Дълбоко сред вековните борови гори на Западните Родопи, на повече от хиляда и триста метра надморска височина, се крие едно от най-живописните и необичайни кътчета в България. Днес то официално носи титлата на най-младото село в страната, но корените му се връщат повече от век назад в миналото. Всичко започва на границата между деветнадесети и двадесети век, когато местното ловно дружество изгражда първите заслони в планината, а преданията за старо манастирище на име Свети Свети Константин и Елена привличат все повече търсачи на тишина и здраве.
Истинският тласък за развитието на това място обаче идва благодарение на една драматична лична история, която превръща суровата планина в истински оазис за борещите се за живота си.
Чудото с варненеца и царският указ
През първите години на миналия век варненецът Йордан Димитров се бори с тежка и по онова време нелечима диагноза - туберкулоза. Воден от надеждата за спасение, той решава да прекара няколко месеца сред кристално чистия планински въздух и смолистия аромат на родопските гори. Резултатът изумява дори лекарите, защото след престоя си в планината мъжът се завръща напълно излекуван и в пълно здраве.
В знак на дълбока благодарност към лечебната сила на тази местност, Йордан Димитров построява със собствени средства хижа и емблематичния за времето си хотел Родопи. Малко по-късно той дарява сградите на местната община с една-единствена цел - да се създаде санаториум за гръдно болни хора. Чудото с изцелението и царският указ на Цар Фердинанд от хиляда деветстотин и първа година официално обявяват местността за курортно селище, превръщайки го в предпочитано място за почивка на българската интелигенция и заможни семейства.
Превръщането в петхилядното българско село
В продължение на повече от десетилетие летовището се разраства тихомълком, застроявайки се с над хиляда частни вили, почивни станции и ваканционни домове. Въпреки вековната си история като организиран курорт, административната промяна настъпва едва през май две хиляди и деветнадесета година. С решение на Министерския съвет и последвал указ на президента, вилното летовище официално придобива статут на самостоятелно село в община Пещера.
Тази промяна се превръща в забележителен факт за българската демография, тъй като с появата на Свети Константин официалният брой на селата в България закръгля точно пет хиляди. Днес мястото съчетава по уникален начин тишината на традиционното планинско село с удобствата и чара на климатичен курорт, разположен само на няколко километра от язовир Батак.
Имотният пазар в Свети Константин и интересът на купувачите
Административното признаване на селото и засиленият стремеж на градското население към бягство сред природата отключват нов златен век за местния имотен пазар. В Свети Константин редовно се предлагат разнообразни имоти, като най-голям интерес купувачите проявяват към самостоятелните планински вили, бунгалата и парцелите за ново строителство.
Ценовият спектър е широк и зависи от състоянието на сградите, инфраструктурата и близостта им до бордовите гори. По-малките дървени постройки и вили за основен ремонт се намират на цени от около 25 до 35 хиляди евро. Класическите масивни двуетажни тухлени вили вървят в диапазона между 60 и 86 хиляди евро, докато напълно реновираните и луксозни родопски вили с панорамни дворове достигат до 150 хиляди евро.
Спецификата на пазара се крие в това, че много от имотите разполагат с ток, вода и целогодишен асфалтов достъп, което ги прави изключително подходящи за отдаване под наем като къщи за гости. Немалка част от купувачите придобиват имоти с цел инвестиция, разчитайки на факта, че уникалният микроклимат и историческото предание за изцелението продължават да привличат хиляди туристи през всеки сезон.
