Миналия месец посетих Таклобан във Филипините скоро след преминаването на тайфуна Хаян - най-опустошителната буря в историята. На всички, които са видели трагедията по телевизията и интернет, мога да кажа, че мащабите на бедствието наистина ме разтърсиха. Това ме наведе на размисли за света, в който живеем - свят, в който нарастващото световно богатство върви ръка за ръка с все по-голяма уязвимост.
Поради изменението на климата, увеличаването на населението и бързата урбанизация природните бедствия настъпват по-често и с по-голяма сила. Разходите, които те причиняват в световен мащаб, са непосилни: за пръв път светът преживява три поредни години, в които икономическите загуби от бедствия надхвърлят 100 млрд. долара.
Никой от нас не е защитен от бедствия. Миналата година ураганът Санди блокира един от най-големите градове в най-могъщата страна в света. През 2011 г. цунамито Тохуку и последвалата го ядрена авария костваха на японската икономика около 4% от БВП на страната. Бедствията не спират пред вратата на Европа. През изминалото десетилетие природни бедствия причиниха смъртта на около 100 000 души в ЕС. Наводненията в централна Европа през лятото на тази година нанесоха щети в размер на 13,5 млрд. евро. Тези наводнения бяха може би най-скъпоструващото бедствие в историята на Германия.
Всички ние ставаме все по-уязвими. Според оценки до 2050 г. градското население, застрашено от земетресения и силни бури, ще нарасне повече от два пъти, достигайки 1,5 млрд. души. Ясно е, че нашите инструменти за реакция при кризи трябва да бъдат подсилени. През последните 20 години ЕС разви капацитет за отговор на големи бедствия, независимо дали те се случват в неговите предели или извън тях.Чрез механизма за гражданска защита на ЕС се координира помощта, предоставяна от участващите в него 32 страни. Така се избягва и дублирането на усилия и припокриването на действия. Тази седмица Европейският парламент прие ново законодателство, основано на предложение на Комисията, което отива дори още по-далеч. То представлява качествена промяна в подхода на ЕС, като официално се признава фактът, че ние трябва да обхванем целия цикъл на управление на бедствията. Законодателството изисква от държавите членки да подготвят и обменят оценки на риска, както и оценки на своята способност за управление на риска. Така се поставя началото на процес на партньорски проверки и се открива пътят към изграждане на регистър на рисковете в ЕС. Законодателството също така дава възможност на Комисията да финансира до 85% от разходите на страните членки за транспортиране на помощ до засегнати от бедствия страни по света. То предвижда по-тясно сътрудничество с ООН при международни реакции при бедствия и позволява да се възползваме от експертния опит на държавите членки в областта на гражданската защита при консултативни мисии в развиващи се страни.
Новото законодателство допълва пускането в действие през май тази година на нашия Координационен център за спешно реагиране. Този център действа като основен източник на информация и услуги за специализирани функции за управление на извънредни ситуации в целия ЕС, като например действия при терористични нападения, пандемии и ядрени заплахи или научни изследвания и "моделиране" на бедствия.
ЕС измина дълъг път в отговор на нарастващата уязвимост в световен мащаб. Можем да изградим устойчива Европа, която да е в състояние да защитава своите граждани и също така да може да помага на другите при възникване на бедствия, където и да било по света.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
