Емил Кошлуков
София. Преди два дни се навършиха 69 години от масовото убийство на почти цялата българска интелигенция.
Начело с трима регенти, десетки министри и депутати. Цветът на Царска България е погубен от червените сатрапи, решили да приложат на практика наученото в Академиите и школата на Коминтерна и КПСС.
На 1 февруари 1945 г. България за десетилетия напред изгубва възможност за каквато и да е съпротива срещу наложените от Москва терор и репресия срещу цял един народ. На тази дата се изпълниха част от присъдите на импровизирания "Народен съд", ръководен от обвинители, довчера обирали мандри и бедни селяни по поля и гори. По заповедите на кръволака Сталин падат жертва със и без присъда духовният елит на нацията. Добре премислен и светкавично осъществен удар, благодарение на който нямахме своята "Пражка пролет" или "Солидарност".
За сравнение след Нюрнбергския трибунал, осъдил на смърт нацистките главорези, последват 12 бесилки. У нас интернационалистите, поборници за работнически права, изтрепаха десетки хиляди - и професори, и генерали, и работници.
Трепят ги и сега, поругавайки паметта на избития ни политически и духовен елит. Не знам в кухата тиква на кой болен мозък щукна гламавата идея да праща кресливи провокатори, смущаващи покоя на умрелите и мирната молитва на белокосите им наследници. Но идиотите от другата страна не останаха длъжни, качвайки на трибуната студентите окупатори, които не се посвениха да използват скръбта на близките за гадната си пропаганда. И то на свято място - мемориала на загиналите от комунистическите репресии. Накараха домакините да се чувстват не на място, да се чувстват като гости.
Каква работа имаха там представителите на Реформаторския блок, които са в предизборна прегръдка със снахата на Политбюро - Пръмова? Все едно доктор Менгеле да чете лекции по Талмуда!?
Хайде, холан, помним и вие какви антикомунисти бяхте. Когато имахте възможност, заметохте следите под килима и завинаги компрометирахте идеитеe за лустрация и декомунизация. А предизборно разкарвате живите антикомунисти като Дянко Марков в ролята на панаирджийски мечки по предизборните си прояви. После ни лук ял, ни лук мирисал.
Днес трагичната годишнина рядко се споменава. Вместо това се занимаваме кой на кого писал есемеси, кой къде ял, пил и се веселил. Аха, някой да надигне глас, и веднага петите колони на Москва стартират по сигнал бясна кампания: "XXI век сме, да заровим лошите спомени..."
Лоши спомени и помирение - да. Но всичко си има мярка. Защото едно е да живеем в мир с наследниците на убийците, ще го преглътнем, нямаме избор.
Друго е да отстъпим от родовата памет, обричайки престъпленията на забрава.
Червеният терор бе рожба на една човеконенавистна идеология, пращала деца убийци по домовете на заслужили българи и патриоти.
Поклон пред светлата памет на загиналите от куршумите на комунистическата диктатура.
Емил Кошлуков
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
