Владислав Карамфилов никога не е бил от хората, които мълчат и им е все тая какво се случва наоколо. Влади Въргала може еднакво добре да прави филми и да тича след социални каузи. От сутрин до вечер, без да жали себе си. Актьорът е известен и със силната си гражданска позиция.
- Влади, подходящ ли е според теб колегата адаш Пенев за министър на културата?
- Владо е прекрасен не само като актьор, а и като човек! За трите месеца на служебното правителство трябва да има фигура, която да не е компрометирана и да има морал. А той има. Министърът трябва да бъде не само достойна личност, а и мениджър, за да управлява. Министерството на културата е с най-нисък бюджет от всички останали, затова всичко ни е на това дередже.
- Има ли нещо знаково в това, че Пенев играе ченгето Попов, а Стефан Данаилов, по-предишният ресорен министър, навремето беше майор Деянов?
- Не. Владо е изиграл много други значими роли. Все едно Робърт де Ниро след "Нос страх" да беше станал социален министър в Америка.
- А за новия кабинет какво ще кажеш?
- Това е временно правителство и за тези три месеца трябва да наблюдава процесите - да не се злоупотреби с факта, че държавата е обезглавена.
- Твоят коментар за бунтовете и последиците?
- Гладът е по-силен от тока! Време беше да се събудим от летаргията, че някой друг може да реши нашите проблеми, а ние трябва само да чакаме. Оказа се, че този народ има глас и той беше чут. Ние не сме само електорат по време на избори, а нормални човешки същества които също трябва да се хранят, имаме мечти, планове за реализация, поети отговорности. За да живеем нормално трябва политическата класа да създаде и контролира регламент, който да осигурява възможността да живеем нормално и най-важното спокойно. Малцина са тези които мечтаят за несметни богатства. Повечето хора искаме сигурност на съществуване – заплата която да ти стига и човешки условия за живот. Тогава можеш да се зарадваш на изгрева, на децата си, да заспиш нормално и да се събудиш с усмивка. Тогава ти ще си много по-способен и в работата си, и дори вида ти ще е много по-одухотворен. Когато нямаш пари да посрещнеш елементарните човешки нужди, ти се свиваш обладан от страхове. Първоначално се превръщаш в изплашено същество, после ставаш звяр и си готов на всичко, само и само да осигуриш някакви средства за живот. Готов си на всякакви компромиси само и само да оцелееш. Тогава те купуват евтино и си лесен за манипулация. Така ни управляваха повече от двайсет години. Това е една от причините да излязат хората на улицата.
- Падна и жертва-Пламен, според теб тази негова смърт какво означава?
- Животът ти е даден от Бога и твоите родители! Никой не бива да отнема нито своя, нито нечий друг живот. Дали това което направи Пламен е саможертва или акт на крайно отчаяние, не знам, но аз нямам нужда от неговата смърт. Някой друг има ли нужда от неговата смърт? Не мога да приема тази жертва от никой. Боли ме при мисълта за нечовешките мъки които е изживял. Моля се за душата му, моля се да му прости Бог, да му простят неговите родители и се моля хората да проумеят, че не бива нашите деца да вярват, че това е начина да защитиш каузата си. Има много други начини на саможертва, но сам да отнемеш живота си не бива, няма смисъл! Смятате ли, че някой който се е окопал в пари и смуче от кръвта на народа ще се трогне, ще си вземе поука, ще се промени? Едва ли! По-скоро неговата постъпка ще помогне, ние които сме от същата страна на барикадата да се засрамим от овчедушието си. Защото ние сме съучастници със своят егоизъм, със своята завист и алчност. Човек може да е алчен и за три лева. Отгоре ни натискат и ние се изтребваме помежду си. Има ли някой който да каже, че хората в България са добри? Не вярвам! Не защото сме лоши, а защото бедността ни превърна в зли хора. Прочети коментарите под всяка една публикация в интернет и ще разбереш колко сме „мили“ един към друг. Дано саможертвата на Пламен ни помогне да се осъзнаем ние. Чак тогава ще успеем да променим нещата които ни подтискат! Покой на душата му!
- Сгреши ли Бойко като подаде оставка?
- Когато хората излязат на улицата масово, значи някъде си допуснал грешка. Мисля, че човек с достойнство не би постъпил по друг начин. Наблюденията са ми, че Бойко винаги се е вслушвал в гласа на хората. В крайна сметка, не се сещам за друг премиер, който да е разговарял с протестиращите и да приема като лична кауза намирането на решение за всеки един казус. Не си спомням някой друг да е ходил по заводите и по обектите където хората са изпаднали в крайна нужда и отчаяние.
Както казах преди малко, „чу се гласа на народа“. За разлика от повечето политици, Бойко има и други органи освен стомах. Сигурен съм, че нещата които правеше ги правеше със сърцето си. Друг е въпроса какви са обстоятелствата и с какъв ресурс разполагаш. Не съм нито слагач, нито имам някакъв интерес от Борисов. Казвам единствено нещата които мисля и чувствам. На тези които ще ме обвинят в несъществуващи грехове мога да им споделя, че от една седмица в семейството ми се храним само със супа. Да! И не ме е срам от децата ми, защото до сега успях да съхраня най-важното: различавам ценното от цената! И когато проумея, че една кауза е важна, не се интересувам от дивидентите.
- Според теб защо се разболя?
- Когато правиш нещо със сърце, хемороиди ли ще хванеш...? Не! В такъв момент ще те удари точно там.
- Кой е виновен за това озверяване на хората, този истерически писък на улицата, последното правителство ли, Бойко ли, Станишев ли, друго ли?
- Преди няколко години, когато стан ясно, че ГЕРБ ще влезе във властта, попитах сегашния президент Росен Плевнелиев, за какво ви е да е управлявате? България е един обран бустан! И когато дойдат хората за дините си, тях няма да ги интересува, че вие сте новите пазачи. Те ще си ги търсят от вас? Хората не ги интересува кой и кога, хората си искат дините. Тогава той ми каза, че има много неща които могат да се направят. Мисля, за съжаление, че се оказах прав. Направиха се нови огради на бустана, нови напоителни системи..., само че, дините ги няма!!! Трябва да се засадят, да мине време и чак тогава. Сега чакаме новата реколта.
- Като погледнеш през годините, какво се промени в живота ти от 89-а до сега?
- В моя живот? Много неща, и хубави, и лоши! В личен план, мисля, че успях да спечеля повече доверие в себе си. Постигнах го като слушах другите. Но най-много ме трови несигурността в ежедневието. И преди и сега живея като наемен работник – ден за ден. Не зная утре как ще оцелея!
- Ти си вярващ човек, обясняваш ли си го по някакъв такъв начин, свързан с Бог, с вярата?
- На човек можеш да му вземеш всичко, но вярата никога! Вярата те прави силен! В България ще заживеем нормално когато имаме Морал и Вяра. Казано е, че държава има там където имат един език, една вяра. Вярата определя нормите между хората и само тя може да изгради морала между нас. На мене Бог ми помогна да постигна нещата за които съм се молил. Не ми ги е спуснал отгоре, а ми помогна да извървя пътя и преодолея препятствията. И най-важното, да осъзная своята мисия. Защото всеки един човек има мисия. Както казва един приятел – всички сме пощальони на тази земя. Ние сме гости на земята и е правилно да мислим как света да стане по-добър. Винаги мисля какво трябва да дам, не какво ми се полага. Това което е мое, то ще дойде. И за да не се правя на светец ще ви кажа, че си имам своите нормални човешки залитания и грехове. Правил съм неща от които се срамувам. Но си мисля, че това е било в моментите на слабост. Това е когато не осъзнаваш постъпките си. Но когато разума ми е бистър, се стремя да бъда полезен за другия. Направил съм много глупости, но съм извършил и добри неща. Кой не е? Всички сме едно и също със различни ЕГН-та. Ние сме един разум, с различно самосъзнание. Имам си лична рецепта – в моментите когато смятам, че съм ощетен и онеправдан се сещам за Мануела Горсова и разбирам, че аз проблеми нямам. А тогава когато постигна нещо добро и е ред да ми се върне, мисля за Дядо Иван от Нови хан и разбирам, че „доброто“ е ежедневно дело и не трябва да чакаш награда. Между другото, понятието „добро“ е утопия.
- А сега накъде?
- Напред и нагоре!
- Ще гласуваш ли на 12 май?
- Аз гласувам всеки ден. И на 12 май също. Това което работя е обществено отговорно и мисля, че всяко нещо което с колегите ми правиме трябва да е в полза на обществото. То формира мисленето и създава представата за живота. Творците поставят „диагнозата“ на времето и обществото, а хората сами избират „лечението“. Ако си искрен като творец ще помогнеш на хората с емоции и примери, да се огледат около себе си и да вземат по-правилното решение, дори и когато доидат избори. Човек не живее от избори на избори. Така живеят само политиците.
- Как смяташ, ще стане ли Борисов отново премиер, какво прогнозираш?
- Не знам! Откровено симпатизирам на г-н Борисов. Мисля, че само той демонстрира мускули срещу онези които изманипулираха народа и продължават да го правят. Защото монополите и регламента ги създадоха онези които сега се правят на умрели лисици. Те са много мощни и много богати. Трудно някой би им се опрял. Грешката която допусна е, че се довери на хора които се съобразяваха с финансовата дисциплина която ни изискваха отвън, а това доведе до обедняване на хората. Надявам се, че го е разбрал и ще промени доста неща. Но независимо от изборите всеки който дойде ще трябва да се съобразява с примера му, че в България може да се гради. Само времето ще определи кой, кой е!
- Какъв тип управление е подходящ за страна с манталитет като нашия, кой може да сложи държавата в ред, ще доживеем ли най-сетне избавление?
- Не знам! Мисля, че и „златната рибка“ би се затруднила при такава задача.
- Ако т.нар. хора от народа вземат властта, не известни политици, по-добре ли ще стане?
- Това е утопия! Не е възможно. За кой народ говориш? За обрания, излъгания, изнасиления, който сега се чувства като един човек, защото проумява болката на другия до него и вижда, че сме едно? Или за народа които палеше свещи и плачеше за медиците ни в Либия докато бяха в затвора, а ги намрази и разпъна на кръст след като се върнаха, и то заради едни апартаменти, които май така и не им ги дадоха...? Народа има много лица. До кога ще ни сближава болката? И толкова ли е трудно да сме истински?
- Или всичко опира до “Приказка за стълбата...”
- Имаме нужда от нова политическа класа. Тази е номенклатурна. Родителите й са комерсиални и създадоха чудовище. Конструираха машина която се храни от кръвта на бедния човек. Лицемери облечени във власт. Интересуващи се единствено от собствения си просперитет и благополучие. Прочетете Смирненски, Ботев, Пеньо Пенев. Живели са преди век, а все едно са писали днес. Давам пример „Братчетата на Гаврош“. Имаше един човек от Стара Загора които смяташе да се кандидатира преди години на някакви избори и искаше неговият слоган да е „Ще крада по-малко! Ще лъжа по-красиво!“. А на плаката да се снима с децата си и надпис – „Всичко правя за тях“. Не му дадоха от партията. Мисля, че това е най-откровения политически човек. Той каза истинските думи които другите заместват с „....за хората, ...за народа....за България“ и т.н..
- Имаме нов патриарх, това какво променя?
- Определено патриарх Неофит е най-правилния избор за глава на нашата църква. Надявам се Бог да го напътства и закриля, защото в лоното има много черни сили които ще му пречат. Може би, най-важната задача е свързана с приобщаване на хората във вярата. Единици са свещениците с които можеш да разговаряш за Бог и Вярата. Повечето са бизнесмени в расо. Църквата ни има предимно обреден характер. Погребения, кръщенета, сватби, освещаване на офиси и магазини. С това се занимават. 20 лева – 30 лева. Такива са. Помисли си, защо едно кръщене трябва да има ценоразпис? Та това е един от най-святите моменти! Посвещаваш нов човек в християнската вяра, представяш нова душа пред Бога? Как ще сложиш цена на това?
- Много актьори говореха за опростачване на нацията, на какво се дължи, как мислиш? На слабата образователна система или?
- Може би и мен ме обвиняват в този грях. На тези ще им кажа, че са схванали само половината от това което съм направил. А и е добре да разграничаваме човека от ролята. Навремето на Черкелов, светла му памет, му пукали гумите, драскали колата и му викали „фашист“ по улицата, след като изигра Велински. Всеки сам избира примерите си за подражание.
- Тази година двама великани напуснаха този свят – Калоянчев и Тодор Колев. Какво си спомняш за тях, учел ли си се от тях, имаш ли интересни истории да разкажеш.
- Последните години загубихме много големи личности. Но това е нормалния житейски кръговрат. Правилно е да ги ценим докато са живи и да ги почитаме когато ги няма! Тодор Колев си отиде с болка и обида. Имаше много неща които можеше да даде на публиката, но никой не му предложи работа, а го разчекнаха за досиета и други гадости. Ние актьорите, живеем с работата си. Когато ни ръкопляскат в залата не си мислим „колко съм велик“, а се зареждаме и сме готови да дадем още повече от себе си в следващия спектакъл. Но когато ни наранят, оплюят, ние се затваряме. От това губят всички. Светла памет на тези които не са сред нас! Въпреки, че те не са преходни. Техните филми са документ за вечност!
- Стягаш редиците за сериал, разкажи на какъв етап е?
- До няколко дена започваме снимки. Филма се казва „Шменти – Капели: Легендата“.
- Кои любими актьори ще видим?
- Нека за сега това да не го коментирам. Във всяка серия участват около 60 актьора с роли. Има много имена, но има и абсолютно неизвестни. Поемам ангажимента след филма любимите лица на зрителите да се увеличат. Когато правих кастингите се сблъсках с един проблем – повечето от известните актьори участват в сериали и са принудени да подпишат договори които им забраняват да работят професията си за дълъг период в други сериали. Понеже днешния актьор е беден и иска да даде повече от себе си на зрителя, (казах ви за аплодисментите), е готов на всичко и подписва. Но до ден днешен наема на една камера е по-голям от хонорара на актьора. Заплащането е повече от символично. Съвсем скоро актьора разбира, че популярността не храни и че има и други роли които го чакат, но няма право да работи. Съгласен съм, че не е правилно да гледаш един същи човек по едно и също време на всички канали, но в различни роли. От това никой не печели. Но да си дадем сметка колко е важна работата на артистите и цената им да се формира на база всичките тези неща. А сега, предлагат ти роля, „ако искаш“! Ако не искаш, е, след теб има още двайсет човека... и брата артист подписва. Поздравявам ръководството на TV7, че за нашия сериал тази клауза отпадна. Само подсещам гилдията, че и бебето не го хранят докато не заплаче.
- Какво ще се случва в сериала, колко серии ще бъде
- Минимум 12 серии. Те сами ще определят дали има нужда от други. Този филм не търпи втори сезон. Това е една дълга история за измамата в България която се развива в три епохи. Каквото разкажеш това е. Не може да се прави продължение. Има различни видове измама. Вида й се определя от броя на измамените. Има такава от която изгарят един, двама, десет човека. Има такава дето потърпевши са стотици. А има и манипулации от които страдат поколения. В сюжета са залегнали повечето видове.
- Защо на актьорите в един момент им се приисква да са режисьори?
- Много са причините. Най-честата е стремеж към развитие. Актьорът трупа много опит докато работи и винаги има своя визия за нещата. Идва един момент когато иска да надгражда в професията. Никой не се е родил само актьор или само режисьор. Някой успяват, други не. Като във всичко. Бил си служител във фирма, после искаш собствена. В моя случай има и нещо друго. Може би, образа на Въргала ограничава ролите в които могат да ме възприемат зрителите. А и от доста години играя и малко или много съм се изтъркал. Това е нормално. Но имам силата и нуждата да работя и това е единия от начините.
- Филмът ти “Операция: Шменти-капели” обиколи света, какво казваха хората за него?
- Мисля, че спокойно мога да продължа със сериала! Бях в около двайсет държави и навсякъде имаше смисъл от прожекцията. Разбира се там където публиката беше от българи и в страните от бившия соц лагер посланието се разбираше много по-ясно и реакцията беше по-вълнуваща.
- Дойде ли ти идея за следващ, който да отразява последните събития например?
- Всичко ново е добре забравено старо. Причините за последните събития са същите от преди сто години – глад и несправедливост.
- Ти се охарчи неимоверно, за да го докараш на голям екран, “Шменти-капели”, успя ли да изплатиш част от дълговете.
- Част да, но трябва да работя много за да се върна на чина. И не това ми тежи. Скоро един уважаван от мене поет беше написал една дописка за вестник, където изреждаше награди за политиците на принципа на оскарите. За главна мъжка роля и т.н.. И беше вмъкнал изречение от сорта, за еди кой си, незнам си какво във филма „шменти-апартаменти“. Когато го прочетох ме заболя, защото едно от стихотворенията които съм запазил в един войнишки бележник е негово. Едно от най-добрите стихотворения. Но после си казах, че времето е такова и той не може да знае истината, и се е пуснал по течението. Сега използвам възможността да му кажа, че поет можеш да не бъдеш, но човек - задължително! Който иска да заповяда, нека да поговори със семейството ми, с децата ми, с хората с който работихме и после нека сам да реши какво сме направили.
- Предлагали ли са ти роля в някой от последните сериали?
- Нали ти казах, че съм поизтъркан.
- Мислиш ли пак за театър, сега точно салоните са пълни
- Театъра е най-прекрасното място на земята. Нямам толоква пари да си го позволя! Ритъма при мен не позволява да се занимавам с театър, а мечтая за това.
- А за книга замислял ли си се да пишеш?
- Това е най-голямата ми страст. Пиша непрекъснато. Но за да напишеш книга е необходимо спокойствие на духа. Сега преминавам ежедневно от от духовното в материалното и няма да се получи. Гриша Островски беше казал, че „тишината е стартова площадка за всяко изкуство“. В момента до мен трещят гръмотевици.
- Преживявал ли си чудо?
- Това, че филма стана е такова.
- С какво се приспиваш вечер, какво четеш?
- Библията и „Български хроники” на Стефан Цанев.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
