се пре­вър­не в ед­на ба­нал­на ин­фек­ция, казва док­тор Де­сис­ла­ва Ка­те­ли­е­ва в специално интервю за ВЕСТНИК "СТАНДАРТ"

 

- Док­тор Ка­те­ли­е­ва, Вие в на­ча­ло­то на из­вън­ред­но­то по­ло­же­ние ка­зах­те, че ме­ди­ци­те не се тес­тват, осо­бе­но спеш­ни­те. Про­ме­ни ли се не­що за то­зи пе­ри­од?

- Про­дъл­жа­ват да ни тес­тват, са­мо ко­га­то се ус­та­но­ви, че ня­кой от нас е бо­лен. И се тес­тват са­мо хо­ра­та, с ко­и­то той ра­бо­ти.  Аз в про­дъл­же­ние на два ме­се­ца се опит­вам да ка­жа, че е ред­но еже­сед­мич­но хо­ра­та, ко­и­то ра­бо­тят на пър­ва ли­ния, и най-ве­че спеш­ни­те ме­ди­ци, при ко­и­то е мно­го нис­ка сте­пен­та на пред­ви­ди­мост да­ли па­ци­ен­тът е бо­лен от ко­ро­на­ви­рус, да­ли е за­ра­зо­но­си­тел, да бъ­дат тес­тва­ни еже­сед­мич­но. В та­ки­ва слу­чаи рис­кът ле­ка­рят да се за­ра­зи е мно­го го­лям, го­лям е и рис­кът, ако той са­ми­ят се пре­вър­не в за­ра­зо­но­си­тел, да пре­да­де за­бо­ля­ва­не­то на след­ва­щия па­ци­ент. Иде­я­та ми бе да пос­тъ­пим та­ка, как­то във ви­со­ко­раз­ви­ти­те ев­ро­пей­ски дър­жа­ви - еже­сед­мич­но тес­тва­не на спеш­ни­те ме­ди­цин­ски еки­пи. За съ­жа­ле­ние то­ва не се случ­ва. Пра­вят се спо­ра­дич­ни тес­тва­ния, ако  се ус­та­но­ви, че ня­кой от ко­ле­ги­те ни е бил кон­так­тен на пот­вър­ден слу­чай с ко­ро­на­ви­рус и той е дал сим­пто­ми на за­бо­ля­ва­не­то.

- Под­си­гу­ре­ни ли сте със за­щит­ни об­лек­ла?

- В ус­ло­ви­я­та на спеш­на­та по­мощ то­ва, до­кол­ко си под­си­гу­рен, е мал­ко от­но­си­тел­но. Ле­ка­ри­те, ко­и­то ра­бо­тят в ко­вид от­де­ле­ния, са на­яс­но, че кон­так­ту­ват с па­ци­ен­ти, бол­ни от то­ва за­бо­ля­ва­не, и на­ис­ти­на са с най-ви­со­ко ни­во на за­щи­та. Но ние, ко­га­то оти­ва­ме по ад­ре­си, не­ви­на­ги сме на­яс­но да­ли оти­ва­ме при па­ци­ент, кой­то има бол­ка в гър­ди­те, за­що­то е по­лу­чил ин­фар­кт, как­то ни е по­да­де­но от спеш­ния те­ле­фон, или има бол­ка, за­що­то има пнев­мо­ния, при­чи­не­на от ко­ро­на­ви­рус. При нас ус­та­но­вя­ва­не­то на ди­аг­но­за­та ко­ро­на­ви­рус мо­же да бъ­де по вся­ко вре­ме - как­то и при ин­тер­вю­то по те­ле­фо­на, та­ка и при прис­ти­га­не­то ни на ад­ре­са, но и ко­га­то па­ци­ен­тът бъ­де при­ет в ле­чеб­но за­ве­де­ние и раз­вие ис­тин­ска­та кли­нич­на кар­ти­на. Съ­що­то е и със спеш­ни­те от­де­ле­ния - не­ви­на­ги мо­жем да пос­та­вим та­зи ди­аг­но­за на вхо­да на от­де­ле­ни­е­то, ко­га­то ме­рим тем­пе­ра­ту­ра и ка­ра­ме па­ци­ен­ти­те да от­го­ва­рят на въп­ро­си­те от епи­де­ми­о­ло­гич­на­та ан­ке­та. Обик­но­ве­но не­ща­та се ус­та­но­вя­ват впос­лед­ствие, ко­га­то се нап­ра­вят сним­ка и тест, ко­га­то се про­ве­де ед­на по-за­дъл­бо­че­на анам­не­за. За­то­ва за нас е важ­но да бъ­дем със за­щит­но об­лек­ло от са­мо­то на­ча­ло на кон­так­та си с па­ци­ен­ти­те. То­ва е мно­го труд­но, ко­га­то по­се­ща­ваш по 10-12 ад­ре­са на ден, или прег­леж­даш по 30 па­ци­ен­ти на ден в спеш­но­то от­де­ле­ние. А про­цен­тът на за­ра­зя­ва­не на ме­ди­ци­те по све­та е ви­сок - око­ло 10 на сто от но­си­те­ли­те на за­бо­ля­ва­не­то.

- Вие ко­мен­ти­рах­те, че се уве­ли­ча­ват хо­ра­та, ко­и­то по­ра­ди страх от ко­ро­на­ви­ру­са не тър­сят ме­ди­цин­ска по­мощ и по то­зи на­чин дру­ги за­бо­ля­ва­ния ос­та­ват не­ле­ку­ва­ни...

- То­ва, с ко­е­то се сблъс­ква­ме в спеш­ни­те от­де­ле­ния, е, че по­па­да­ме на па­ци­ен­ти, ко­и­то са с некол­коднев­на дав­ност на съ­до­ви ин­ци­ден­ти. Имам пред­вид мо­зъч­ни ин­сул­ти, ко­и­то в пър­ви­те че­ти­ри ча­са мо­гат да пре­тър­пят об­рат­но раз­ви­тие, ако па­ци­ен­ти­те бъ­дат нав­ре­ме за­ве­де­ни в бол­ни­ца. Сблъс­ква­ме се и със слу­чаи на па­ци­ен­ти, ко­и­то имат 4-5-днев­на дав­ност на сър­деч­ни ин­фар­кти. За съ­жа­ле­ние те по­па­дат при нас с ве­че раз­ви­та сър­деч­на не­дос­та­тъч­ност. Ня­кои от те­зи не­ща са фа­тал­ни и ние гу­бим па­ци­ен­ти, ко­и­то, ако ни бя­ха по­тър­си­ли пре­ди 4 дни, мо­же­ха да се раз­ми­нат до­ри и без ус­лож­не­ни­я­та на ин­фар­кта. Има­ме проб­ле­ми със съ­до­ви па­ци­ен­ти, ко­и­то по то­зи на­чин за­гу­би­ха край­ни­ци за­ра­ди за­къс­ня­ло тър­се­не на ме­ди­цин­ска по­мощ. Дру­го­то, с ко­е­то се сблъс­ква­ме, е, че при го­ля­ма част от ви­ру­со­по­доб­ни­те за­бо­ля­ва­ния хо­ра­та от страх да не би то­ва да е ко­ро­на­ви­рус, тър­сят пре­ка­ле­но къс­но ле­кар­ска по­мощ. А ко­га­то дой­дат при нас, се оказ­ва, че се ка­сае нап­ри­мер за пи­коч­на ин­фек­ция, за дру­ги за­бо­ля­ва­ния, ко­и­то бих­ме мог­ли да ле­ку­ва­ме, ако по­пад­нат при нас по-ра­но, за да ги ди­аг­нос­ти­ци­ра­ме нав­ре­ме. Все още у хо­ра­та има един страх да тър­сят по­мощ, да се об­ръ­щат към лич­ни­те ле­ка­ри, не за­що­то те не са на мес­та­та си, а за­що­то па­ци­ен­ти­те се при­тес­ня­ват, че там мо­гат да срещ­нат за­ра­за­та.

Ве­че до­ня­къ­де по­то­кът па­ци­ен­ти за­поч­на да се връ­ща към спеш­ни­те от­де­ле­ния, но все още има дос­та ви­сок про­цент на хо­ра, ко­и­то ид­ват твър­де къс­но с ус­лож­не­ния на ле­чи­ми за­бо­ля­ва­ния.

- А пра­вил­на ли бе­ше прак­ти­ка­та хо­ра­та да се ди­аг­нос­ти­ци­рат по те­ле­фо­на от лич­ни­те ле­ка­ри?

- Всич­ки па­ци­ен­ти, ко­и­то лич­ни­ят ле­кар е ди­аг­нос­ти­ци­рал по те­ле­фо­на ка­то съм­ни­тел­ни за ко­ро­на­ви­рус, след то­ва са да­ва­ли про­би. И ко­га­то те­зи про­би се ока­жат по­ло­жи­тел­ни, се пред­при­е­ма ле­че­ние. При нас, сла­ва Бо­гу, не нас­тъ­пи то­ва, ко­е­то ста­на в дру­ги дър­жа­ви - бло­ки­ра­не на здрав­ни­те сис­те­ми. Там има­ше хо­ра, ко­и­то ча­ка­ха с дни ред да пос­тъ­пят в бол­ни­ца, и нак­рая ги при­е­ма­ха с мно­го теж­ка ди­ха­тел­на не­дос­та­тъч­ност. При нас те­зи слу­чаи бя­ха твър­де мал­ко.

Но в та­зи епи­де­мия съ­щес­тве­но­то е, че не бя­ха тес­тва­ни дос­та­тъч­но мно­го хо­ра. Тес­то­ве се пра­ве­ха, къ­де­то има­ше ог­ни­ще или до­ка­за­ни кон­так­ти на па­ци­ен­ти­те. Как­то ка­зах, тряб­ва­ше да се тес­тват и спеш­ни­те ме­ди­ци, и ко­га­то се ус­та­но­ви по­ло­жи­тел­на про­ба, да бъ­дем спи­ра­ни от ра­бо­та. А не то­ва да ста­ва спо­ра­дич­но. Ина­че в цял свят се прак­ти­ку­ва­ше то­ва - лич­ни­ят ле­кар да ле­ку­ва по те­ле­фо­на. Не знам до­кол­ко е пра­вил­но то­ва, до­кол­ко е доб­ро. Тряб­ва да ми­не из­вес­тно вре­ме и да се ана­ли­зи­рат всич­ки ре­зул­та­ти от то­ва, ко­е­то се слу­чи в све­то­вен ма­щаб, за да се ус­та­но­ви да­ли то­ва бе пра­вил­ни­ят на­чин при ед­на тол­ко­ва опас­на ви­рус­на ин­фек­ция хо­ра­та да сто­ят до пос­лед­но по до­мо­ве­те си и да по­па­дат с ди­ха­тел­на не­дос­та­тъч­ност. Тряб­ва вре­ме и об­ра­бот­ка на ста­тис­ти­чес­ки­те и на­уч­ни дан­ни, ко­и­то се тру­пат в мо­мен­та, за да се ус­та­но­ви да­ли то­ва е би­ло пра­вил­но, или не.

-  След спа­да на за­ра­зе­ни от­но­во има­ме уве­ли­че­ние. Мо­же ли да го­во­рим, че ча­ка­ме но­ва въл­на?

- Мал­ко е труд­но да се пра­ви ма­те­ма­ти­чес­ко мо­де­ли­ра­не на не­що, ко­е­то е прак­ти­чес­ки неп­ред­ви­ди­мо. Ние твър­де мал­ко зна­ем за то­зи ви­рус, за то­ва как той му­ти­ра и се про­ме­ня, за то­ва как се раз­прос­тра­ня­ва. За­то­ва не мо­же да се пра­ви прог­но­за. Най-ве­ро­ят­но ще има въл­ни, как­то бе с грип  A и B, но той бе на прин­ци­па на се­зон­ност, има го са­мо в зим­ни­те ме­се­ци. През ля­то­то ние мно­го ряд­ко по­па­да­ме на па­ци­ен­ти с то­зи грип. Да­ли и ко­ро­на­ви­ру­сът, и по спе­ци­ал­но то­зи щам,  ще се раз­ви­ва по то­зи на­чин, не зна­ем. Ко­ро­на­ви­ру­си­те са ви­нов­ни за мно­го от прос­туд­ни­те за­бо­ля­ва­ния, с ко­и­то се сблъс­ква­ме по вся­ко вре­ме на го­ди­на­та. И мно­го чес­то се сре­ща при де­ца. Друг е въп­ро­сът, че се по­я­ви ща­мът COVID-19, кой­то се ока­за мно­го по-опа­сен за оп­ре­де­ле­на гру­па па­ци­ен­ти и утеж­ня­ва тех­ни­те хро­нич­ни стра­да­ния, а по­ня­ко­га во­ди до фа­та­лен из­ход. Ху­ба­во е, че за мно­го крат­ко вре­ме на­у­ка­та ус­пя да на­ме­ри тес­то­ве, та­ка че да се от­кри­ват но­си­те­ли­те и да се ог­ра­ни­ча­ва за­ра­за­та, че се взе­ха мер­ки за ог­ра­ни­ча­ва­не на со­ци­ал­ни кон­так­ти и спаз­ва­не на хи­ги­е­на. Въп­ро­сът е, че ние не мо­же да пред­ви­дим как ще се дър­жи то­зи ви­рус през лет­ни­те ме­се­ци, през зи­ма­та, как ще се дър­жи, ко­га­то се нас­ло­жат и дру­ги оби­чай­ни ви­рус­ни ин­фек­ции. Аз не мис­ля, че ня­кой от ле­ка­ри­те у нас има ил­ю­зи­я­та, че сме прик­лю­чи­ли с то­зи ви­рус. Нащ­рек сме, вся­ка сут­рин на­у­ча­ва­ме с дос­та го­ля­мо при­тес­не­ние, че ня­къ­де е плам­на­ло ог­ни­ще. Ху­ба­во е, че на то­зи етап са ог­ни­ща, а не въл­на в ця­ла­та стра­на. На­дя­ва­ме се, че пос­те­пен­но хо­ра­та ще нат­ру­пат иму­ни­тет и то­зи ви­рус ще пре­тър­пи му­та­ци­и­те, чрез ко­и­то не­го­ва­та за­раз­ност ще на­ма­лее. Но ко­га и как ще ста­не, то­ва мо­же да пред­ви­ди един­стве­но май­ка­та-при­ро­да. Ис­кре­но се на­дя­вам вся­ка след­ва­ща въл­на да е по-ле­ка и то­ва за­бо­ля­ва­не да се пре­вър­не в ед­на ба­нал­на ви­рус­на ин­фек­ция, ко­я­то хо­ра­та да пре­ми­на­ват та­ка, как­то пре­ми­на­ват оби­чай­ни­те ви­рус­ни ин­фек­ции.

 

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай