Утопията Левски. Предговор на Димитър Недков към книгата на Стандарт

Безсмъртието няма рождена дата и надгробен камък. Безсмъртието няма епитафия

Утопията Левски. Предговор на Димитър Недков към книгата на Стандарт | StandartNews.com

Книга, която пали сърцата, издава "Стандарт" по повод 150 години безсмъртие на Васил Левски. В "Легендите за Левски" по най-увлекателен начин се разказват малко познати факти от живота и делото на Апостола. Предговорът е написан от писателя Димитър Недков. Книгата ще излезе от печат на 21 февруари 2023 г.,  но отсега може да си я закупите ТУК

ДИМИТЪР НЕДКОВ, писател

Безсмъртието няма рождена дата и надгробен камък. Безсмъртието няма епитафия. Безсмъртието не чества юбилей, нито кръгла годишнина. Самата история предпочита безсмъртието само да си подбира историческото време.

Само по себе си безсмъртието е мълва, прошепвана по здрач в ухото, преработена от съзнанието като обрастваща в митове легенда. Безсмъртието не е приказка с начало и край. Безсмъртието е нескончаемият монолог на символ-веруюто на полета на душата в пространството на безвремието. Без храм, без олтар, без амвон за проповеди.

Единствено портретът от стената...

Левски????

Безкраен низ от въпросителни…

Броеницата питанки - от неговата тайната вечеря на съзаклятието до грехопадението на предателството…

* * *

Сто и петдесет години Апостолът виси недокоснат на бесилото с онази страшна сила на примера за безкористна саможертва и всеопрощаващо великодушие на «сърце порасло и за кръст готово» /Вазов/. Сто и петдесета зима гузната ни съвест «пее свойта зла песен» /Ботев/.

Сто и петдесет години на недостижимия за нас, простосмъртните, избор между свободата или смъртта. Вечно оковани от самозаблудата за несъстоимото възнесение към безсмъртието. Завинаги подвластни на жаждата за земно благополучие и насладата от удовлетворените страсти безбожни - за имане, за власт, за господство, за блаженство. А за всичко останало - да му мисли Спасителят.

Сто и петдесет години крием от самите себе си онова оръфано тефтерче, побрало личния баланс между духа и материята след облагането с всички видове данъци към Империята - включително добавената стойност за бесилото.

Срамуваме се явно, от онези няколко гроша за коричката хляб и цяр за болките в корема. Сиромахомилство някакво - без командировачни, без хонорар за словата, разпалващи душите, без заплата за длъжността и социални осигуровки за спокойни старини. Единствено безмилостно растящата според инфлацията на човещината лихва върху кредита за вярата в Светото дело.

Също като Оня - влезлия в Йерусалим, за да прогони търговците от Храма. Понесъл сам Кръста си към непосилния за нас хълм, за да плати сам сметката на Неговата «тайна вечеря».

* * *

Век и половина отгоре, една утопия обсебва съдбата българска.

Забърква взривоопасната алхимия между ДНК-то на саможертвата и ДНК-то на предателството, раждайки бездушието, апатията към делата на ползу роду. Уродливата представа за безопасното разстояние между преклонената от пречупения гръбнак главица и проблясъка в мрака на покорството ятаган.

Обърква алгоритъма на хармонията между народ и правители. Отдалечава съгласието за онази «чиста и свята република», пожелано от този, който погуби себе си, за да спечели целият род. Извървявайки в самота потайните пътеки на своята Голгота, самоосъзнавайки, че страхът се лекува с леенето на крушум за револвера върху кръстосаната кама. Онази клетва в делото, като първа крачка към свободата, която освобождава роба по пътя към съвършенството. Онова утопично съвършенство за братство и сговор - неразбираемо за либералния егоцентризъм на лишения от мистицизъм студенокръвен прагматизъм.

Левски прави своя «лъвски скок» в невъзможното - да убеди българина в постижимото. В правото му на независимост от чуждоземни господари - евагелизатори някакви - втурнали се в чуждо мировзрение. В сбъдването на мечтата за своя държва, върху своята земя. В своя трансцедентна връзка със своето Божество. В свой закон, отсяващ доброто от злото.

Това смазва, убива тези, за които Апостола е нужен именно като утопия, оправдаваща тяхната несъстоятелност да бъдат като него приживе.

Ах, как им се иска Левски наистина да е мъртъв!

Да е в оня безименен гроб. Да е потънал в забрава. Да е просил милост. Да е тропал на «високата порта» за опрощение. Да се е оправдавал с другите. От вричането си да се е отрекъл. Да е искал дом, невеста и куп дечурлиги, арна служба в конака, фес от кашмир като на чорбаджилъка, дюкян на чаршията с дубровнишки стоки и от онези тефтери за алъш-вериша с Цариграда.

* * *

Остани си несбъднала се утопия, Дяконе.

Бъди мит, легенда, сказание и прости небивалиците, които понякога разказваме за теб. Свят ли си, греховен ли си - само ти си знаеш. Това е цената - вечно раздиращото душата човешко съмнение за смисъла на борбата - да бъдеш себе си. Неутолимата жажда за свобода.

Не слизай от бесилото, Апостоле!

Не тръгвай по водата на превърналото се в блато море на разрушени човешки илюзии. Не възкръсвай в този днешен свят на забрава и поквара на честта и достойнството, опозоряването на идеали възвишени - за свобода и братство безкористно.

Нима не чуваш колко по-силно грачат онези черни «птици проклети», обладани от страха на демоните, че нямат отговор на въпросите, онези твои питанки след "Народе????", които неизбежно пак ще зададеш, ако се върнеш.

Пощади ни… Тези, които те предаваме и днес…

Най-вече ония, с гръмките титли и високите длъжности, с наизустените думички за теб пред паметника ти на злокобната дата. Не чети послеписа на оправданията им за деянията или бездействията, опозоряващи мечтаната от теб Република. И без това повечето от тях остават под чертата на безумно влюбената в теб История - оня свенлив копнеж на девичата невинност по синевата на погледа ти, прикриваща неподозирана мъжка воля и вяра в непорочното зачатие на свободата.

Остани си утопия, бай Василе!

Само така ще продължиш да живееш сред нас, самопоробващите се, които така и не те разбрахме тогава - преди бесилото.

Има герои, които никога не «почиват в мир», оставайки пред очите ни завинаги в предсмъртния си час.

Амин!

Легендите за Левски

Търсете от 21 февруари 2023 г.в редакцията на медия "Стандарт"

ЗА ЗАЯВКИ: +359 885 13 85 29 -  КНИГАТА МОЖЕ ДА СЕ КУПИ ТУК

Книгата се издава с подкрепата на ИНВЕСТБАНК

През 2023 г. отбелязваме 150 години безсмъртие на Апостола на свободата. „Стандарт“ събра и издава за първи път 30 легенди за Левски. Това е нашият собствен издателски принос в отдаването на почит и преклонение към личността на Апостола и обединителната сила, която той носи и днес на България.

Не пропускайте!

  • Кой е предателят
  • Мистерията с дяконското кръстче
  • Любимата песен на Апостола
  • От какво е боледувал
  • Тайните годежи
  • Случайно ли е заловен
  • Светец или политик
  • Проклятието на паметника
  • Кога е сгрешена датата на обесването
  • Защо е написал Народe????

 

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай