София. Точно преди една година и един ден в София отвори врати новата високоспециализирана болница "Сити Клиник". Мотото на специалистите в нея е осигуряването на лечение "От главата до краката". Само за 1 г. в "Сити Клиник" са извършени над 380 сърдечни операции, над 320 съдовo-реконструктивни операции, над 3600 инвазивни интервенции в ангиографските лаборатории. Само там в цялата страна се извършват ендоваскуларни процедури на всички съдове в човешкото тяло - процедури при запушени съдове на мозъка и сърцето, лечение на мозъчни аневризми, на остри белодробни тромбоемболии, на дисекации и аневризми на гръдната и коремната аорта, на нарушения в ритъма на сърцето. Какво прави тази болница толкова добра и как ще продължи да се развива тя, разказва специално за "Стандарт" доц. Иво Петров, началник на клиниката по "Инвазивна кардиология и ангиология".
- Доц. Петров, година след като "Сити Клиник" отвори врати, каква е равносметката?
- Радваме се на 1-годишния рожден ден на "нашето бебе", мисля, че добре се погрижихме за неговото развитие. Болницата е най-високотехнологичната не само в България, но и в целия регион - като възможности и за диагностика, и за терапия. Мисля, че намери своето място с това, че е различна от масови тип клиники. Не е с много голям капацитет като леглова база, концентрирана е повече в разрешаване на сложни проблеми. Повечето пациенти са с комплексна сърдечно-съдова патология, тъй като основният профил на болницата е такъв, въпреки че имаме неврология, гастроентерология и ендокринология. Разчитаме на невероятно високо ниво на образната диагностика във всички сфери на медицината - и ядрено-магнитния резонанс, и компютърния ни томограф са последно поколение. Сложната сърдечно-съдова патология на пациентите изисква интервенционално или оперативно лечение, или комбинация от двете. Вече е рутинна практика да има колаборация между хирургическите и нехирургическите специалности, за да се реши максимално добре проблема на пациента.
- Казахте, че "Сити Клиник" е различната болница, само това, че е високотехнологична ли я прави различна?
- Не само. Професионализмът на колегите е изключително висок. Самият факт, че има няколко колеги, които са доказали себе си в чужбина и сега работят при нас, показва, че търсим не само високата технология, но и високия професионализъм. Имам предвид д-р Вальо Диков, който повече от 20 г. е главен асистент в Олденбург. Имам предвид и проф. Ангелков, който е сред водещите европейски специалисти в ритъмната патология и аблациите, и редовно оперира при нас. Скоро имахме млад пациент с потенциално фатална неразрешима камерна тахикардия, която е животозастрашаваща и той успя да направи аблация, пациентът вече е без ритъмни нарушения.
- Повечето хора смятат, че частните болници обират "каймака" на леките случаи, вие как се решихте да се съсредоточите върху тежките?
- Ако това важи за някои други болници, ние сме изключение, над 70% от случаите ни са с множествена и много сложна патология. Никога не ми е било цел да обираме леките случаи, а се опитваме да помогнем на всички. Мисля, че правим добър баланс между риска и ползата, факт е, че смъртността е изключително ниска. Явно професионализмът оказва влияние.
- Кои са случаите, които никога няма да забравите за тази една година?
- Един лекар, който е отговорен за действията си, най-често не забравя тези, на които мисли, че е могъл да помогне повече. В този аспект от раз си спомням за едно момиче - на 28 г., имаше редисекация, тоест повторно разкъсване на аортата след операция. Разкъсването беше в дъгата и беше животозастрашаващо с възникнала неврологична симптоматика. При нея направихме авангардно лечение - с байпас между двете сънни артерии, а на мястото на дисекцията минимално инвазивно сложихме ендопротеза. Така не само й бе спасен животът, но вече няма и подобни проблеми. Това е най-фрапиращият успешен случай. И в същото време си спомням за един пациент, който е колега, за съжаление, той почина. Имаше изключително тежка патология, по време на интервенцията стана така, че се получи мозъчна хеморагия и загина.
- Кои са най-честите диагнози, с които идват хората при вас?
- С всякакви, но най-чести са инфарктите, исхемичната болест на сърцето, дисекациите, аневризмите на аортата. Най-фрапиращ е белодробният емболизъм, който, ако се третира навреме, човекът ще бъде спасен. При него трябва да се възстанови проходимостта на белодробната артерия, за да се спаси човешкият живот. Много често пациенти, които умират с тази диагноза, се смята, че са получили миокарден инфаркт. Но около ? от случаите на внезапна сърдечна смърт са заради белодробен емболизъм. Това е състояние, което, ако се хване навреме - до 6-ия час, пациентите се спасяват. Дори и да е по-късно, ако се направи междувременно фибринолиза, пак има шанс за тях.
- Какви са симптомите, как да го разпознаем?
- Те са много подобни на инфаркта - гръдна болка, кръвохрак, ускорение на сърдечната дейност, причерняване, което обикновено е свързано и със спад на кръвното налягане. Гръдната болка може да трае 2-3 часа, тя е следствие на белодробния инфаркт, който се получава при запушване на съдовете. Толкова е силна, че може да доведе дори до колапс.
- Какви са плановете ви за развитие на болницата догодина?
- За последните няколко месеца направихме перкунтанно имплантиране на аортна клапа, което за нашия екип е стъпка напред. Същото са направили и колегите от Варна, тоест вече имаме 3 центъра за имплантиране на аортна клапа - "Св. Екатерина", "Сити Клиник" и "Св. Марина". В Германия има над 1000 имплантации, а в Чехия, която е сходна на България, се реимбурсират 400 клапи на година. Това е практика, която се възприема навсякъде и ние не трябва да страним от нея. Златният стандарт за лечение е оперативната смяна на клапа, но перкутанната подмяна се налага при хора с висок оперативен риск и придружаващи заболявания. Такива пациенти у нас има между 50 и 100 на година и е добре да се имплантират, защото интервенцията е животоспасяваща за тях.
- Само в областта на сърдечно-съдовата медицина ли ще се развива болницата?
- Не, има планове, които от средата на другата година ще се реализират. Идеята е да създадем онкологичен център, той ще включва всичко - от диагнозата, през консервативната до оперативната терапия. Ще има и дистантна лъчетерапия, популярна като кибер или гаманож. Тя не е приложима при всички, но при пациенти с тумори в областта на простата, мозъка, белия дроб, е по-щадящата терапия. В тези случаи сега българите ходят в Турция, Белгия, Германия. Заедно с онкоцентъра мислим да открием коремна и неврохирургия. Правихме обучение за интервенционално лечение на мозъчните инсулти и имаме одобрение да го провеждаме. Това са методики, които сега се развиват, но са бъдещето на медицината.
- Какви възможности дават те на пациентите?
- За незабавно отваряне на артерията, която предизвиква инсулта и отстраняване на запушването. Отварянето на артерията обаче не е еднозначно с излекуването. Ако то се извърши, след като инсултът е факт, няма смисъл от него. Трябва да се направи, както е при инфарктите - система, която от първия лекарски контакт до постъпване в специализиран център да отнема 2 до 4 ч.
- Няма ли да използвате системата за инфарктите за модел?
- Да, това е идеята ни и има добра воля от държавата. Има национална програма, утвърдена от дружествата по неврология и ендоваскуларните специалисти. Имахме разговори и с колегите от Бърза помощ, които са много ентусиазирани, защото те виждат най-добре колко голям е проблемът. Мозъчният инсулт у нас е гигантски проблем. Над 15 000 инсулта имаме годишно, с 25% смъртност. Това означава, че честотата им е по-голяма, отколкото в другите страни, те са повече и от броя на инфарктите у нас. В Европа съотношението е на обратно. Причините не са изследвани, но най-вероятно една от тях е недобрият контрол на високото кръвно налягане.
- Как ще работи тази система?
- Когато пациентът установи контакт с Бърза помощ, трябва да се закара до клиника, която може да направи венозна фибринолиза до 4-ия час или интервенционалната процедура, която ние въвеждаме. Проблемът е, че има малко центрове, където се прави фибринолиза. За да се случат нещата, трябва хората да свикнат при определени симптоми да звънят веднага на Спешна помощ. Те са внезапна слабост или невъзможност за движение на крайник, нарушения на говора, на зрението, особено на едното око, краткотрайна загуба на съзнание, обърканост. След като дойде Бърза помощ, тя трябва да транспортира човека до центъра, където могат да му помогнат, но за да се гарантира това, е добре да се разпише една заповед - тези пациенти в кои болници да се карат.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
