Понякога пурата е просто пура

Нашенските улични революции са застинали от 20 години насам

Понякога пурата е просто пура | StandartNews.com
  • Нашенските улични революции са застинали от 20 години насам

Преглеждам тази рубрика една година назад и – изненада! Коментирали сме протестиращите, прелюбезни! Можете ли да си представите, миналата година по това време е имало пак протестиращи, а неуморният Самуил Петканов от НЕ!новините е писал, че „Сорос залива страната с платени непротестиращи”?
Е, добре де, бива ли да не отлепим поне метър напред за една година?! Разликата е, че тогава не са протестирали срещу Гешев и не са коленичили пред Радев. На някой може да му се стори същностна тази разлика – все едно от коя страна на барикадата е – но за мен не е. Коленичането все едно пред кого си е коленичане. Както написа учителят Валери Найденов, „едно време скачаха, сега клякат...“ Иначе ноември е много подходящ за революции – не само заради Октомврийската, но и революцията на розите в Грузия през 2003-а, както и Оранжавата революция в Украйна все през ноември започнаха. Прави впечатление, че повечето революции през ноември се състоят на територията на бившия СССР, но това е голяма територия. Ето, например, Швейцария може да се нанесе седем пъти в територията на Тюменска област, но кой знае защо не иска...
Отклоних се, извинявайте. Става дума за това, че нашенските улични революции са застинали като на забавен каданс от 20 години насам. Дали пък не се дължи на факта, че ги оглавяват и използват все едни и същи хора, недоволни от представителството си във властта. Има една интересна особеност при недоволните от представителството си във властта. Те винаги са недоволни от онези, които не са ги изпратили във властта, а не от себе си. Има една мисъл, която нито един коуч по личностно развитие няма да ви сподели: „Ако дълго търсите себе си и не се откривате, може пък просто да ви няма!“. В психологически план това е същото като мисълта на Фройд, че

„понякога пурата е просто пура“

Въпреки, че присъства в столичиня парламент и на митингите срещу Гешев, т.нар. градска десница всъщност я няма. Ясно, че „десница“ я наричаме само за удобство, но да приемем, че става дума за носителите на модернизма в българската политика. Много съм недоволен от модернизма им, но просто не знам къде да ида да протестирам, пред кого да клекна или коленича. Може би пред общината в София? Там все пак те са представени, а като цяло и представителството е по-ясно и по-разнообразно. Има всякакви софиянци, че дори и Волен Сидеров, който е от Ямбол, е там. Аз, както е известно, го харесвам още от времето, когато беше поет. Ето, тази седмица се сформира СОС, което съвпада с дните, когато през 1906 година на международна конференция в Берлин сигналът SOS е приет за всеобщо известяване за помощ. Твърди се, че дори Джек Филипс, старши радистът на „Титаник“, бил единият от първите, който го е излъчвал в ефир... Абе, все символики се откриват около това „СОС“. Може би, ако дълго време викам СОС пред прозорците на „Московска“, ще получа някаква помощ... В крайна сметка, какъвто и да е този сос, е собствен сос.

Ние, софиянците, си го забъркахме

и е редно сега, след като се успокоиха страстите от изборите, да вземем да помислим за какво можем да го използваме. Това важи и за другите градове и за всяко населено място, защото в България едва ли има друг орган, който да е толкова близо до идеята за пряка демокрация. Пък и изобрите за общински съвети са най-близо до така желаният мажоритарен избор. Не е трудно да познаваш съветника си, както и районния си кмет. Никак не е трудно да искаш от него да спазва обещанията си и изобщо да го следиш какви ги върши и как гласува по една или друга тема. Ако искаш, разбира се. Но това е работа, далеч по-скучна от клечането пред ВСС и не така героична. В крайна сметка нито вие, нито аз сме избирали Вишия съдебен съвет, за да му търсим сметка, но собствения СОС ние си го избрахме.

Сигурен съм, че ако овреме бяхме наклякали пред прозореците му, и ремонтът на „Графа“ щеше да се получи по-добре, и парите за чистене щяха да се разходват по-правилно, а и за въздуха можеше да направим нещо повече от мъдростта, че „не се брои колко пъти си вдишал и издишал, а миговете, които спират дъха ти“. Тази мисъл закачливо приписват на Йорданка Фандъкова, както на Алеко Константинов приписват „По-добре недоволен човек, отколкото доволна свиня”, въпреки че думите са на Джон Мил... Така де, забравихме изборите, защото на професионалните протестиращи вече те не са им интересни. А не трябва! Редно е да сме недоволни хора в собствен СОС, а не да цвърчим в нечий чужд сос... Ето, гениалният художник Станислав Беловски отлично ме разбира и е направил страхотен колаж от две важни събития –клетвата на новия СОС и филма „Жокера“...Само привидно двете нещата нямат общо. Имат – замислете се и ще го откриете. Например в мисълта, че ако нещо не върви - ритни го! Може пък да му се лети!
Ох, още дълго можех да продължа по темата как най-добре е протестите и колениченията да не са пред президентството, а пред огледалото в банята, но внезапно научих, че днес Скарлет Йохансон навършва 35 години. Съгласете – всичко, свързано със Скарлет Йохансон е доста разсейващо. В един идеалне свят Скарлет щеше да е кмет на София или поне главен прокурор. Но ние

живеем в реалността

в която, ако имаш две пенсии, получаваш по-малко, отколкото ако имаш една пенсия. Живеем и трупаме жизнен опит за пенсия. А, както е известно, жизненият опит е това, което получаваш, когато получиш не това, на което си се надявал.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай