"Хайде на клуб в мола" - за мнозина това е начинът да примамят детето със себе си на шопинг, когато няма на кого да го оставят. За това на кого всъщност поверяваме малчуганите, докато пазаруваме, обаче по стара българска традиция се заговори едва, след като стана поредният инцидент.
Както при всички печални ситуации в държавата ни, случаят с малкия Стефчо, паднал от ескалатора на варненския мол, стана повод да установим, че в още една сфера в държавата ни зее тотална законова дупка. Която между другото е по-голяма, отколкото някои си представят. В момента в държавата няма ред, по който се пресяват аниматорите във въпросните центрове, нито пък някакви изисквания, на които да отговарят те. Самите центрове не се нуждаят от лиценз - достатъчно е да се регистрират по Търговския закон и имат пълното право да ти гледат детето. Едва ли преминават и обучения, за да се квалифицират като бавачки - достатъчно е просто да имат търпението да работят с тълпа тичащи и пищящи дечица на различни възрасти, докато мама пазарува. Любопитното е, че за аниматори в туристическия бранш например такива изисквания има. За да работиш с деца обаче, явно не са ти нужни. Ако назначаващите не се задълбочат много-много, вероятно дори и доказан педофил може да гледа детето ви, докато вие сте абсолютно спокойни, че то е в сигурни ръце.
Проблемът впрочем е много по-голям, защото става дума не само за моловете, където все пак малките остават за час-два.
Напоследък само в столицата са се нароили над 70 детски клуба, съществуващи под името "парти център", "детска занималня" и прочие, които успешно конкурират и без това липсващите забавачки. Те се разкриват само след регистрация по Търговския закон и всъщност никой не проверява нито квалификацията на персонала им, нито по какви програми занимават хлапетата. Просветното министерство не смята, че трябва да ги контролира, защото така или иначе не ги е лицензирало. Това обаче на практика означава, че им се правят само проверки за спазване на санитарните норми или пожарна безопасност. Не и за най-важното - какви са хората, на чиито ръце се поверяват детското здраве и живот.
От Българската асоциация на частните училища от няколко години пишат сигнали до различните институции, но без отговор. Най-често ги упрекват, че виждат в парти центровете евтин конкурент. Но дори и това да е така, няма обяснение защо държавата си затваря очите пред факта, че в апартаменти и сутеренни помещения на блокове се тъпчат дечица, които хора без педагогическо образование бавят както намерят за добре. При подобна липса на контрол детето може да стане жертва и на педофили, и на сектанти, и просто на немарливи гувернантки. За това какво пропуска законът около тези парти центрове вероятно ще стане дума, недай си, Боже, само ако се случи инцидент с някое от децата там. А засега родителите са принудени да записват децата там, вместо на детски градини, дори и само поради липсата на алтернатива. Ако системата за класиране е "изплюла" малчугана и той не е попаднал в общинска забавачка, а нямаш пари за частна, какво ти остава? Да го запишеш в някой привидно почасов парти клуб, който взема по-малко пари, но пък пести от десетки други разходи, които легалните детски градини се налага да правят. Засега държавата си затваря очите за това явление, може би защото съзнава, че не може да предложи алтернатива на тези родители. Всъщност проблемът с контрола тук е същият, като при взривения миналата седмица китайски ресторант - проблемът е на някой друг, не на нашата институция. И така, докато последва взрив. В случая може би ще е метафоричен. Което обаче не го прави по-малък.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
