За журналиста Георги Ведроденски-Мортус днес е двоен празник. На 14 юли той се е родил и оженил. Първото се е случило преди осемдесет години в село Кипилово. Във второто събитие от 1957 година участва и красавицата Нели. От тогава вече 56 години двамата са заедно. Влюбили са се обаче още като деца. Събрал ги е Балканът, в който Георги се е родил и където Нели прескачала при баба си.
Поетът, писателят, художникът, доаенът смята осемдесет години за една много добра мъжка възраст. Малко недовижда. По-точно вижда наполовина, но с помощта на лупата продължава да пише, чете, рисува и се заглежда. Неотдавна си избра и освети вечния дом в родното Кипилово. В близките поне двадесет години обаче няма никакво намерение да се заселва там. До 2033 година юбилярът е планирал да продължи да пийва ракийка, да пише за любовта, красотата и добрината. Защото, както твърди той, в живота друго няма. Затова гледа ведро. Дори автоепитафията му звучи доста оптимистично за жанра:
Цял живот аз Мортус бях.
Но накрая оживях.
- Какво си спомняте от Кипилово?
- Кипилово е село от вечния възрожденско-еленски-котленски-сливенски край. Помня училището "Св. св. Кирил и Методий". Виждам се как тръгвам за първия учебен ден. В моето село е роден Анастас Кипиловски, голяма, макар и малко известна личност. Той е сподвижник на Васил Априлов. Учи литература в Лайпциг, превежда от няколко езика, Петко Рачев Славейков пише некролога му. Селото ни е създадено от жителите на кюстендилското Копеловци. Те бягат от турците след Чипровското въстание. Асоциацията с копеле обаче никак не им харесва, затова го прекръстили Кипилово. Някога то беше 2000 души, сега е 700.
- Как едно момче от бедния Балкан се е решило да става журналист?
- От дете пиша и рисувам. Мислех, че ще стана художник. Прозорците на къщата ни бяха облепени с мои картинки. Рисувах върху цигарени кутии. Хората идваха като на изложба. Поръчваха ми портрети или рисунки на къщите им, за да останат за внуците.
- Живели сте заедно с Пеньо Пенев. Какъв беше той като поет и човек?
- Подреждам го след Вапцаров. Чуден приятел. У него няма завист, гордост...
- Кое го уби?
- Болестта, както наричам слабостта му към алкохола и тревогата за времето, в което живее. Той много пъти е говорил, че иска да се самоубие. Много пъти съм го възпирал. Тежко му беше на душата. Огромен талант.
- Почти целият ви професионален живот минава в БТА. Как попаднахте там?
- Бях без работа. Отидох при ген. директор Лозан Стрелков. Той ме погледна и започна: Чувал съм името ти. Ти ли написа статия срещу моята пиеса. Мълча. Критиката във в. "Строител" наистина беше моя. Стрелков ме назначи на пробен срок за три месеца. Останах в агенцията 36 години.
- Били сте кореспондент в Москва и Будапеща. Кого видяхте там.
- На един прием в посолството ни се запознах с Михаил Шолохов. Говори колко обича България. В Унгария беше друго. Подредена страна. Още тогава имаше частни ресторанти, таксита. Пишех за тях, но не го пускаха. Не искаха да се разчува. Пращаха тези материали само в ЦК на БКП. За информация.
- В книгата ви "Бетеански дни и нощи" прочетох интересен призив: Като Ицо, като Марадона, бетеанецо гони шаблона!... На какво се смеехте в иначе сериозната агенция?
- В информациите за манифестациите винаги отбелязвахме участието на циганите. Начело на колоната вървяха отбрани моми и невести с пъстри атлазени шалвари. Играеха кючек, хвърляха гюбеци към официалните лица и скандираха: Тито-Димитров и Шакир Пашов!... Шакир беше техният лидер. Във циганския вестник "Ново дром", който понякога разгръщах, веднъж видях портрет на Пашов, статия за Шакир Пашов, спомен за Шакир, стихотворение за Шакир Пашов. Тогава разбрах каква велика сила е печатът.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
